Хубава книжка от две парчета, май се казват новели. Или повести, никога не съм бил много наясно. И първото, което си записах, докато я четях, беше: Много приятна книга, изпитвам удоволствие да я чета.:)
Ценното и интересното за мен бяха най-големите и най-малките идеи. Най-едрите са тези, които са някакви принципни житейски позиции, които си мислил и градил повечко години и които в един момент са достатъчно важни и определящи, за да си кажеш: “Ей, ама от това може да излезе цял роман!”. Най-ситните идейки пък са тези, които срещаш из текста като хрумвания на някой от героите или пък изкристализират из диалозите и ти изведнъж се ухилваш и си викаш: “Виж колко добре казано и съвсем на място.”. И после ги забравяш. Като тази например:
Има някаква надежда да се спасят. [Отнася се за възпитаниците на учителката.] Просто трябва да им се протяга ръка. Тъпо и упорито. И когато ти отблъскват ръката, вместо да правиш фасони, пак да я протягаш. Даже насила да ги дърпаш! И така, докато не измъкнеш поне един. За да може после той, на свой ред, да измъква други.
Хареса ми като цяло и отношението на главния герой (естествено, защото съвпадна донякъде с моето) към повечето важни въпроси - политика, образование, престъпност, война, жени. Все някаква комуникация, но с различни средства, а както се оказа, даже и не чак толкова различни. Хареса ми и мотивчето за адвоката и учителката.:)
Авторът е сред малобройната група пишещи фенове на фантастиката, които са едновременно спокойни, уравновесени, не крещят и са с всичкия си. Интелигентен млад човек, той може да ти разкаже всичко и да изглежда увлекателно.
3 коментара:
Прочетох я след кански мъки . Тая книга отива директно в графата дари на Гоа. Все повече се хващам , че за мен най-важно почва да става как е написана книгата. Голям проблем за автора е , че някакк си ми се шмугва м/у Черния Обеликс и Тютюн в реда на четене . Някак си между тия 2ма автори въпросния е като старо трабанче излязло гордо да се състезава с Ферари и Макларън . Какво разбрахме от книгата за автора без да му четем биографията :
1. Авторът е чорбар.
2. Авторът е юрист .
3. Авторът ходи и/или е запознат с местата за платена любов в София .
Идеите, които се опитва да изказва напълно противоречат на моите възгледи за нещата . Подкрепям идеята , за възпитанието от учителите , както и родителите , които са изказани на учиническия купон, но това е всичко . За първия разказ безумни идеи , минали на гърба на няколко поколения преди нас. Автора е трябвало да се роди 50 години по рано и да живее в своята бленувана комунистическа действителност. Втория разказ е още по трагикомичен , пълен с глупави и болни авторски допускания .
Все повече се питам, за какво по дяволите чета такива книги ? Хората са писали почти 500 години литература , а аз чета свободни графомански съчинения ...
Мишев съм , да не се чудиш за предишния коментар :)
Повече мъдрост и по-малко предразсъдъци струят от думите ти и аз споделям всичко, което си посочил към първата категория.:) Книгата на никой няма да я подаря, ама май няма и да я препоръчам, а камо ли да я препрочитам.
Публикуване на коментар