Краят на феминизма или по какво жената се различава от човека - Александър Никонов

Доста ме подразни Никонов. И то не защото се подиграва с модерния радикален феминизъм (за това го поздравявам), а защото го прави грубо, изсмукано от пръстите и по този начин принизява себе си и читателите си до едно доста незавидно ниво. Арогантно и просташко. Това, че на някой някога са му набивали в главата как да решава интеграли, по никакъв начин не го извисява, спокойно може пак да си е простак. Или както казва Пелевин - обаче простакът затова си е простак, нали така? Ръси общи глупости по почина на жълтата преса и се изживява като разобличител на загниващия капитализъм и образованието му. Безмерни дивотии, подкрепени от “непоклатими” доводи от рода на “Щом го казва един наш професор от Париж, значи е вярно”. Хем е наш, т.е. добър руски човек, хем го канят там, в престижния, но западащ свят. Изключително досадно плямпане. По-лошото е, че е вредно, защото се опитва да насажда прекомерно пресилени и затова погрешни представи за държавите по света, образованието, политиката, малцинствата, културата, ума на хората. Все едно е монолог, записан в по-късните часове в пропаднала квартална кръчма. Пияни, разочаровани от живота неудачници, а алкохолът и почерпените им малокултурни събеседници ги предразполагат и те да изокат някой ден. Изключително слаба книга, а даже и просто глупава.

Нищо чудно всичките дадени примери за упадък в образованието на западните страни да са абсолютната истина. Нищо чудно и войнстващият феминизъм наистина да толкова забележително глупав. Свидетелствата за това обаче, които той прилага, пак са изолирани и не са достатъчни, за да послужат за причина да обобщим, че целият свят е такъв. Така излиза, че всички педали и феминистки са ни криви, а само ние сме прави. Това е несериозен и ненаучен подход, нищо че постоянно се цитират сблъсъците на разни учени математици и физици с радикалния американски (разбирай - вражески) феминизъм. Еднакво нелепи са и двете страни. Съгласен съм, че изтрещелите еманципатки си го заслужават, но не е това начинът. Къде отиде доброто викторианско възпитание…?

Единственото, което ми хареса като цитат:
…не е чисто там, където се мете. Чисто е, където не се прави боклук...

Други хора за същата книга.