сряда, октомври 14, 2009

Ген – Майкъл Крайтън

Това е последният роман, който е написал и издал Майкъл Крайтън. Имаше слухове, че посмъртно ще издадат още два недовършени, но предстои да видим дали няма да е само финансово облагодетелствана гавра с труп, каквато беше например масовата реакция на музикалния бизнес след като умря Майкъл Джексън. Но както и да е, нека обърнем внимание на Майстора и да оставим избелената Маргарита без нос да се върти на спокойствие.

Има нещо гордо и достойно в това да си в разцвета на майсторството си, съвременната медицина да не може да ти помогне да продължиш да живееш и в същото време да пишеш вдъхновени трилъри за нея. Не мога да не уважавам хора с такава нагласа към живота, но аз и друг път съм казвал, че съм пристрастен.

Историята е пак на ръба на най-новото, само че този път става въпрос за разцвета на биотехнологичните компании, за трансгенетични видове и как стана така, че може да се патентоват гени, болести и какви ли не други природни факти. Благодарение на това патентоване в един момент някакъв човечец се оказва, че не притежава собствените си клетки, защото някой вече ги е патентовал и си произвежда нещо от тях. Чиста проба легитимирано робство, което го има не само в Щатите! Друг шантав момент е, че когато някой по-могъщ играч на пазара на биотехнологиите някой се опита да го цака с патенти, които блокират дейността му, той просто си вдига багажа и куфарите с парите и отива да си прави изследванията в Корея, Китай или някъде там. И тогава за какво университети и компании се надпреварват да патентоват всичко, за което се сетят? За да напредва науката и да благоденства човечеството или за да изнудват бизнеса, който след някоя година ще се опита да произвежда например лекарство, което случайно попада в сферата на нечий направен на сляпо патент? Тук вече идват конкуренцията и екипи от „консултанти”, които могат да карат избрани хора да изчезват, ако инвеститорският интерес го налага.

Много сюжетни линии, много имена на герои и дори малко трудно се ориентирах в някои от тях, докато се сетя кой какъв беше. Накрая малко ме изненада с откровенията в словото на съдията и своите собствени в послеслова, но предполагам, че много му се е било насъбрало и е искал да си го каже ачик-ачик, а не само да тласне читателя в този ред на мисли. Поредно доказателство, че патентното право е голяма гнус и има неотложна нужда от спешни и дълбоки реформи.

Оригиналното заглавие е Next.

Още две мнения.

5 коментара:

Христо Блажев каза...

Хм, тази не съм я чел, ако ми попадне с удоволствие ще го направя.
Добавих те в блог-листата на блога за книги, който създадох - Книголандия. Ще се радвам, ако се съгласиш да публикуваш текст за някоя книга и там.
Всичко най-хубаво :)

Katt каза...

е то още от началото си личеше, че книгата е написана за да се демонстрират възможностите и заплахите на новата технология. Сюжетът е цикличен и предвидим, и въобще не може да се сравни с Щамът Андромеда. Още по-малко с my personal favourite: Жертвата.

Стоян Христов каза...

@Христо
Не знаех за Книголандия, ще дойда да видя за какво става въпрос.

@Katt
За личене, личеше, по-предвидима си беше. Също е вярно и това, че Крайтън обича да демонстрира "възможности и заплахи". Също така аз самият бих споменал първо Андромеда и Жертвата, когато искам да сравнявам каквото и да било с Крайтън. Обаче...:)
Аз ценя много и другите неща на Крайтън, защото:
а) много често ме въвежда във водите на технологии, които са ми непознати, а пък той ги представя по интересен начин. И ако ми хареса, продължавам да се ровя по въпроса. Безспорно ми действа образователно.
б)Неговата истина винаги съвпада с моята истина, не знам как става.

Магесник!:)

Bla каза...

Крайтън беше много голям. Тази точно не съм чел, но чакам с нетърпение "пиратския" роман; бил е завършен малко преди смъртта му, доколкото знам, така че ще излезе в адекватен вид, надявам се.

Katt каза...

На твое място не бих се надявал особено - книгите, които ги рекламират като завършени малко преди смъртта на автора, обикновено са започнати малко след нея
(ако наистина беше завършена нямаше да я бавят толкова време и да изпускат хайп-а)