Популярен трилър-четерилър. От тези, в които главите са супер кратки и прекъсват многозначително след някоя тежка фраза или прозрение на главния герой. Подозирам, че по такива книги са правени филмите, с които си запълват програмата Диемите. Не мен поне не ми действат много убедително. Разбира се, има и истинска загадка, високи технологии. Героите ту ги спасява случайно попаднала наблизо подводница в средата на Северния ледовит океан, ту се измъкват от засади на Делта форс. Като на всичко отгоре не спират да бълват компетентни научни прогнози и да си играят с политическите драми около президентските избори в Щатите. Фрашкано е също така със секретни спътници, изтребители, лазери, подводници, компютри, хеликоптери, експериментални оръжия и дори факсове, че даже и един метеорит, който не е съвсем лишен от живот.
Хареса ми играта около автентичността на метеорита – истински е, фалшификат е, истински е, фалшификат е... И все с различни доводи и аргументи, кой от кой по-достоверни, които променят тотално посоката на действието и разсъжденията на читателя.
Смешно-досадни ми бяха педантично изброяваните имена и номера на транспортните средства и оръжията на героите. Може би Дан Браун ги е писал така изчерпателно, за да придаде достоверност, но за съжаление на мен те не ми говореха нищо. А пък и както казва Пелевин: „Нищо не издава принадлежността на един човек към долните слоеве на обществото така, както способността му да се ориентира в скъпите часовници и скъпите автомобили.“
Мен поне не можа да ме грабне особено, макар до последно да ми беше много интересно как ще се измъкнат главните герои и кои от второстепенните ще бъдат пожертвани. Книгата всъщност е направена много старателно, актьорът (Здравко Димитров), който чете българската аудио версия, полага доста усилия, но очевидно има различна представа от моята как трябва да звучи такава книга и в началото особено ми звучеше направо като декламация от тържество за края на учебната година. После оцених изразителното му четене, свикнах и спря да ми прави впечатление, но... „неприятното чувство остана“.:)
В сравнение с „Шифъра“ тази е може би с 1,5-2 единици по-слаба – прекалено много интриги в американските политика и тайни служби, лично мнение.
Хареса ми играта около автентичността на метеорита – истински е, фалшификат е, истински е, фалшификат е... И все с различни доводи и аргументи, кой от кой по-достоверни, които променят тотално посоката на действието и разсъжденията на читателя.
Смешно-досадни ми бяха педантично изброяваните имена и номера на транспортните средства и оръжията на героите. Може би Дан Браун ги е писал така изчерпателно, за да придаде достоверност, но за съжаление на мен те не ми говореха нищо. А пък и както казва Пелевин: „Нищо не издава принадлежността на един човек към долните слоеве на обществото така, както способността му да се ориентира в скъпите часовници и скъпите автомобили.“
Мен поне не можа да ме грабне особено, макар до последно да ми беше много интересно как ще се измъкнат главните герои и кои от второстепенните ще бъдат пожертвани. Книгата всъщност е направена много старателно, актьорът (Здравко Димитров), който чете българската аудио версия, полага доста усилия, но очевидно има различна представа от моята как трябва да звучи такава книга и в началото особено ми звучеше направо като декламация от тържество за края на учебната година. После оцених изразителното му четене, свикнах и спря да ми прави впечатление, но... „неприятното чувство остана“.:)
В сравнение с „Шифъра“ тази е може би с 1,5-2 единици по-слаба – прекалено много интриги в американските политика и тайни служби, лично мнение.
10 коментара:
Чудесен коментар, а би ли казал и как си се сдобил с аудиоверсията - купил ли си я или може да се изтегли от някъде?
Ами какво да ти кажа, купуване, теглене, не е ли все едно? Мисля, че няма издадено официално аудио, а пък за другото... гугъл е удивително изобретение.:)
Ако толкова си падаш по такива трилъри, може да видиш и в библиотеката (било то през заглавието на пост-а или пък в градската), 100 на 100 ще я има. Пращам те в библиотеката, защото според мен не си струва особено купуването.:)
Прощавай, че не мога да съм по-конкретен, но ситуацията е малко по-особена.
Благодаря за отговора, това ми стига. Инак не че се интересувам от този тип трилъри, интересувам се изобщо от аудиоверсии, за да си запълвам с нещо смислено ходенето по улиците. Наскоро си свалих Дикенс от един религиозен сайт, но гласа на четящия е приспивен с попското си звучене :)
Аз така в усилията си да намеря аудиокниги, за запълване на работното време открих, че има много озвучени класики в "Проект Гутенберг".
Лошото е, че повечето се "разказват" от случайни хора, "доброволци" и наистина звучат доста гадно...
Най-хубавото място за аудиокниги според мен е един блог на име audiobookzcorner. Там има мноого нова книжнина, но официално направена и издадена, много пъти четена от самите автори или най-малкото от известни професионални актьори.
На няколко пъти съм свидетел как едва устоява на вредителските атаки на издателите и затова реших да го популяризирам, та хората да си насвалят книжки и ако зла участ го сполети пак, да може да си обменяме неща до следващото му възкресение.
Да живей audiobookzcorner.blogspot.com!:) Вътре търси подкатегория Nevol.;)
Ама то пари иска!!! :-O
@Облачето
Стига бе, не съм чак толкова пропаднал, че да плащам за аудиокниги и да препоръчвам тази упадъчна дейност на всичкото отгоре.
Така като те слушам, май за пръв път се опитваш да теглиш нещо от морето Rapidshare.:) За да бъде безплатно тегленето, трябва просто да почакаш няколко секунди, има там едно часовниче и то брои колко трябва да почакаш. Щом секундите минат, се появява бутон за безплатно теглене. И всичкото това е описано черно на бяло, пък макар и на английски.;)
На дани браун съм чел около 30 страници и ще го чета пак само с нож опрян в оная ми работа. Слушането е със същото условие :)
Един от най-нелитературните хора, които съм чел в жувота!
Куца в сравнение с "Цифрова Крепост" , ама пък разните му там шифри и символи въобще не биват. Дан Браун прави бестселъри, а бестселърите изискват внимание към "долните слоеве на обществото". Как не се е сетил милия да напише едно извинение в Епилога за всички знаещи и можещи. =)
Умее да пише така, че да се продава в милионни тиражи. Нищо лично, просто бизнес, както се казва на едно друго място.:)
Публикуване на коментар