— Ще бягаме ли, или ще се бием?
— И двете, разбира се.
Човеколюбиво и епично фентъзи със загадки. Като че ли това е най-краткото описание, което мога да измисля, както на романа, така и на цялата трилогия.
Ако сме си мислили, че Фиц е имал някакви приключения и преди, чакайте да видите какво го чака тук. Пътешествия, опасности, смъртни заплахи, болки и мъки от какъв ли не характер, стрели в гърба и неуспехи, неуспехи... Докато в един момент почти в самия край положените усилия не започнаха да се отблагодаряват. И съвсем нямам предвид дребните плътски изкушения в лицето на певицата Славея.:)
„Тронът“ (или „Assassin’s Quest“) е великолепен претендент за челно място в съкровищницата на световното фентъзи. Третият и последен том, макар и кошмарен като обем (755 страници!), успява да надгради и извиси историята до висотите, до които малцина други автори биха успели. И ако се абстрахираме от Толкин, в момента май не се сещам за други. Мащабност и детайлност, логика и страсти, без едното да изключва другото, а само го допълва и откроява още повече. Изключително майсторска и премерена работа що се касае до това в кой момент в какво емоционално състояние да бъде поставен главният герой, кога да има действие и кога само да наблюдаваме размишленията в главата на Фиц. Ако промяната на емоциите на героите може да се сравни с мелодия, то трябва да знаете, че Робин Хоб е един от най-талантливите композитори, които са се раждали на тази земя. Да съчетаваш толкова нормални човешки чувства, които ги има у всекиго, с напълно неочакваните усещания като потапянето в Умението и Осезанието и цялото нещо да продължава да стои естествено, приемливо и незабележимо, си е сериозен успех. Освен като композитор на емоции, Робин Хоб се оказва, че владее и тайните на леенето и сплавянето на различни по характер тежки и леки метали – близост и уют с мащабност и епичност. И любов, и битки. Логична и желана завършеност на финала, без прекалената захаросаност на заложен от първите страници хепиенд. Стотици страници необяснени загадки, които биват разкрити в точния момент по приемлив начин дори за капризен читател като мен. Като цяло доста болка за любимите ни персонажи и без финални кадри на залез с руса мадама за протагониста. Справедливост за злодея, без да оцапаме с кръв ръцете на нашето момче.
Корицата пак е рисувана през малкото междучасие и издава прекалено много, но карай да върви.
Заключение – толкова пленяващо и приятно фентъзи не бях чел много отдавна. И крайно подценено като актив. Ако бях борсов спекулант, щях да ви кажа: Купувайте, купувайте!:)
Една прогноза: Ако по тази поредица бъде направен филм, то той ще намери много повече и по-дълготрайни почитатели от „Песен за огън и лед“.
Няма по-трудна задача от това да се мъчиш да не мислиш за нещо.
***
Какво по-хубаво от женска, която знае да убива?
***
Не ми е познато нищо по-затоплящо от горещото месо, чая и вярното другарство.
4 коментара:
Много добри неща съм чувала, но сега вече я купувам!:)
Абслютно съм съгласна с всичко казано за трилогията! Хеле пък с последното за прословутата "Игра на тронове", която в голяма степен е плод на собро промотиране. :)
Дано повече хора прочетат този блог!
Страхотна поредица!
Започнах я доста скептично, но на втората минута вече не можех да се откъсна!
Чела съм страшно много фентъзита, но това определено ме впечатли. Чела съм и Мартин, но Песен за огън и лед просто е твърде затлачваща, действието се движи бавно и изпада в някакви свръхподробности и накрая половината просто се изгубва до сериала, така че съм съгласна, че от тук ще излезе много по добър филм(е, ако и го направят качествено де!). Сега с нетърпение започвам Шутът и Убиецът!
Ще се радвам, ако съм помогнал на някой нерешителен читател да започне тази поредица. Книгите на Робин Хоб определено си заслужават четенето и популяризирането.:)
Публикуване на коментар