петък, ноември 01, 2013

Една нощ през самотния октомври – Роджър Зелазни

Вместо резюме на това за какво се разказва, този път ще има напоителен цитат. 

И ми разказа как определени хора били привличани на определено място в определена година, в една нощ през самотния октомври, когато луната грее пълна на празника на Вси светии, и когато можело да се отвори пътя, по който Старите богове да се върнат на земята; как някои от тези хора помагали при отварянето, а други се стремели да им попречат и пътя да остане затворен. Затварящите печелели в продължение на векове — често само на косъм — и се разказвало за някакъв тайнствен човек, полупобъркан убиец, скитник и неговото куче, които винаги се появявали, за да затворят пътя. Според някои това бил самият Каин, обречен да ходи по земята белязан. Според други, той бил влязъл в сговор с някой от боговете, който искал да попречи на другите. Никой не знаел със сигурност. А хората се сдобивали с някои пособия и предмети, притежаващи сила и се събирали на определеното място, за да опитат да осъществят волята си. Печелившите се разотивали, а загубилите трябвало да страдат заради действията си, като изтърпят реакцията на космическите принципи, участващи в опита. 

Това е първата книга в този блог, която се появява за втори път. Защо е нужно? И аз не съм сигурен защо, с тази книга нищо не е сигурно. Както феновете на въпросното четиво добре знаят, най-запалените от нас я препрочитаме всяка година през октомври – всеки ден по една глава. Изключително приятен ритуал, който може да бъде съпътстван от публикуване на любими фрази от главата за деня като статуси във Фейсбук. А може и да не бъде. Може всеки път да откриваш незабелязани досега неща в книгата, а може и да да се наслаждаваш само на добре познатите от предишни години приятни моменти. Може да запалиш и други четящи, а може и да предизвикаш снизходителни усмивки. Може да я четеш заради приключението, а може и да изследваш в детайли кой персонаж какъв прототип има, откъде е зает и защо оригиналът е интересен. Може дори да се включиш в разни игри, които на живо или на виртуално разиграват Играта от книгата. Да продължаваш да се чудиш защо, по дяволите, въобще съществуват Отварячи и защо са толкова много. Тия хора акъл имат ли? :) 

Възможности много. Казват, че през октомври усмивките по лицата на повечето от замесените в каузата ANITLO са по-загадъчни и съзаклятнически, че през този месец проявявали засилена страст да събират наглед безполезни предмети с окултен уклон и че само те забелязвали леко просветващи руни по странни места из градския пейзаж. Но може и да са обикновени спекулации, може просто хората да са се почерпили някъде и затова да искат да заговарят уличните кучета между 12 и 1 през нощта. Освен ако кучетата не им отговарят.

6 коментара:

Анонимен каза...

Преди няколко нощи събувах, че играем на игра, като онази в запустялото село. Само че играта някак постепенно се оказваше все по-голяма сложна, оплетена и накрая стана истинска.

Уникално красив сън. Събудих се с такова чувство на носталгия и разочарование.. :)

А

Стоян Христов каза...

И аз съм си мислил много пъти за онази игра. Приятно различно беше, дано да може да я изиграем пак някой ден.:)

almaak каза...

започвам да се чудя, дали искам подробности относно това, на какво сте играли в това "запустяло село".
^_^

Стоян Христов каза...

Недей, ще ти кажа само, че аз го играех животно.:):)

almaak каза...

чудесно звучи! ако има нещо, което подкрепям на 100%, то това е биоразнообразието. ^_^

Анонимен каза...

абе щеше да стане една лаеща-перната кръстоска.. :)

А