След прочита на такива книги губя всякакво желание да се интересувам от авторите им. Може би е пропуск и те са дали и нещо хубаво на света, но аз не държа да го знам.
Поведението на героя през цялото време е меко казано странно и неадекватно на събитията, които му се случват. Държи се хем като някакъв дървен философ, хем като тъпанар. Може ли нормален човек да е толкова инфантилен и безразличен, независимо в каква ситуация е попаднал? Защото според мен не може. Майка му умряла - той отива на плаж с мадама. Повишават го от службата в Париж - той философства и отказва без смислени аргументи. Тръгва да се разхожда по плажа - застрелва непознат арабин. Пращат го в затвора - на него му все тая. Съдят го - той мълчи като пукал, приказва си само с пазачите и дава зор да се прибира в затвора. Осъждат го на обезглавяване, той пак философства за някакви глупости наум. Ненормалник.
Камю бил казал някъде, че се интересува единствено от абсурда. А защо изобщо е нужно това и какво ми дава то на мен? Дано при евентуален следващ сблъсък с Камю да запомня поне това, че никак не ми харесва, за да не се мъча трети път. Изобщо, какво хубаво е можело да се очаква от роман, който започва с "Мама умряла днес."?
2 коментара:
Каква случайност :) И аз го дъвча това от седмица, но не съм минал повече от 20 страници.
Разцъквам из книгите на "Труд", които за тях са класика - повечето, които съм минал са тотална щета за ума.
А
Странна работа, но нали знаеш, че случайности няма.:)
Като цяло, ако не е станало ясно, мисля, че може и да се пропусне.:)
Публикуване на коментар