Какво по-хубаво има на този свят от това да прочетеш на спокойствие и с кеф нова книга от Майкъл Конъли? Правилен отговор - две книги от Майкъл Конъли!
Това е първият и единствен сборник с разкази на автора. Писани са през различни моменти от кариерата му и това си личи най-малкото по това на каква възраст заварваме Хари Бош и с кой партньор работи в полицията. Приятни, кратки и бързо развиващи се историйки в любимия ни стил. Да, трилър-моментите няма как да се получат в такъв малък обем, но криминалните загадки и предизвикателствата за разкриването им са си там.
Историите не са непременно за някой от познатите ни персонажи, обаче веднага се набива на очи характерното за Конъли чувство на справедливост и дори възмездие. Без значение дали от ръката на някой детектив, или по странна прищявка на съдбата, но лошите винаги си получават заслуженото. Ами така де, иначе за какво изобщо да се борим с тъмнината?
Леко е странно да четеш къси разкази от човек, когото познаваш единствено като гениален автор, на когото обикновено му са необходими към 300 страници, за да развие божествената си дарба. В обема на разказа същите истории седят някак сбутани, духът им е пренебрегнат и звучат като че някой е преразказал роман, ама без вълнуващите обрати и задънените улици. Прекалено лесно се сещаш кой какво е извършил.
Но както и да е, изключително приятно беше да се попълнят някои дупки от липсващи тухли в стената на съграденото от Конъли през годините. Сега остава само да изчакаме новата реколта от 2017 - The Late Show и Two Kinds of Truth - и да се върнем в добре картографираните води.
Историите не са непременно за някой от познатите ни персонажи, обаче веднага се набива на очи характерното за Конъли чувство на справедливост и дори възмездие. Без значение дали от ръката на някой детектив, или по странна прищявка на съдбата, но лошите винаги си получават заслуженото. Ами така де, иначе за какво изобщо да се борим с тъмнината?
Леко е странно да четеш къси разкази от човек, когото познаваш единствено като гениален автор, на когото обикновено му са необходими към 300 страници, за да развие божествената си дарба. В обема на разказа същите истории седят някак сбутани, духът им е пренебрегнат и звучат като че някой е преразказал роман, ама без вълнуващите обрати и задънените улици. Прекалено лесно се сещаш кой какво е извършил.
Но както и да е, изключително приятно беше да се попълнят някои дупки от липсващи тухли в стената на съграденото от Конъли през годините. Сега остава само да изчакаме новата реколта от 2017 - The Late Show и Two Kinds of Truth - и да се върнем в добре картографираните води.
3 коментара:
Разказът не е роман.
Първоначално това наистина много ме дразнеше. Точно започне да ти става интересно и разказът свърши – мъка, голяма. Ала понякога разказът наистина удивлява – грабвате и ...
Сборниците с разкази само от един автор са друго още по-изненадващо чудо на чудесата, защото така много скоростно виждаме повече от „лицето на авторът“.
Малък сборник с разкази, а толкова много различни мисли, емоции и герои – удивително е.
Цонко, явно разказите са били интересни, а не си дал цитати!?
И в разказите има крилати фрази, като тази: „Но както и да е, изключително приятно беше да се попълнят някои дупки от липсващи тухли в стената на съграденото от Конъли през годините.“
Дай по някоя интересна тухла за четене и за нас, които все още не сме чели дори ред от Майкъл Конъли та да разберем, защо е добре да го направим. ;)
http://trakietsadobri.blog.bg
Прав си, знаех си, че нещо представянето на тази книга не се получи много истинско.:)
Отбелязах си едно място, което много ме трогна - когато Бош отиде до един старчески дом, за да върне откраднат саксофон на един стар музикант - сцена, която се маркаше и в последния роман:
- През декември шейсет и девета бях на болничен кораб в Южнокитайско море. - Той се докосна по левия хълбок. - Четири дни преди това ме наръгаха с бамбуково копие в един тунел. Сигурно не си спомняте, но...
- "Санкчюъри". Срещу Дананг. Разбира се, че си спомням. Значи си бил едно от момчетата със сините халати, така ли?
Шугър Рей се усмихна. Бош кимна и продължи.
- Помня как обявиха, че шоуто се отменя, защото морето е бурно и мъглата е прекалено гъста. Големите хеликоптери с цялото оборудване не можели да кацнат. Всички чакахме на палубата. Видяхме как хеликоптерите приближават през мъглата и после обръщат обратно.
Шугър Рей вдигна пръст.
- Знаеш ли, господин Боб Хоуп каза на нашия пилот да обърне онази консервена кутия и да ни свали на кораба.
Бош кимна, беше чул за ролята на Хоуп. Един хеликоптер обърна и кацна на "Санкчюъри". Малкият. Онзи със знаменитостите на борда.
- Помня, че бяхте Боб Хоуп, Кони Стивънс, вие и прекрасното чернокожо момиче от онова телевизионно предаване.
- Тереза Грейвс. "За смях".
- Леле, всичко си спомняте.
- Това, че съм дърт, не означава, че не помня. Човекът от Луната също беше там.
Бош се усмихна. Шугър Рей попълваше детайли, които самият той беше забравил.
- Нийл Армстронг, да. Но останалите от бандата - "Плейбой Ол Старс" - бяха на другите хеликоптери и се върнаха в Дананг. Бяхте само вие и си носехте сакса. И свирихте за нас. Соло.
Бош погледна инструмента в сивите ръце на стареца. Помнеше деня на "Санкчюъри" толкова ясно, сякаш бе вчера.
- Изсвирихте "Сладкото място" и "За миналите дни".
- И "Тенеси валс" също. По молба на едно момче от първия ред. Беше изгубил и двата си крака и ме помоли да изсвиря онзи валс.
Бош кимна сериозно.
- Боб Хоуп ни разказваше вицове, а Кони Стивънс изпя "Обещания, обещания". Акапелно. Всичко свърши за по-малко от час и после отлетяхте. Не мога да обясня, но това означаваше много. Беше нещо правилно в този объркан свят, разбирате ли? Тогава бях едва на деветнайсет и не бях сигурен как и защо съм се озовал там. Както и да е, оттогава съм слушал много изпълнения на саксофон, но никога не съм чувал по-добри.
***
За съжаление от споменатите песни успях да намеря само "Тенеси валс". Поздрав!:)
Любопитен цитат и релаксираща МУЗИКА!
Както се казва - меломаните знаят защо. :)
Много благодаря за музикалният поздрав – добавих Michael Ausserbauer към избраната музика.
Музикален поздрав и от мен, не е точно Jazz, ала също има чар.
https://www.youtube.com/watch?v=KHB_ZpbTi30
Тракиеца
Публикуване на коментар