Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада - Ено Рауд

Ено Рауд е естонски писател на детски книжки и затова името му е такова енигматично. През годините на комунизма книгите му придобиват голяма популярност в Източния блок.

Това е история за трима приятели със странни прякори, които се запознават, сдружават и пътуват с кемпер из околията, за да вършат добри дела. Те са възрастни, но дребни и някак симпатични и се държат малко по детски.

Направи ми приятно впечатление как тримата скитници се отнасят към котешкото племе - като цяло критично, да не кажа враждебно, даже в един момент сгазиха един от най-злите котешки водачи с кемпера.:) Ето как преди години правдата не е ставала жертва на политическата коректност...

Предполагам, че книгата става за възпитаване на малки бандити, които обаче да са достатъчно хуманни, та да имат милост към малки птичета, дори и те да са се излюпили в брадата на човека. Също така да помагат на възрастни дами, които са се заринали с котки, да спасяват градове от котешката напаст, от плъхове, крадливи свраки и въобще да бъдат социално отговорни люде. И периодично да съжаляват, че любимата им прашка не е под ръка, иначе, оо, иначе как щеше да си изпати врагът!

Предполагам, че такива герои, като тези в книгата, биха станали симпатични на деца и възрастни, които не задават много въпроси. За максимално положително възприемане на книгата не трябва човек да пита. Защо тези скитници живеят така, откъде намират пари за храна, бензин и други ежедневни нужди? Разболяват ли се, имат ли личен лекар? Защо не работят нищо? Защо се държат детински, като са възрастни хора даже с бради? Това не е ли малко съмнително? Но това все пак е приказка за деца и затова може би е излишно да питаме каквото и да е.

Когато домът е малък, сърце да е широко.

Поука:

Пиши писма и картички на приятелите си, те не са чак толкова много.