Кратичко, ала доста емблематично произведение, което идва от зимата на 1968 и печели награда "Хюго" през 1973. Виетнамската война е в разгара си, а екологичните движения едва прохождат. Авторката споделя, че самата тя не била особено очарована от клишетата в него, но пък времената са били такива, че приемът от страна на читателите е бил повече от радушен. Заслугата за великолепното заглавие пък е на Харлан Елисън, който е бил и първият редактор.
Книжката страшно ми хареса някога, когато я четох за пръв път. Очаквах годините да се ме направили по-критично-циничен към такава материя, но ми беше много приятно да установя, че 2 десетилетия по-късно произведението е все така прелестно и четенето му доставя същата наслада.
В августовския брой на NG тази година има силна статия, която потвърждава връзката между зачестилата поява на нови вирусни заболявания с унищожаването на все повече диви територии. Здравето на хората на нашата планета буквално зависи от това да има балансирани екосистеми, които сами да се справят с опасностите.
Силно препоръчителна книга!
2 коментара:
Урсула Ле Гуин, е не само приказен писател, а отдавна доказал се елф.
Тъжно е, че вече не е сред нас, а някъде далеч зад залеза.
„Светът се нарича дъбрава“ също е тъжна книга, но... зеленината умее да се възражда за нов по-плодотворен живот. Дано повече млади хора прочетат спомените за Дъбрава, Землемория и Урсула Ле Гуин.
И аз през тази година препрочетох книгата.
http://trakietsadobri.blog.bg
Баба ни Урсула е голяма работа!:) Мисля си даже да пробвам да прочета някои други нейни неща, които са ми убягвали през годините.
Публикуване на коментар