Малко момиченце е изпратено за отглеждане в имението на чичо си в Йоркшир, след като остава сираче при холерна епидемия в Индия, където е живяло с родителите си. И психически, и физически детето е пострадало достатъчно, за да се чувства не на мястото си в това и без друго странно здание - огромна сграда, пусти коридори и стаи, запуснати градини, едната от които дори оградена със зид и заключена, а стопанинът на всичко това страда вече над десетилетие по загиналата си съпруга и е занемарил всичко, включая невъзпитания си и набеден за фатално болен син.
Децата обаче са си деца, търсят себеподобни, любопитни са, играе им се навън и нищо не може да спре изцелителното действие на всичко това. Рецептата е проста: 1. Намерете градина. 2. Пуснете децата в нея да се занимават както си решат. 3. Събирайте плодовете.
Любопитно ми беше да забележа как в книгата възрастните с голямо задоволство отбелязваха как децата започват да надебеляват и как това е единствено повод за радост. В днешни дни дебелината на децата е по-скоро повод за тревоги и събужда подозрения за нездравословен живот и диабет от тип 2.:)
Няколко изненади ме сполетяха при прочита на тази книга. Първо, тя се оказа детска приказка, а не някаква мистерия за възрастни читатели, и второ, Франсис Бърнет се оказа жена! Ето:
2 коментара:
Любима книга, не знам колко пъти съм я чела, сега пак ме засърбяха ръцете да я хвана ;-)
Наскоро се подлъгах да гледам новия филм по книгата, с Колин Фърт в ролята на бащата. Голямо разочарование, още ми е гадно!
Аз я слушах като аудио книга и доста се проточи, не ми спореше. Филма не съм гледал, дори не знаех, че има, но като цяло не е чудно, защото историята е разбираема и може да се разкаже във всяко време.
Публикуване на коментар