Белият дракон – Ан Маккафри

Много увлекателно пише Ан Маккафри, много. Бях забравил колко. На мен ми е много приятен начинът, по който тя смесва фентъзи с класическо сай-фай. В никакъв случай не може да се сбъркат нейните драконови истории за Перн с произволно взето конвейрно фентъзи, в което авторите и читателите им предпочитат да скрият страха си от науката и технологиите. Ан Маккафри много умело и внимателно смесва приказната атмосфера на укрепления, дракони и разни лични драми на владетели и друг персонал с преоткриването на науката, постиженията и историята на предците им, тези, които са заселили планетата Перн. Приказно е, но и достатъчно рационално и не се замазват очите на героите и читателите с митология или религия по въпросите, които още не са им ясни.

В романа на места се мяркаха препратки към други книги от същата поредица, като цяло разбираеми или познати, но все пак имаше и такива, които те човъркат и карат да търсиш въпросните пропуснати заглавия. От една страна това е сложно, защото у нас май са издавани само две книги от общо 13 (!!!) от цикъла за драконовите ездачи от Перн. Третата, „Белият дракон”, аз намерих като текст пуснат на свобода из мрежата по изричната воля на преводача – Пенко Живанов, за което съм му безкрайно благодарен и задължен.

Понеже на издателския хоризонт засега не се очертават издания на нови романи от поредицата, се замислям да посегна към множеството аудио-книги по въпроса, пък макар и на англицки.

Спойлер:
В епилога има едновременно сватба и коронация, а в бележките след него даже и наследник. Въобще, извира и прелива човешко щастие, само за пустия му бял дракон нищо не се споменава...

Морета: Dragonlady of Pern - Aн Маккафри

Книгата е със сложно заглавие, защо е част от поредица. Предупреждавам, че и да не сте чели предишните книги, не се чувствате все едно пристигате със закъснение по средата на действието. Подзаглавие Епидемията - на петата страница всички герои започнаха да кашлят.

В празник мъжете участват в танци, когато се говори за хомеопатия, не се подразбира боарон. А лекарствата са... безплатни. Три причини да се замислиш къде се развива действието.
Планетата е Перн, а годината...късно след колонизирането. Няколко думи от Orfia-bg:

"Благодатната планета Перн, заселена от дълбока древност със земни колонисти, е подложена на периодични бедствия - космическо нашествие на сребристите нишки. Това е една странна форма на живот, унищожаваща всяка жива материя. Жителите на планетата, забрави техническите постижения на предците си, се спасяват от заплахата в каменни градове - Холдове. Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони - полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн."

Драконите за съвсем истински, генномодифицирани животни, специално оборудвани, за да могат да летят и бълват огън. С това авторката претендира, че книгата е СциФи, а не фентъзи. Не се споменава дали на мъжете, които фенотипно се проявяват на дансинга, не им е сбъркан геномът:).

Ако се върнем на заглавието, Морета заема команден пост в гражданската защита и й се полага да спаси света заедно с драконицата Орлит, която е в напреднала бременност. Разбира се, с помощ на Капиам, главният лечител, които прогресира с обезоръжаващата невинност на др Куин и безкрайния оптимизъм на лекари без граници.

Феминизъм, билкология, действие. Това е Aн Маккафри. Признавам се за подвластна на всичките й писателски техники, фокуси и примамки и питам за ОЩЕ!!