Всяко мъртво нещо - Джон Конъли

Не можеш да блъфираш човек, който не ти обръща внимание.   

Джон Конъли ми се появи в полезрението и беше закупен главно и единствено заради любезните препоръки на Копо. За него това е по-добрият Конъли. Една-единствена бегла прилика намерих аз за себе си между Майкъл (на когото отдавна служа и принасям жертви) и Джон Конъли (новото момче) и тя е в имената на главните герои. Единият е кръстен на известен художник (Хари Бош), а другият - на известен музикант (Чарли Паркър - Птицата). Намекът за джаз също е общ. И толкова. 

Джон Конъли пише с доста повече екшън и още повече кръв. Жертвите са буквално на купове, коя от коя по-отвратително заклани и изкормени. Композиции от човешки органи. А нашето момче е като истински екшън-герой - стреля и бие на общо основание и винаги му се разминава на магия. Това е много вълнуващо за четене, но като че ли не е най-любимата ми част от криминалетата. Аз предпочитам малко повече логиката на разследването, а не престрелките, в които най-добрият приятел (негър) го раняват. Обичам да събирам улики, да ги комбинирам и да откривам престъпник с мотиви. Откачените серийни убийци предпочитам да ги предоставям за ползване на авторите на сериали, там направо ги обожават. За там са и красивите психоложки, които правят психологически профили, рисуват диаграми, жонглират с разни двусмислени латински и древногръцки фрази и въобще го удрят на кОлтура.

Като постройка романът е нещо като сиамски близнаци - състои се от две почти самостоятелно обособени истории, които са доста здраво свързани с обща нишка. Вероятно е могло оперативно да бъдат разделени и двете истории да оцелеят, но Джон Конъли ги е оставил така и си е съвсем добре. 

Преводът е добър, макар и на отделни моменти прекалено буквален, но както съм споменавал и друг път, на това може да се гледа и като положително качество. На мен ми е много приятно, когато понякога оригиналният език прозира през превода и аз го разпознавам. Така се чувствам по-близо до оригинала и до автентичния изказ на автора. На места преводачът не е подходил много сериозно, когато е писал за неща, които не разбира - имена, оръжия, марки. Разбира се, това не е никакъв грях, но можеше поне да ги гугълне и да ги натамани. Отнема секунди, за да разбереш, че едва ли пушката-помпа е "модел 12", а става дума за калибър 12, и на карабината Ruger, по нашенски не й викат Ръгър. 

Има и някои дреболии по оформлението, които малко развалят картинката. Час изписан като 08,35, а не като 08:35. Все пак не е десетична дроб. Дразнещо латинско "u" с ударение, което би трябвало да замества "и" с ударение. "Прозорец", моля ви, не го правете повече, несериозно е.

И да не се подведете от дреболиите, цялостното впечатление е много, много добро.:)