Чудната история на изкуството - Драган Тенев

През лятото на 2023 година се случи така, че бях на екскурзия във Флоренция, организирана от туроператор и съсредоточена основно върху ренесансовото наследство на този забележителен град. На всички, които ме питаха как е минала, отговарям едно и също – това е най-интересното място, на което съм бил някога. И за да спазя измислената от мен традиция да чета четива за местата, които посещавам, по време на престоя ми там, се нахвърлих на „Чудната история на изкуството“ от Драган Тенев. Ако сте внимавали, може да кажете, ама чакай, нали това е било през лятото, а сега кое време е, защо чак сега си я дочел, толкова ли не става. Напротив, много даже си става, но тогава поглъщах само частта за Ренесанса, за да съм в час с флорентинските творци, а с останалите наваксах по-късно.

Малка част от художниците помнех от друга книга на Драган Тенев по същата тема, основно обаче се запознавах на място и на живо с величието на европейското възраждане. Защо точно тогава, защо точно там, как, кои хора, с кои свои произведения. Забележителни и незабравими, тържество на хуманизма – куполът на Санта Мария дел Фиоре на Брунелески, проторенесансът на Джото, „Благовещението“ на Донатело от „Санта Кроче“, „Раждането на Венера“ на Ботичели, портата на Баптистерия на Гиберти, перспективата и линиите на Липи, фреските на Мазачо, Давид на Микеланджело, „Юдит и Олоферн“ на Донатело, „Мадоната с щиглеца“ на Рафаело, лоджията на Вазари, Кръщението на Христос от Верокио и Леонардо, Медузата на Караваджо и толкова много други...

Останалата част от книгата за по-късните периоди от историята на изкуството дочетох по-бавно и с повече усилия, но все пак се запази любопитството ми по темата. Обезателно ще чета още по темата.

40 разказа за прочути композитори - Драган Тенев

След като на млади години бях силно впечатлен от разказваческото майсторство и богатата обща култура на Драган Тенев от книгата му „Малки разкази за велики художници“, тази година дойде ред и на тази за композиторите. Очаквано г-н Тенев не разказва за най-важното в живота на композиторите и пак стилът на всеки разказ е различен. Един е спомен за нещо лично преживяно, друг е сякаш разказан от самия музикант от първо лице, трети прави някаква съвсем случайна и странична връзка, но всички допълват с нещо ново стерилната представа за великите майстори, която бихме имали, ако прочетем за тях в енциклопедията. Единствено леко дразнеха отделните моменти, които беше посветил на комунистическия идеал, работниците, Интернационала и други такива глупости, но както и да е - времена, нрави и т.н., няма заради тях да си разваляме хубавите впечатления.

Какво запомних аз:

• Флорентинецът Жан Батист Люли, бащата на френската опера, фаворитът на Краля Слънце, като малък свирил по дъната на тенджерите в кухнята, а после научил на ноти кралския оркестър, който дотогава свирел по слух.
• Никой не е пророк в собствения си град. Дори слепият Хендел, родом от Хале, минал през Флоренция и разбрал това чак в Лондон.
• Историята за Менделсон, сина на богатия берлински месар и старите ръкописи на Бах. А също и как Хегел си натопил ръкава в супата.
• Пътят на Бах към слепотата. Бах се родил в Айзенах, учил в едно училище с Мартин Лутер, който пък после се възкачил в замъка Вартбург, за да пише истините си. 
• Кристоф Глук накарал музикантите да свирят без ръкавици и да идват за репетиции навреме. Скандално поведение като за Париж, ама нали е бил австриец и протеже на Мария-Антоанета...
• Малкият Моцарт бил изпратен от баща си да занесе някакви ноти, обаче по пътя ги похабил, и за да не му се карат, купил нови листове и на тях написал нов менует, който излязъл по-хубав от оригиналния.
• Как се слуша „Вълшебният стрелец“ на Карл Мария Вебер на дъното на чешка долина от радиото на закъсал за бензин москвич.
• Как Росини написал набързо „Севилския бръснар“, когато бил на зор да връща похарчен вече аванс. А операта е харесана чак на второто представление, когато дошли да я гледат и слушат не тези, които имат пари за премиери, а тези, които разбират от хубаво.
• Братът на Гаетано Доницети бил осъвременил турската музика и оркестри и дори е написал химна им. В това време самият Гаетано се състезавал с Росини и Белини да пише опери за под 8 дни.
• Брамс и Щраус са са били приятели, като първият като дете се е учил да свири по кръчмите в Санкт Паули.
• Бородин е бил крепостен, незаконен син на княз и състудент по химия на Менделеев.
• Иля Репин е бил приятел с Мусоргски и го е нарисувал на портрет в последните му часове.

• Чайковски е умрял, след като е пил вода от чешмата. Холера. 
• Как заради мъгла в Копенхаген може да кацнеш в Берген и да разгледаш вилата на Григ, шотландец по баща.
• Как Рахманинов е страдал по потъпканата от хитлеристката инвазия родина. От вилата си. В Лонг Айлънд.
• Морис Равел е бил ветеран от Вердюн приятел с Витгенщайн.
• За това как Гершуин е писал музика за хората на Америка. Толкова е просто.

Сборникът с истории за големите композитори изслушах под формата на аудио книга. Удачен експеримент, който препоръчвам.  Качеството е много високо, а текста изключително професионално чете Офелия Лазарова - с чувство, златен глас, изразителност и интонация.