Фантастични светове – Сборник

Този малък сборник с фантастични разкази е дело на пловдивския клуб по фантастика „Соларис”. Самата книжка е замислена като списание за преводни разкази и това се явява нейният пилотен брой. Вътре са намерили място непревеждани досега на български разкази от най-големите имена в жанра. Всички знаете колко е трудно да се издават разкази, а пък фантастичните са още по-непродаваеми. Заради такива пазарни недъзи читателите, които обичаме и дори предпочитаме тази кратка форма, оставаме без особени шансове да се запознаем със стотиците и хиляди произведения на най-големите майстори.

В тази книжка ще се насладите на:

• Станция Хоксбил - Робърт Силвърбърг – отдалечен в миналото мъжки затвор за политически изгнаници, които са заточени с еднопосочен билет там, за да не нанасят вреда в настоящето. За по-безопасно – преди Камбрийския взрив.
• Виещата кула – Фриц Лейбър – страхотен фентъзи епизод от поредицата истории за Фафрд и Сивия мишелов. Мрачна и героична история за границите на мистичното и как братски подадената ръка в случай на нужда може да надвие всяка опасност, дори извън нашия свят.
• Издихание – Тед Чианг – освен измрелите класици тук виждаме и един сравнително млад и по-непопулярен такъв. В „Издихание” Тед Чианг отново ни провокира да откриваме фантастични светове чрез самопознавателните опити на главния герой. Благодарение на неговите записки и изследвания ние научаваме кой е той, в какъв свят живее и какво ли още не, и то само чрез основен набор от логически инструменти. Силен магьосник на фантастичното слово и неочакваните конструкции! Още впечатления от неговите разкази има тук, а в Сборище на трубадури пък се намира единственият друг негов разказ, публикуван на български онлайн.
• Червени като кръв – Танит Ли – уж позната приказка за сираче, мащеха и вълшебно огледало, но с някои неочаквани подобрения като подозрителна непоносимост към светена вода, кръстове и дневна светлина и други такива работи.
• Всемогъщите – Филип Дик – класическа история за космонавти, покоряване на космическото пространство, жертвите, които падат при тази опасна дейност, и доста въпроси без отговор. Изкушенията на човешката душа могат ли да бъдат овладени? Ако природата ти даде шанс, в каква посока би го използвал? Кое е човешко и кое признак на универсален вселенски разум?
• Парникови цветя – Майк Резник – Тук ми се струва най-удачно просто да цитирам автора:

Фактът, че през последните три века сме удължили човешкия живот над два пъти, е забележителен. И няма съмнение, че медицината ще продължи да го удължава. Но това повдига някои въпроси за качеството на този удължен живот. Опитах се да им отговоря в разказа „Парникови цветя”, който беше номиниран за Хюго през 2000г.

• Малко преди края – Лари Нивън – прекрасна фентъзи история за могъщ меч и хитър магьосник, която дава и доста поуки.  Як варварин или могъщ магьосник - кой кого, меч или магия?

Много силна подборка на автори и разкази, професионално преведени и поднесени на вечно гладния за такова високо качество читател.

Успех на списанието и съставителите му и до нови броеве!

Бездействието на ръцете води до бездействие на ума... до болести на ума...

***

Не можеш да се откажеш от знанието. Винаги идва време, когато го използваш, защото така трябва, защото го има.

Човекът в лабиринта - Робърт Силвърбърг

Историята има толкова камерен вид, че спокойно би могла да бъде поставена в някой театър - сцената е почти все една и съща, героите не са много, а основните са даже само трима, завръзката и насоката на действието са ясни от първата страница. Въпросът и интересното е как всеки от тях ще си изиграе ръката. (По нещо ми напомни на старовремския черно-бял филм "12 гневни мъже", оня с Хенри Фонда.)

А сега същината на действието: Чрез всички позволени инструменти на манипулаторското изкуство - разговори, убеждаване и най-вече лъжи - един човек трябва да бъде изваден от сърцето на най-сложния и опасен лабиринт във Вселената. Той доброволно се е скрил там и се е изолирал от всякакъв досег с хората, защото при последната му дипломатическа мисия той е пратен да установи контакт с първата разумна раса, която хората срещат в Космоса. Резултатът е по-лош от нулев, защото не само че не успява да научи нищо за тях, ами и се прибира на Земята повреден - мозъкът му излъчва всичко лошо, което чувства и мисли наоколо с такава сила, че околните го възприемат болезнено зле. След години на озлобление срещу цялото човечество, което го е низвергнало, Мълър е потърсен отново, защото само човек с неговата болест може да спаси човечеството от друга задала се заплаха. Този път нещата са още по-сериозни, но трудността е, че той трябва да бъде убеден да помогне доброволно. Той, който е бил отритнат, мразен и избягван от всички хора без изключение.

Робърт Силвърбърг, ако случайно някой не чувал най-малкото за Маджипурските му истории и по-конкретно за "Замъка на лорд Валънтайн", е доста плодовит писател, който в силните си години е спечелил не една и две "Хюга" и "Небюли". От малкото негови неща, които са превеждани на български и съм чел, никога не съм бил особено очарован, но тази неочаквано ми хареса.

Книгата е забележителна и с друго. Със своя №121 тя се явява последната, която е излязла от прочутата поредица Библиотека "Галактика". Можете да си представите в какви тиражи се е издавала фантастиката през 1998 и как се зарадва колекционерската ми душа, когато движен от късмет и още нещо попаднах на нея.:)

Множествата на изобразеното на корицата и разказаното в книгата имат точно нула пресечни точки.