събота, август 31, 2013

Човекът в лабиринта - Робърт Силвърбърг

Историята има толкова камерен вид, че спокойно би могла да бъде поставена в някой театър - сцената е почти все една и съща, героите не са много, а основните са даже само трима, завръзката и насоката на действието са ясни от първата страница. Въпросът и интересното е как всеки от тях ще си изиграе ръката. (По нещо ми напомни на старовремския черно-бял филм "12 гневни мъже", оня с Хенри Фонда.)

А сега същината на действието: Чрез всички позволени инструменти на манипулаторското изкуство - разговори, убеждаване и най-вече лъжи - един човек трябва да бъде изваден от сърцето на най-сложния и опасен лабиринт във Вселената. Той доброволно се е скрил там и се е изолирал от всякакъв досег с хората, защото при последната му дипломатическа мисия той е пратен да установи контакт с първата разумна раса, която хората срещат в Космоса. Резултатът е по-лош от нулев, защото не само че не успява да научи нищо за тях, ами и се прибира на Земята повреден - мозъкът му излъчва всичко лошо, което чувства и мисли наоколо с такава сила, че околните го възприемат болезнено зле. След години на озлобление срещу цялото човечество, което го е низвергнало, Мълър е потърсен отново, защото само човек с неговата болест може да спаси човечеството от друга задала се заплаха. Този път нещата са още по-сериозни, но трудността е, че той трябва да бъде убеден да помогне доброволно. Той, който е бил отритнат, мразен и избягван от всички хора без изключение.

Робърт Силвърбърг, ако случайно някой не чувал най-малкото за Маджипурските му истории и по-конкретно за "Замъка на лорд Валънтайн", е доста плодовит писател, който в силните си години е спечелил не една и две "Хюга" и "Небюли". От малкото негови неща, които са превеждани на български и съм чел, никога не съм бил особено очарован, но тази неочаквано ми хареса.

Книгата е забележителна и с друго. Със своя №121 тя се явява последната, която е излязла от прочутата поредица Библиотека "Галактика". Можете да си представите в какви тиражи се е издавала фантастиката през 1998 и как се зарадва колекционерската ми душа, когато движен от късмет и още нещо попаднах на нея.:)

Множествата на изобразеното на корицата и разказаното в книгата имат точно нула пресечни точки.

Няма коментари: