Позорни обстоятелства - Йордан Попов

"Позорни обстоятелства" е тънко (131 страници) сборниче с фейлетони от славния Йордан Попов, който вече не е между нас. Днес вероятно все по-малко хора ще си спомнят, че той беше основен автор и редактор на вестник "Стършел" от годините, когато вестникът имаше едновременно лекота (на хумора) и тежест (на посланията). Наскоро забелязах, че две негови книжки и една от Кръстьо Кръстев са на изчерпване при "Жанет 45", и си ги поръчах от страх да не се изчерпят напълно. Защото не храня илюзии за преиздаването им в близко бъдеще.

Какво съдържа книжката, която изгълтах така скоропостижно в жегата между изкачването на пирински върхове? Десетки кратки истории за познати на автора, негови близки, съседи, случайни минувачи, летовници, спътници по купе, колеги, които са попаднали в неочаквана ситуация с хумористичен оттенък. А може и ситуацията изобщо да не е смешна, а само авторът да е избрал да я поднесе така. Неговите смешки не са от онези, които те карат да се превиваш от смях, а са от тези, които ти напомнят на нещо познато, което по сходен начин ти се е случвало и на теб. Поуката за мен е да не забравям това, защото често която и да е твоя драма, през очите на другите може да е просто сюжет за забавен фейлетон. И старанието ми е да се опитам и аз да мога да я възприемам така. Когато мога.:)

Гласове от „Стършел“

Вестник „Стършел“ е много рядко и ценно явление. Успял е да затвърди своето стабилно съществуване през най-различните периоди на упадък и възход в България без да загуби стойност и ниво. Плеяда други уж сериозни вестници изгряха, залязоха и се забравиха, а само смешният и привидно несериозен „Стършел“ остана на своя пост да информира и критикува всичко важно в държавата. Няма майтап, изключително малко са местата в днешната българска преса, на които можете да прочетете коментар за важните новини в правилната им и обективна светлина. Барабар с прегледа на смехотворния ни печат, абсурдите в борбата на гражданите с държавата, карикатурите на Ивайло Нинов (и не само), който с три щриха създава моментално разпознаваеми физиономии, вицовете на последната страница (откъдето аз обикновено започвам вестника). Ами фейлетоните на четвърта и пета страница, пътеписите, самостоятелните книжки? На кого дължим целия този неспирен хумористичен бриз от нормалност? Сега ще ви кажа. През 1986 това са били:

Добри Жотев, Петър Незнакомов, Дамян Бегунов, Димитър Дублев, Йордан Попов, Румен Балабанов, Чавдар Шинов, Алекси Андреев, Любомир Кънчев, Румен Белчев, Христо Пелитев, Ясен Антов, Мирон Иванов, Георги Друмев, Любомир Янов, Валентин Пламенов, Кунчо Грозев и Сергей Трайков.

30-тина къси техни хумористични произведения са били записани на грамофонна плоча, като всеки чете своето. Неповторимо преживяване да чуеш гласовете им как акцентират на точния момент на комичното, което те лично са конструирали.

Благодарение на сайта „Грамофонче“ на филантропа Свилен Добрев съкровища като тези не са изгубени, а са цифровизирани и сега всеки може да им се наслади ето тук. Приятно слушане! :)