Това е отвратително. Как може да се хвали и тиражира такава книга? Ама била за детството на две момчета, за "интересния" Афганистан. Може би, но се разказва основно за пребиване на хора с камъни на стадиона през почивката между полувремената, военни извращения, изнасилени деца, физически и психически осакатени за цял живот и прочее нещастия. Безспорно ще е интересна на много любознателни западняци, които си нямат хабер от Изтока, на милозливите им бели жени, на състрадателните им деца. Ще четат с потрес и ще се радват, че те са добре и страните им са къде по-уредени от дивите територии на тези варвари. Че на финала е имало все пак някакъв намек за така любимия им хепиенд. Светът трябвало да знае. Глупости на търкалета.
Халед Хосейни явно умее да разказва, вещо борави с разните му писателски похвати, за да произведе текст с очевидни художествени достойнства, обаче разказва само страхотии. Това е първата му книга и както често се случва, в доста голяма част тя е биографична, а оттам и убедителна. Но пак повтарям разочарованието си, на такива книги на корицата трябва да се слага голяма черна точка за предупреждение.
Книгата е доста популярна и не се изненадвайте, че е четена, харесвана и коментирана от много хора из мрежата. Ето коментарите някои познати или още не, които аз прочетох след самата книга. Ако беше обратното, вероятно бих бил по-позитивно настроен.
Тук пък има интересно интервю с автора.
— Да им пикая на брадите на тия праведни маймуни. Не вършат нищо, освен да прехвърлят зърната на броениците и да рецитират една книга, написана на език, който дори не разбират. — Той отново отпи глътка. — Аллах да ни е на помощ, ако някога Афганистан попадне в техни ръце.
***
Има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота — каза _баба._ — Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбираш ли?
***
— На този свят има само три мъжки държави, Амир — казваше той. Изброяваше ги на пръсти: спасителката на бежанци Америка, Великобритания и Израел. — Останалите — той махваше с ръка и сумтеше презрително… — те са като дърти клюкарки.
***
В университета преподавателят по творческо писане често казваше за клишетата: „Пазете се от тях като от чума.“
***
_Кръвта е могъщо нещо,_ бачеам. _
***
— Аз израснах в Америка, Амир. Ако Америка ме е научила на нещо, то е, че няма по-голям грях от това да се откажеш.
***
Самотен лист в гората, трепнал от крилото на подплашена птица.
За финал прилагам две весели клипчета от Маз Джобрани, който е иранец, но все тая, ще свърши работа за оправяне на настроението.:)
