Кръстоносец - Тим Северин

Най-накратко тази книга е пътепис за двама души, които изминават на коне целия път по стъпките на Първия кръстоносен поход от Буйон, Белгия до Ерусалим, Израел. Дори и само това да беше, пак не е малко, но това вероятно е най-пленителния пътепис, който някога съм чел. В него е преплетена колкото съвременната гледна точка, толкова и историята на оригиналния Първи кръстоносен поход. Перипетиите на участниците тогава и сега са разказани толкова живо, интелигентно и с чувство за хумор, че човек инстинктивно усеща кога и какви са били проблемите и емоциите, които са вълнували участниците.

Първият кръстоносен поход е бил доста интересно събитие във всякакъв план - религиозен, социален, исторически, икономически, военен и какъв ли още не. Това е било нечувано предизвикателство за онова време и макар да има съмнения в користните намерения на някои от организаторите, за масата участници той си е бил единствено изпитание за вярата и поклонническо пътешествие към Светите земи. Това е установил и видният изследовател на древни загадки Тим Северин като е бил запленен особено от личността на един от основните предводители и главна фигура на северозападното разклонение на похода - херцог Годфроа дьо Буйон. Заинтригуван бил дотолкова, че през 1988 решил да провери изпитанието на собствен гръб.

Три години (1096-1098) са били необходими тогава на западноевропейците, за да стигнат до Божи гроб. Разбира се, жертвите и лишенията на днешните пилигрими не могат да се сравняват с глада и мизерстването на предшествениците им, но замислете се дали и днес с лекота може да се изминат няколко хиляди километра в компанията на своенравен арденски тежковоз - 800kg живо тегло, сприхав нрав и отмъстителни копита, колкото супени чинии. А ако такъв жребец се засили на бойното поле, бихте ли искали да сте му насреща?

Като книжно тяло книгата също представлява истинско бижу - твърди корици, плътна гланцирана хартия, цветни илюстрации. Самият й вид внушава: "Аз имам стойност и съм тук, за да остана. А ти?"

Хиляди благодарности към Д., чийто радар по неведом начин е засякъл точното време, когато бих имал нужда да прочета нещо толкова специално! Иска ми се да споделя, да разкажа, да говоря още за тази книга, защото прочетеното беше толкова хубаво.:)

Най-добрата екипировка за прекосяване на България изглежда е доброто храносмилане и няколко номера по-големи панталони.

***

Последното впечатление, което което отнесох със себе си, беше колко необикновено и богато бяха надарени всички страни, през които бяхме преминали. Зелена и плодородна, земята от Белгия до България споделяше като обща черта естественото богатство на хубавия климат и добрата почва. С редки изключения белгиецът, люксембургчанинът, германецът, австриецът, унгарецът, югославянинът и българинът бяха показали черти като трудолюбие и гостоприемство, както и едно общо усещане за удовлетвореност.

На предложението на възторжените маси Годфроа да стане крал на Ерусалим, той отговорил с останалата в историята велика фраза, която за последно ни показва що за натура е бил: Не мога да нося корона от злато там, където Исус е носил трънен венец. Загинал е там година по-късно, а гробът му не е отбелязан с нищо друго, освен една обикновена каменна пейка по пътя към Голгота.

На един лист си записвах имената на всички населени места, през които минават героите. Нанесох на картата имената на всички, които намерих, и се получи следната пътека:

Зовът на далечния Север – Ким Хафез

Ким Хафез е французин от Мароко. Бил е във Френския чуждестранен легион и после решава да прекоси с кану цялата територия на Канада по диагонал – от Отава в цивилизования югоизток, та чак до Tuktoyaktuk на брега на Северния ледовит океан на северозапад. През реки и езера, половината път гребе срещу течението, където не може - влачи лодката и багажа по сушата. Жестока работа. Приключение като за две лета, защото през зимата в Канада всичко замръзва и няма къде да се плува.

Книгата има един съществен недостатък - Ким Хафез не може да разказва интересно. Има хора, сигурно и вие познавате такива, ще ви разкажат нещо уж тривиално, като как днес са отишли до пазара, и ще изпокапете от смях. Или най-малко ще ги слушате с отворена уста. Има други, които преминават през цял див континент, срещат бобри, мечки и лосове, преодоляват бързеи и водопади, срещат се с индианци и трапери, и въпреки всичко очите ви ще се затварят на всяко споделено изречение. Да беше дал Ким някой да му напише книгата по спомени и записки, като че ли щеше да е по-добре.

Адски тъп – Томи Яуд

Каква е разликата между турист и расист? Две седмици.

Кой е Томи Яуд? Томи е една от най-големите звезди на немската комедийна сцена и то не от онези, които само претендират, че пишат оригинално, а никой не ги разбира. Той е от тези, които продават милионни тиражи. Логично и с право можете да предположите, че е млад (70-ти набор), и че има връзка с телевизията (сценарист е на ситкоми и предавания в Sat.1). Той е от тези млади комедийни сценаристи, познати и по нашите телевизии, които могат да си позволят да се подиграват с всичко свято за съвремения германец/българин. Дори и случайно да следите какво се случва в тези среди, Томи няма да го видите по писателски партита, да дава интервюта или въобще публично да се перчи с каквото и да било. Силата му е, когато седне да пише, а статията за него в „Шпигел“ е със заглавие: „Хронист на неудобството“.

Млада двойка се записва на организирана екскурзия до Намибия. Разочарованията и мрънкането започват още на летището при запознаването с останалите екскурзианти, които са, както при всяка организирана екскурзия, истинска менажерия. Главният герой Матиас (на галено Маце) също дава солиден принос към шантавостта на компанията, когато се сеща, че е забравил да капарира току-що намереното и тъй дълго търсено ново жилище. Да, ама в намибийската пустиня интернетът и мобилните услуги не са особено изобилни, да не говорим, че човек трябва да се бори и с разни адаптери, зарядни, ухажори на жена си, досадни провинциални типове и всичкото това тайно, защото не смее да признае на половинката си своя заплес. Сложни и пресложни планове се сгромолясват гръмовно, както обикновено става с такива като тях. Постепенно главният герой така задобрява в излагациите си откъм честота и сила, че в един момент вече и жена му не може да го трае. Така беше оплел конците, че ми заприлича на удхаусовите смотани стари ергени, които също така обичат сложните планове с благородна цел и самонакисването в ужасни неприятности като междинен резултат. По същата аналогия накрая, разбира се, всичко е цветя и рози, можете да не се съмнявате.

Книгата „Адски тъп“ (Hummeldumm) е обявена за най-успешен немски роман за 2010, а аудиоверсията й я чете лично Томи. В нея има доста диалект, езикови и расистки подигравки, както и бъзици с младите консуматори, митичните немски пенсионери, които пътуват по организирани екскурзии по цял свят и всяка друга достатъчно обемна група, за да е представителна и да се сетим кого иронизира. Всичко това я прави едновременно близка нам и също така труден клиент за превод и издаване в България.

 

Знайте също, че ако случайно някъде прочетете нещо за тази книга, тя най-вероятно ще бъде с друго заглавие. Това е така, защото оригиналното Hummeldumm няма единствен точен и еднозначен превод на български. 

пп. Ако мислите да я четете, моля ви, запишете се първо на една организирана екскурзия. После ще ви бъде адски... смешно, обещавам.:)