Джийвс се намесва - П. Г. Удхаус

Класическа удхаусовска история в най-най-добрите традиции на автора. Бърти е поканен на гости в имението на леля му Далия по спешност, където освен да злоупотребява гастрономическите изкушения на готвача Анатол, трябва да помага в една доста заплетена ситуация. Лошата новина е, че по това време Джийвс е взел годишната си отпуска и лови риба някъде далеч и чете любимия си Спиноза. Така че Бърти запретва ръкави и се заема със собствени сили да:

• помага на любимата си леля;
• да умилостивява богати гости;
• да помага на приятелчето от училище Реджиналд Херинг, по-известен като Кипър, който има проблеми с годеницата си Роберта Уикъм, както и с една статия, в която щедро е охулил директора на доброто старо училище;
• предразполага самия директор, който също гостува там;
• опази доведената дъщеря на директора, която напира да се жени за един пройдоха;
• сътрудничи на сър Родерик Глосъп, който се представя за иконом в имението, докато тайно наблюдава пройдохата по подозрение в клептомания;
• възвърне Онази кравешка сметаниера, която ПАК изчезна!
• разтури едва-три годежа, възникнали по недоразумение...

Можете да не се съмнявате, че Бърти успя да оплеска всичко, което му беше по силите, после Джийвс долетя и внесе спасителни корекции в безумните планове. 

Ако по някаква неведома причина авторът все още ви е непознат, трябва да знаете, че пише страшно смешно. Гарантирано оправя настроението, лекува излишъци от стомашни киселини, плитки депресии, оскъдна обща култура, както и злокачествено задълбочаване в ежедневните за всички ни делнично-професионални глупости.

За поддържане на доброто ви настроение д-р Христов препоръчва редовното приемане на творчеството на този автор поне веднъж в месеца.

Ден за ден в Магическото царство - Кори Доктороу

Българското издание на тази особена книга е също толкова забележително, колкото е и самият Кори Доктороу. Дори само текстът и формата, в която се предлага, хората, които са се ангажирали, за да блесне и пред българските читатели (Петър Тушков - превод, Милена Иванова - редакция, Владимир Полеганов - предговор, Биляна Савова - оформление и илюстрация), а да не говорим за новаторските идеи, които е посял и полял авторът и чакат само леко да разгърнете страниците, за да избуят в плодородната почва на въображението ви.

Корицата е направо скромна. Не казвам лоша или неудачна, не, наистина е подходяща, но, хей, на фона на колосалните количества нереално високи технологии от бъдещето в книгата, картинката показва нещо, което добре познаваме и няма особен намек за фантастичното.

Годината е някъде там, в бъдещето. Мястото - Дисниленд, USA. Хората живеят на практика вечно, а ако им се случи нещо непредвидено, просто копират умовете си от последното запаметяване в новоклонирано тяло. Изи-пизи. Защо Дисниленд? Защото главният герой след десетилетия опит къде ли не, решава да се засели там и да работи там, да развива и подобрява "магията", която кара хиляди хора да продължават да идват да се забавляват там. Ок, дотук звучи като безметежно и неограничавано от нищо щастие, нали? Просто мечта! Да не забравяме обаче, че на божията земя има и такива неща като закъсали приятели, на които се чувстваме длъжни да помагаме с цената на наши си жертви. Освен това - жените, нали помните, че те вече са прецакали не един и два рая?:) Ами нелоялната конкуренция, която не жали сили и би посегнала дори на нещо безценно като човешкия живот? В такъв безгрижен свят се оказва, че репутацията под формата на специални уъфи-точки е всичко, тя отваря врати и дава възможности, а липсата й те превръща в никой и всички странят от теб. И горко на този, който е сгафил жестоко в очите на обществото.

Особена, нестандартна книга. Наистина, всяка оригинална фантастика би трябвало да е особена и нестандартна, но при тази то е забележимо, не можете да я уподобите на нищо друго. Не мога да кажа, че скоро бих я чел пак, но със сигурност няма да я забравя.

За да се сдобиете официално и безплатно с електронна версия на книгата, да прочетете повече за нея, автора и съмишлениците на благородната му кауза в България, можете да надникнете тук.

Свидетелства за прехода. 1989 - 1999 - Иван Костов

Книгата нашумя доста и доста се изказа и изписа за нея, кое заради автора, кое заради коментираните период и участници. Две неща в нея вероятно се открояват най-общо - икономическата страна на случилото се, където авторът е в ролята си на експерт, разполагащ с информация от кухнята, и обществено-политическата, в която си роля отстъпва доста повече като политически лидер.

Книги като тази са нужни и ценни, макар да са обречени да бъдат прочетени от минимална част от обществото. Обемът, сухата фактология и мъчителните спомени за онези изстрадани за повечето българи времена няма никога да я превърнат в любимо четиво. Но тя е важна, защото, както се цитира вътре, "само истината ще ни направи свободни". А истината за този период (книгата привежда над 600 достоверни и лесно проверими източника на цитираните и коментирани факти) съзнателно и тенденциозно беше подменяна от заинтересованите БКП/ДС/сие заради изключително користни цели.

Прочетете я, независимо дали сте от поколението, родено след 1989, или сте заварили нещо от онзи престъпен режим. И в двата случая има голям шанс да откриете или да си припомните важни истини за хора и организации, които за жалост още се подвизават из обществената сцена и претендират най-малкото за вниманието ви, доста вероятно за парите ви, а като нищо и за бъдещето ви. Ако следваме предложената вътре аналогия, имаме да извървим още 10 години лутане през пустинята в посока към обетованата земя, преди да е измрял и последният роб. Само че може да се окаже, че за тези векове от мойсеевото време досега средната продължителност на живота доста се е удължила, а начините на робите да предават робското у наследниците си, са се развили.

БСП искаха коалиция със СДС , за да ограничат щетите от реформите върху себе си, ги прехвърлят върху нас.
***
Икономиката на страната буксуваше още от 80-те като създаваше ненужна, без реализация продукция. 
***
БСП имаше единна цел. Така да направи прехода, че да преобразува, но напълно да запази властовите си позиции в обществото, в държавата и в българската икономика. БСП/БКП отлично съзнаваха цената на прехода и нямаха никакво намерение да я платят. Бяха избрали да я плати СДС.
***
Ние от СДС също направихме компромис на 4 февруари. Него го разбират малцина, а той може да се види в изказванията на КСНС. Дадохме възможност на БСП на излезе мирно от властта, преди да е понесла цялата вина за повторната национална катастрофа. Съгласихме се да поемем към предсрочни избори преди разпадането на БСП. Съгласихме се на компромис, преди на редовите социалисти да им е станало "безпощадно ясно" какво е причинило на страната ръководството на тяхната партия. Преди избирателите да видят с очите си щетите от повторния фалит и пълна изолация на страната. Ако някой сега се пита какви щяха да бъдат тези щети, нека види какво се случи във Венецуела при управлението на Николас Мадуро след катастрофата, причинена от предишния президент Уго Чавес. Същото щеше да стане и в България, ако Николай Добрев беше опитал да управлява катастрофата, причинена от Любен Беров и Жан Виденов.
***
Позволихме на БСП мирно да слезе от властта. Затова е прав Иван Иванов, когато казва, че ние платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите.
***
Защо се провалихме срещу номенклатурата?
На Демократичните сили бе необходим лидер с други качества, не с моите, за да води успешна война срещу номенклатурата на БКП и ДС.

Преди да се родя - Ивайло Петров

"Преди да се родя" е изключително четиво! Нестандартно, кратко, толкова забавно, че отвътре почва да те напира и да не ти стига да се смееш сам, ами искаш и да ги преразказваш тия семейни селски перипетии от времето преди да се е бил родил авторът. Как баба му и дядо му решили да женят баща му, защо в тяхното село никоя не го искала, как се стигнало до булка от съседното Могиларово и защо точно тази. Как го пременили с чужди кожух и калпак, за да се представи по-добре при преговорите, за щедрия бой с железен бастун, който изял, как го помислили за умрял, за обърканите при последвалата кражба булки, за професионалните уреждачи на бракове, за бесовете на чичо му Мартин, за размирната Добруджа. 

Смята се, че самоиронията е сред най-изисканите, благородни и трудни за овладяване оръжия на хумориста. Ако съдим с този аршин, трябва да знаете, че Йвайло Петров трябва да е бил минимум олимпийски шампион в категорията.

Вероятно каквото и хвалебствие да се каже за Ивайло Петров, все ще е малко. Образът му чисто визуално на мен ми е труден за запомняне, но за сметка на това историите му са от толкова високо качество, че прогарят местата си в ума ми и се настаняват там завинаги.

Със сигурност може още много да се похвалят както авторът, така и книгата, но ако отговорим на забързаното днешно време в само четири думи, те ще са: непременно прочетете тази книга!

Шинел - Николай Гогол

Едно от най-прочутите произведения на Гогол, което може и да не сте чели скоро, но вероятно поне сте гледали като театрална постановка със Зуека и жена му. Главният герой Акакий Акакиевич Башмачкин е обикновен чиновник, незабележителен с нищо самотен и беден човечец, който с цената на големи лишения започва да пести, за да си купи нов шинел. Който не е мръзнал на петербургското течение, той не знае колко жизненоважна е солидната връхна дреха. В края на краищата новият шинел е факт, щастието на героя - почти безгранично, та отива дори на прием у началството, а на връщане в тъмното го нападат бандити и му задигат шинела. Акакий Акакиевич се тръшва болен и за нула време си отива, като известно време само духът му остава да броди по петербургските улици и да притеснява минувачи с шинели.

Виждате, че самото действие може да се предаде с две изречения, но не там е силата на историята. На нея не й липсват подробности за епохата, модата, обществените порядки, които толкова помагат човек да се потопи в атмосферата и времето. Историята е украсена с толкова детайли, толкова хъмкане и междуметия, че човек лесно да си представи и героя, ако не и да го уподоби на свой познат. Ето пример, на мен някак ми напомни за онзи смотан Душко Добродушков, който си мечтаеше за печена тиква в едноименния разказ на Елин Пелин.

Приятно произведение, кратко и бива да се припомни.

И тъй, в един департамент служеше един чиновник, чиновник, не може да се каже особено забележителен, нисък на ръст, малко сипаничав, малко червенокос, малко дори недовиждащ, малко плешив, с бръчки по двете бузи и с цвят на лицето, както се казва, хемороиден… Какво да се прави? Виновен е петербургският климат.
***
Направи си от него [стария шинел] партенки, чорапите не топлят. Чорапите са ги измислили немците, за да печелят пари.