Първият случай на Валандер - Хенинг Манкел

Хубаво, леко крими за първия досег на младия Валандер с криминалната полиция, където ще работи цял живот и където ще се пенсионира.

Негов съсед-самотник е намерен в жилището си с пистолет в ръката и дупка от куршум в сърцето (и шепа диаманти в стомаха, ама това все едно не съм ви го казвал) и отначало по всичко изглежда, че полицията ще претупа всичко като очевидно самоубийство. Ако не се беше намесил Валандер, в главата на който има неща, които не пасват на картинката. Затова той започва да се рови сам и да разплита кълбото на действието. Доста аджамийски, но пък с хъс и може би късмет на начинаещия. Вечно притесняващ се дали няма да го изгонят от работа за превишаване на правомощията му, дали няма да го хванат, че се представя за инспектор от криминална полиция, дали няма пак да закъснее с няколко часа за поредната среща с приятелката му Мона (винаги закъсняваше, голям майстор!). И нещата уж тръгнаха на изясняване, когато един опит за палеж, още едно убийство и няколко диаманта (онези същите) усложниха още повече картината. Съвсем различни нюанси на очевидно едно и също престъпление, защото просто няма начин нещата да не са свързани. Няма извършител, няма мотив...

Все пак Валандер се справи подобаващо, макар и с една дупка от нож между ребрата и разрив на добрите отношения с изкуфелия му баща, но все пак е нещо. И за благодарност го приеха за криминалист. В мечтите на полицая се привиждаше мост между Швеция и Дания, който да замени разните трошливи фериботи. Имаше и "ценна" информация от средата на миналия век, че за преяждане с развалени миди се полагат болнични.:)