неделя, декември 20, 2009

Изгубеният символ – Дан Браун

Увлекателна книга, не може да му се отрече на Дан поне това. На всичкото отгоре бях тръгнал да я чета с нагласата как много ще ми хареса и как после ще громя снобите, които си позволяват да се усъмнят в достойнствата на този тип лесно усвояема литература. (Естествено, за пореден път се видя, че нещата не са само черни или само бели и сега ми идва на ум, че книгата много прилича на яденето, което се продават в заведенията за бързо хранене - от време на време се намират малцина противници, но като цяло хората масово нагъват такава продукция и то с удоволствие.)

А сега малко кастрене.
  • Мотивът на главния злодей за цялата епопея беше доста неубедителен. На нормален човек не би му отивало, ама ако си извратен маниак, можеш да си позволиш всичко и никой няма да дири смисъл и обоснованост в действията ти.
  • Въпреки че леко дъха на „голяма конспирация” ми се струва, че другарят Браун е получил подобаващи финансови стимули от американската страна, за да излъска блясъка й. Предполагам, че е дразнещо всички мистерии да се случват все в Париж, Рим и Лондон, но пък да се мотаем цяла книга из центъра на Вашингтон и да слушаме колко е стар, величествен, културен и мистичен вече беше прекалено. Уважавам опитите на всеки да се пробва, но на тази писта (древност, загадки, ритуали, традиции, мистика и пр.) американците просто нямат шанс. Все едно да състезаваме Стефани Майер срещу Джоан Роулинг.:)
  • Номерът с Великите Тайни беше блудкав. Само се загатват и обещават разни неща и накрая нищо не се дава в замяна. Доста тъпо и разочароващо.
  • Изтезанията бяха просто смехотворни. Хората какви изтезания измислят, ехеей... Силно начало с една отрязана ръка и после нищо.
  • Шифрите и начините за замаскирането им бях просто жалки, а би трябвало там да му е силата, там да е изпипал нещата. Хората се изненадват и очароват, когато им покажеш как с рационални и познати на всички средства може да се направи нещо да изглежда магическо. А замазани с восък надписи и после поръсени с прах са клоунада, а не загадка.
  • ЦРУ-то пък за какво му беше притрябвало да го вкарва в действието, така и не разбрах. Кому беше нужно? Предполагам, че просто му е слабост.

Понеже обаче това не е задълбочена в каквото и да е книга, тези мои забележки не са важни. Аз я оприличавам освен на някакъв джънк фууд, също и на бира. Взимаш я и си я изливаш в гърлото. Така или иначе всички бири са почти еднакви, а пък който иска нещо по-изискано – да се ориентира към други напитки/книги.

Едно бяло волво прескочи бордюра, понесе се по пустия тротоар и рязко спря пред главния вход на библиотеката. От него изскочи привлекателна тъмнокоса жена, тревожно се огледа наоколо, забеляза бездомника и извика:
- Имате ли телефон?
„А бе, жена, аз нямам лява обувка”.

Като цяло ми се стори слаба история, но разказана приемливо зарибително, щом я изчетох за два дни.:) Явно Джордано Бруно, както започнахме да викаме вкъщи на автора, просто добре експлоатира славата си, докато хората още помнят „Шифъра”.

7 коментара:

Анонимен каза...

"Стефани Майер срещу Джоан Роулинг"

Тва е все едно да сравняваш Долни Тръмбеж срещу Карлуково. Какво точно има да им сравняваш?

А

Магарето каза...

Очаквах по-скоро коментари на тема бира..

Анонимен каза...

Няма как да се случи. Алкохол не близвам.

А

Стоян Христов каза...

@A
Това всички го знаем, затва само ще коментираш.;)

Unknown каза...

Бих го чела, ако ми попадне от някъде. Така, както ям фаст фууд, когато нямам време или хич, ама хич не ми се готви. Четох "шифъра", четох и "клеймото"...пари за тия книги няма да дам. Да не говорим, че свободното място в библиотеката ми става все по ценно. Това за Роулинг и Стефани Майер и аз не го разбрах....

Стоян Христов каза...

Пари и аз не бих давал, тази сама ми дойде. Иначе преди това четох Шифъра и Метеорита и затова си мисля, че имам вече някаква база за сравнение. Дотук Шифъра ги бие безпроблемно.:)

За Роулинг и Майер.
Подиграват ми се, защото според А и двете са еднакъв буламач. Аз обаче съм убеден и страстен привърженик на идеята, че Хари Потър е далеч по-стойностна от масовата представа на хората за нея. И то не само затова, че е толкова европейска.:) Освен това е и възпитателна, богата на теми и нюанси, увлекателна за четене, развитие на героите, а бе изобщо - бисер. Докато произведенията за вампири и върколаци на Стефани Майер, чрез които американската империя се опита да отвърне на удара, са ми доста далечни и като герои, и като сюжет, и като теми. Може също да е написано увлекателно, но само със споменаването на вампири и ме губят като читател. Струват ми се изключително плоска и безинтересна работа.
Най-общо обаче аз двете авторки ги давам са синоним на Европа-Америка.:)

Анонимен каза...

Защо му дъвчете кокалите на човечеца?! Интелигентни сте, разбирате че това е само роман... не е нужно да е достоверен. Всички знаехме и че няма графство и орки,ама се метнахме на Властелина като невидели..каква е разликата? Това,че претендира да е достоверен само може да добави още една точка забавление - когато откривате къде са 9-те разлики. И вкрайна сметка целта е постигната - вие се забавлявате или възмущавате, но определено не скучаете, а автора продава милиони копия. И вълка сит и агнето - цяло...И не виждам защо е тоя шум, като не искате фаст-фууд - не ходете в Макдоналдс...