Мълчанието на агнетата - Томас Харис

25 години след първото издание, с нов увод от автора и стария превод на Жечка Георгиева си е добър момент за пръв прочит на такава класика, както се случи при мен. Имах някакви откъслечни спомени за страхотии и ужасии от единственото гледане на филма преди сигурно 20 години и затова приятно се изненадах, че то всъщност такива работи няма много в книгата. Шашкащи бяха може би единствено вулгарните реплики на някои от героите, които вероятно са били монтирани за автентичност на емоциите, но... както и да е, авторово решение. Истински страшното и напрежението идваха повече от очакването на неизвестното, а не от някакви кървища и т.н. безвкусици. Установих, че оттогава авторите са започнали да действат къде по-касапски, а пък прагът на чувствителност на читателите съответно се е вдигнал. Какво толкова като някой си дере млади дебелани и си шие жилетки? Затова като четем сега тази книга от 70те години и изглежда лека, приятна, може би с малко по-бавно действие, по-загрижена за чувствата, както на герои, така и на читатели. 

Самата история вероятно е позната на всички, но все пак накратко да отбележа, че е малко нестандартна, несиметрична. Следим едновременно бягството от затвора на изключителния д-р Ханибал Лектър и залавянето на доста по-посредствения, но вероятно също толкова луд, сериен убиец Джейм Гъм. С Лектър се запознаваме, опознаваме го, започваме даже да му симпатизираме и ... той изчезва, няма удовлетворяваща развръзка. С доста по-скучния Джейм приключваме и съответно доста по-набързо и тривиално. Романът не приключва в най-вълнуващия момент, а продължава още малко, за да ни убеди едва ли не, че агентката, разследваща двамата изроди, ще успее да се върне към нормалния живот.

Силен, вълнуващ роман, който като нищо и да е най-доброто произведение на Томас Харис, обаче май не е от тези, които имаме нужда да препрочитаме.

Ей тука още едно блогърско мнение.

Знаеше, че всеки мъж на средна възраст отчаяно желае да се покаже умен и знаещ и да сподели мъдростта си с по-младите.

***

Решаването на проблеми е като ловуването - примитивно удоволствие, заложено в нас още с раждането.

***

- По телефона ми се стори забавен. Вече съм решила, че най-важното е един мъж да е забавен. Разбира се, след парите и послушанието.

- Не забравяй и възпитанието.

- Права си.