Това се случи на 35. май – Ерих Кестнер

Когато преди много години за пръв път се сблъсках лично с образователната система, забелязах известно количество термини, които учителките ни употребяваха, без да ни ги обясняват. Явно се приемаха за даденост и нещо, което се подразбира. Едното от тях бяха Топлите страни. Когато дойде есен, лястовичките отиват в Топлите страни. Къде живеят негрите – в Топлите страни. Откъде идват зелените банани за Нова година – от Топлите страни. Това си беше истинска мистерия. Защото аз като практичен младеж бях проверил и двата източника на географско познание за света и нито в атласа с географски карти на баба, нито на глобуса, който имаха у леля, имаше държава с име Топли страни. Кои, по дяволите, са те и защо това се премълчава така упорито, това искам да знам?!

Защо споделих това по-горе ли? Защото тази книга всъщност е приказка, в която едно момче трябва за домашно да пише съчинение за Южните морета, а то хабер си няма какво да напише. Любимият му чичо, който е аптекар и го гледа всеки четвъртък, се намесва и с помощта на един говорещ кон и един от онези вълшебни шкафове, познати ни от Нарния, в рамките само на един ден правят доста шантаво пътешествие, от което може да се събере материал за минимум 15 съчинения.

Кратичко четиво, което макар и предназначено за деца, може да зарадва и доста възрастни. Както може да се уверите от приложените цитати, характерните за Ерих Кестнер смешки са налице и опитът показа, че човек остава доволен след прочита. Някои моменти седят странно и дори изкуствено, но няма да му връзваме кусур, ами директно ще се отправим към препрочитане на любимите ни негови детски романи.

След като се нахраниха, те позяпаха четвърт час от прозореца, в очакване да им прилошее. Обаче нищо не им стана.

***

Но в този момент влакът се раздвижи и след миг се понесе като светкавица през бетонната галерия. Рингелхут падна от седалката.

— Изглежда, че не ще доживеем всичко — каза той. — Мили племеннико, ако ме сполети нещо лошо, не забравяй въпреки скръбта си по мен, че наследяваш аптеката ми.

— А ако ти ме надживееш, драги чичо — каза момчето — на теб принадлежат учебниците и кутията с пергелите ми.

— Горещо ти благодаря! — отвърна чичо му.

После двамата, трогнати, си стиснаха ръцете.

— Не се размеквайте! — рече конят и погледна през прозореца на вагона.

Чичо Рингелхут седна на пейката и каза с отчаяние:

— Ако ми се случи нещо, пропада нощното ми дежурство в аптеката!

***

А когато пред тях се изпречи табела с надпис: „Моля, не дразнете акулите“, сърцата им паднаха направо в гащите. Даже и на коня, който нямаше гащи.

***

— Ако не ми беше племенник, щях непременно да те произведа в такъв — каза чичото на Конрад с разтреперан глас.

***

Но най-интересно беше стадото кенгура, които почиваха под сянката на едно дърво. Мъжките играеха на карти, а женските плетяха чорапи. Вълнените им кълба бяха сложени в торбите пред коремите им. Вътре имаше и храна. А също и шишета с мляко за малките, които бяха насядали в тревата, белеха банани и прескачаха едно опънато въже.

***

Конят, който ги чакаше на пътеката и тъкмо, за да убие времето, правеше гимнастика.