Уравненията на живота - Саймън Мордън

Малко е неловко да се чете първа част на нещо много яко, след като вече си прочел неволно втората и общо взето си наясно какво ще се случи. Може да го сторите, за да се насладите на стила на автора и за да видите как точно ще се развият събитията. Аз поне го направих затова.

Новата фантастика, която чета напоследък, сякаш умишлено избягва съвремените теми и сайбърпънкарските нотки. Липсваше ми бързото и брутално действие, мащабността на събитията, смелостта в действията на героите и смелостта на автора да изгради образ на нещо толкова гигантско като изкуствен интелект. Е, всичко това ще го намерите в тази книга.

Главният герой е млад руски физик, който оцелява някак в лондонската Метрозона, и е на прага на революционно научно откритие. Почти неволно се оказва въвлечен в осуетен опит за отвличане на единствената дъщеря на най-могъщия японски (престъпен) бос (там и изобщо, защото Япония вече я няма). Това му създава както нови врагове, така и нови приятели, като всички те са толкова опасни, че ти се иска изобщо да не ги беше познавал. Да, дори и приятелите. Предизвикателствата за и без това болното сърце на Самуил Петрович дори не се изчакват едно друго, а в навалицата от опасности се прибавят Новият джихад на машините и напълно реалната опасност от ядрен удар в сърцето на Лондон. Дребна, но решаваща компенсация Сами получава в лицето на 19-годишната амазонка, която впечатлява неясно с какво, но която застава на негова страна и го брани до дупка от плъзналите ужаси.

Та така, уверих се, че и първата книга е била супер и спокойно мога да се насоча към третата. Някой ден.

пп.

Имайте едно на ум и се пазете от машините. Добре де, това е трудно. Тогава поне от жени с катана.