Градове за хората - Ян Геел

Предполагам, че и вие като мен знаете думата урбанист от Тодор Колев в "Опасен чар": Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог! След тази книга вече познавам още един и съм доста по-наясно какви са тези хора и какво вършат. Най-общо те мислят и дават отговори на това как да се проектират градовете, за да са добри и удобни за живеене за хората. Защото през последните десетилетия на модернизъм в строителството се оказва, че голяма част от построеното има античовешки облик и отблъсква хората, затруднява живота им в такава среда или най-малкото го прави по-неприятен. А градовете могат да са толкова хубаво място за обитаване и Ян Геел разнищва подробно и в детайли кое прави един град удобен за хората, а не за колите. Авторът е едно от най-големите имена в тази област и от дългия си опит с проектиране из различни градове по Земята той е установил най-различни зависимости, които е изложил в книгата си.

Ако градската среда (улици, площади, сгради, алеи, паркове и т.н.) е съобразена с човешките мащаби и сетива, то тя е много по-приятна за обитаване. Ако по тротоарите има повече място за ходене, колоездене, има къде човек да приседне, да поговори, да си почине, погледите да се спират на интересни фасади, всяка следваща врата, магазин или някакъв офис от приземните етажи да е различна от предишната – това е, което авторът нарича „мека контактна среда“. Там, където е прекият контакт на човека със заобикалящата го среда, там трябва да му е удобно, а 50-тият етаж на небостъргача спокойно може да е скучен. Ако същите тези зони, където се движат хората, бъдат пресечени от високоскоростни булеварди, детелини, подлези, надлези, дълги и монотонни стени, най-различни стълбове и светофари, пейзаж без дървета, без чешмички и пейки, без нищо, което да привлече погледа и да те покани да се спреш и да надникнеш, този градски пейзаж говори единствено за провала на архитектите и проектантите, които са го допуснали. Вървейки из града човек не бива да се чувства като преследван беглец, който гледа само как да се скрие някъде.

Книгата е доста интересна не толкова за четене, колкото като храна за размисъл. Какво би могъл човек да подобри сам, в своето място на живот, своя начин на придвижване и кои квартали, предпочита да посещава. Осъзнаването на една ценност я прави по-лесна за защитаване. Осъзнайте сами защо ходенето пеша и колоезденето са добри за вас и тогава никога повече няма да излезете с несъстоятелни твърдения като „Нямам достатъчно време.“ или „Няма достатъчно велоалеи.“, Ян Геел може да ви помогне в това.

Човек за човека е най-велика радост. – Стих от хилядолетна исландска поема „Хавамал“

***

Да бяхме помолили проектантите да проектират градове, които усложняват ежедневието и отблъскват хората от общите градски пространства, едва ли щяха да се справят така ефективно, както с модернистичната идеология.

***

Пустата улица е като празен театър: явно нещо не е наред с представлението, щом няма публика.

***

Най-студената зима в живота ми бе едно лято в Сан Франциско. Марк Твен

***

Дубай, където само за няколко години изникнаха огромен брой високомерни небостъргачи, е друга една голяма градска зона, в която усилията се концентрират върху големия мащаб и зрелищните конструкции, и почти върху нищо друго. Градският пейзаж чисто и просто няма какво да предложи на тукашните жители.