сряда, май 20, 2020

Warcraft: Разцеплението - Ричард А. Кнаак

Заглавието само подсказва за развръзката на Войната на древните. След като Крас и Ронин се забъркаха в надробената от нощните елфи попара в "Кладенецът на вечността" и продължиха да удържат на кътни зъби войната с демоните от Пламтящия легион в "Демонична душа", дойде време ситуацията да завърши по един или друг начин. За наше и на любимите ни герои щастие, макар и с цената на свидни жертви (песни ще се пеят за теб, Брокс!), Саргерас беше удържан и уж унищожен. Кладенецът на вечността имплодира и разцепи континента Калимдор, потопи по-голямата част от него и остави на мястото си огромния водовъртеж Маелстрьом. 

Това определено е най-драматичната, кръвопролитна и решаваща част от трилогията. Някои герои се прославиха, други ни изненадаха, на трети пък им се разминаха доста мерзости (от тази мръсница кралица Азшара няма отърване!), а някои моменти си останаха недоизяснени (какво се случи в крайна сметка с младия Кориалстраз и стария Крас в човешкото му тяло?), но то си е така и в истинския живот, защо да не е и във фентъзи романите и респ. игрите. Текстът дотук наистина издава доста от действието, но всеки, който е играл поне малко Играта на игрите, ще знае резултата, защото всичко това отдавна вече се е случило. Как точно развалихме рахата на демоните и чии бяха заслугите, това вече ще си прочетете сами.

Чудесните преводи и на трите части от трилогията са на цигуларя Симеон Цанев (a.k.a. Roland) от годините му, когато превеждаше фантастика и пишеше доста и то не само в Shadowdance. Симеон отдавна мигрира в САЩ, където продължава да се изявява така:

3 коментара:

Анонимен каза...

Стояне, човеко! С риск да ми се обидиш – само цигуларя спасява и преводите, и сагата.
Уаркрафт може да е класическа игра, най-вече в древните си стратегически сюжети – преди „интернет да го оживи“, но фентъзи-фантастичен роман не е, и никога няма да бъде.

Бъдещето на четенето и на литературните блогове не минава през комикси или виртуалната реалност, защото тя е изначално под калъп еднаква.

Бъдещето е в Звездната вълна, която безспирно се възражда из приказките на Орфей, Шехерезада и Капитан Немо, които пеят през времената. :)
http://trakietsadobri.blog.bg/

Стоян Христов каза...

Здравей, Добри! Не мога да ти се сърдя, всеки си има различен вкус и харесва различни неща, но мога с чиста съвест да те уверя, че за моя тази поредица е просто чудесна. Вселената на Уоркрафта е толкова богата на истории, герои и събития, че направо ми разтапя сърцето.:) А човешката фантазия ще продължава да ражда прекрасни произведения независимо от формата...

Анонимен каза...

Стояне, убеди ме напълно.
Съгласен съм, че дори „Брус Уилис“ не може да се сравнение с героите от Уаркрафт!
Няма да си крива душата - и аз ще гледам следващият „игрален“ филм от сагата за „Хора-Елфи-Чудовища“. Виж „романите“ няма да ги прочета, но анимация с радост гледам.
Накратко, поздравявам те с „бъдещето на героите“. Весело гледане:
https://www.youtube.com/watch?v=mzkV8yC07eU

http://trakietsadobri.blog.bg/