През джунглата на времето – Димитър Дънеков

Димитър Дънеков е инженер, работи и живее в Панагюрище, но е по-известен с книгите които пише. „През джунглата на времето“ е биографично произведение три части, излезли съответно през 2008, 2009 и 2010, което разказва за гастарбайтерството му в Ангола.

Гледано така, човек може да си каже, че това не е интересно четиво. Човекът не е известен, не го познаваме, защо да му четем биографията? Не би ли било интересно такова четиво само за децата и внуците му? По принцип да, но донякъде и не, защото тук изникват въпросите как и за какво пише той:

-          Как: Димитър Дънеков умее да разказва интересно и весело. С това нямам предвид, че всяка негова дума е смешка, а че успява да привлече и задържи интереса на читателя и има изисканите изказ и леко насмешлива гледна точка към несгодите от живота на истински английски джентълмен. Нали казват, че самоиронията е висша форма на интелект, тъй че не се съмнявайте във високите интелектуални нива на книгата.

-          За какво: Като фон на неговите приключения в комунистическа България и комунистическа Ангола ние научаваме и много неща за места, на които никога не сме били и най-вероятно няма и да бъдем, както и за времена, спомените за които доста често днес се лустросват до неузнаваемост.

С ръка на сърцето си признавам, че досега не знаех нищо за Ангола, освен безценните факти, че там се говори на португалски и е една от държавите с най-много болни от СПИН на глава от населението.

От тези страници ще си припомним за безумията на комунистическата държава, за Възродителния процес, за начините за сдобиване със заветните долари, за Корекомите, за това как може да заминеш да работиш в чужбина. За безхаберието и усвояването на едни чужди пари, които две разпадащи се държави (България и Ангола) прибират, и подхвърлят по някоя троха на изгладнели български специалисти, които да идат и да въдворяват ред някъде там в дивата Африка. За скатаването и надлъгването, за черната борса, гражданската война, оцеляването въпреки несгодите, но и без човек да оскотее и да загуби съвестта и морала си.

В заключение, това е едно приятно и познавателно четиво, към което спокойно можете да посегнете с моя препоръка.:)

Още един коментар за същата книга има тук.

Сълзите на жирафа - Алегзандър Маккол Смит

Утрото е най-подходящото време, в което да се заловиш с решаването на някакъв проблем.

Втора великолепна книга със случаите на г-жа Рамотсве от Дамска детективска агенция №1 от Габороне, Ботсуана. Както помните от първата книга, г-жа Рамотсве се сгоди за г-н Матекони от сервиза и се канеха да заживеят мирно и щастливо. Последният обаче сега падна в плен на сладките приказки на стопанката на приюта, където доброволно ходи да им поддържа техниката, и се оказа лично оборудван с два броя сирачета за надомно отглеждане. А г-жа Рамотсве, понеже е стабиляга, изобщо не му направи проблем и ги прие в къщата си на  улица "Зебра драйв".

Дотук с личната история, защото като начетени крими-фенове добре знаем, че в класически добрите такива романи задължително освен разкриването на престъпленията, трябва да има преплетена и история с личните проблеми на героя, които да имат сходен нюанс. Да си отиват, да са от една гама с основното действие.

Та професионална ситуация за г-жа Рамотсве този път дойде от поръчката на бяла заможна американка, която продължава да издирва сина си вече 10 години откакто е изчезнал. Младо момче, което от идеалистични подбуди искало да работи в местна ферма, основана от други такива леко наивни новатори като него. Или както се казва в книгата, европейците и американците много обичат да дойдат и да ни казват как да правим това или онова. След някоя година им омръзва, те си тръгват и всичко рухва. Този път обаче са си тръгнали всички без един и Прешъс Рамотсве май вече знае защо и как.

И в тази книга пак личат характерните за автора човеколюбие, кротост и умиротвореност. Африка такава, какъвто бихме искали да бъде и нашият свят. Свят, в който прошката има ежедневно запазено място. Континент с излъчване като на детски спомен от безбрежна лятна ваканция. В който един детектив се чуди как да съобщи разкритията си на клиента, защото каквато и част да сподели, все ще има наранени хора.

Още за същата книга има в блога на Катрин.

- В днешно време много младежи искат веднага да се хванат с големите неща. Искат да тръгнат от самия връх, да вземат много пари и да карат големи мерцедеси.
...
- Колкото повече мерцедеси има в една страна - продължи линията на размишление маа Макутси, - толкова по-лоша е тази страна. Ако има страна без мерцедеси, тя ще е хубаво място. Сигурна съм.