Звездна вълна се надига – Дейвид Брин

Абаносов полумесец се надига от море,
откъдето идва полумракът син,
откъм далечни брегове.
Хей, делфин! Делфин!

Хамиш Макларън

Никога досега не ми се беше случвало толкова много да искам да чета книга само заради това как ми звучи заглавието. Естествено, аз имах някаква представа за какви ъплифти обича да пише Брин, обаче тази я четох само заради заглавието. (И заради най-любезно заетия ми екземпляр от Горан, разбира се.;) “Звездна вълна се надига” – чува се красивата поезия, силата, нали?

Много пленителен роман. От тези, дето нямат оставяне, докато не ги довършиш. Много пространна история, в един момент ми се струваше, че така щедро се развиват разни нови линии и герои (по едно време взех да ги обърквам кой кой беше, ей!), че никога няма да могат пак да се съберат. Напразни притеснения, защото авторът си знае работата. Леко горда, леко героична, повече приключенска, почти не военна и научна.

От какво друго произлизат героите,
ако не от мъже и жени,
които, като нас,
се опитват…

Иначе заигравката е такава. Първият изследователски кораб с неоделфини (т.е. ъпгрейднати до разум от човеците) и малко хора в персонала намира някаква изоставена архаична флотилия някъде си в космоса. И всичко е добре, докато не съобщават на Земята за находката по радиото. Защото в следващия момент всевъзможни враждебно настроени раси, владеещи космоса от милиони години по-рано, започват да ги гонят и стрелят със съвсем не приятелски намерения. Бегълците кацат на случайно изпречила им се планета, която за удобство се състои почти изцяло от океани и има кислородна атмосфера. Идеята е само там да се скрият и поремонтират, а всъщност цялото разнообразие на напрегнатото действие се развихря именно там. Приключения и изненадващи открития. Няма почти никакви философски прозрения за Живота и Смисъла му, но от това книгата само печели. Наистина много приятна за четене.

Ето как вижда нещата с ъплифта Облачето, а пък Шедоуденса пак се е изцепил в своя характерен стил речетативен.;)

Стоя аз и чакам,
когато дългът ми го изисква,
докато вълната
се надига…

Романът е награден с Хюго - 1982г., Небюла - 1983г. и премията на списание Локус - 1983г.

Войната на Ъплифта - Дейвид Брин

От доста време ми стоеше на втория ред, зад "Галактиките", и може би защото ми беше подарена (т.е. не съм я търсил страстно), а може и защото беше от червената поредица на Бард (към които имам силни предубеждения), не и бях обръщал внимание. Нооо...! В страницата на наградите Хюго и Небюла забелязах, че тоя симпатяга Дейвид Брин е награждаван таман за тая книга! (Тогава от вълнение не обърнах внимание, че е трилогия...:)
Много неща ми харесаха. И самата идея за ъплифт, и това, че бяха подбрани шимпанзета, делфини и горили... Харесаха ми описанията на партизанската война и как извъртя работата така, че да прати приматите да бродят пак голи и боси из горите. Въобще, човека си го бива да разказва увлекателно.
И като казвам, че ми е била интересна идеята за ъплифт, да не решиш, че я споделям? Чъвчем не! Силно се надявам в другите му книги Брин да е прокарал идеята, че човеците сами са се справили, без "помощ от приятел".
Като цяло книгата е добра и лично я препоръчвам.