Невиждани академици - Тери Пратчет

С изненада установих, че съм спрял да чета книгите от Света на диска преди цели десет години, и това, че съм ги изчел и ги притежавам всичките, не е никакво основание за тази жестока пауза. Добре направиха благородните люде, които възобновиха издаването им на български, макар да трябва да понесат да чуят някоя и друга дума относно избора на преводачите си или поне за старанието им.

Както знаете, тази книга разказва за възникването на футбола в Анкх-Морпорк и дейното участие на магьосниците от Невидимия университет в тази работа. Също важно участие имаха заклетият да придобие стойност орк г-н Хаху и завеждащата Нощната кухня г-ца Гленда. Мяркаше се и (професор) Ринсуинд, за когото си припомнихме, че няма майка, защото е избягала преди да се роди. Достойно място в действието зае и Ветинари (с или без лейди Марголота от Юбервалд), както и Деканът, за когото помним, че напусна НУ и предателски замина за Псевдополис да става архиканцлер в тамошния такъв.

Накратко, припомних си, че човек незменно има нужда от редовни дози духовит Пратчет. Също вярно е, че човек има нужда да чете като цяло. И този човек реши, че запустялият му блог заедно с читателската му любознателност могат да бъдат реанимирани като си самоподари и прочете нещо доказано качествено. Исках да прочета повече книги от миналата година, което не беше особено трудно, ако се вгледам в нея. Догодина пък ще станат 20 години от основаването на този блог, което си е интересно число, може би постижение, а също така и определено прозиращо предизвикателство.

Пожелавам ви през 2026 да прочетете повече книги отколкото през 2025. Направете го и ви обещавам, че няма да съжалявате.

Ще те помним завинаги, скъпи чичо Тери, защото ти имаш стойност.

Брит-Мари беше тук - Фредрик Бакман

Винаги е толкова приятно, когато някоя история те грабне и забрави да те пусне до последната си страница, чак на която научиш защо заглавието ѝ е такова. Искрени вълнения, изненади и някаква немалка степен на припознаване за всеки интроверт. Този път вълненията бяха около съдбата на Брит-Мари, която познаваме от „Баба праща поздрави и се извинява“. Тук Брит-Мари е във водовъртежа на семеен разрив, който я изхвърля на непознат бряг - близкото градче Борг, където тя е изпратена от Бюрото по труда да започне неясна работа в Развлекателния център, който е на практика затворен. В Борг, впрочем, има и доста други неясни за Брит-Мари работи. Защо някакви деца играят футбол на паркинга и го наричат игрище, а себе си - отбор. Защо възрастните напускат, а смесеният магазин е и поща, пицария, авторемонтна работилница, кафене и какво ли не още. Има още странни обитателки с бели бастуни, куче и тъмни очила, които не са чак толкова безпомощни, колкото изглеждат, плъх, който вечеря обелени сникърси точно в 18 часа в чиния и със салфетка, разни мъже и жени, по-млади или по-стари, като у всички тях остава нещо поне малко променено след общуването им с Брит-Мари. Все нещо остава, най-малкото чистота, подредени прибори и бикарбонат навсякъде. Защото Брит-Мари беше тук.

А в книгата се разказва и за футбол и доста ще ви помогне да се ориентирате в характерите на хората, ако имате поне бегла представа кои и какви са Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Астън Вила.

- Майка ви за кой отбор викаше? - прошепва тя.

Сами се засмива, сякаш отговорът се подразбира, и отговаря същото, което всички синове на майки отговарят на този въпрос:

- За нашия.

***

- Къде би застанал Сами?

Омар не отговаря веднага и тя повтаря:

- Къде. Би. Застанал. Сами?

- Между нас - отговаря задъхано той.

***

Следва размяна на реплики, които може би не могат да бъдат описани точно като "дипломатични". Но накрая Кент успява да успокои двамата строеваци, като младият мъж обещава да не звъни на охраната, а Брит-Мари обещава да не се опитва повече да го удря с чантата си.

PS. Особено забавно ми стана след като прочетох книгата и забелязах, че на простора срещу мен прането изглежда така: