Винаги е толкова приятно, когато някоя история те грабне и забрави да те пусне до последната си страница, чак на която научиш защо заглавието ѝ е такова. Искрени вълнения, изненади и някаква немалка степен на припознаване за всеки интроверт. Този път вълненията бяха около съдбата на Брит-Мари, която познаваме от „Баба праща поздрави и се извинява“. Тук Брит-Мари е във водовъртежа на семеен разрив, който я изхвърля на непознат бряг - близкото градче Борг, където тя е изпратена от Бюрото по труда да започне неясна работа в Развлекателния център, който е на практика затворен. В Борг, впрочем, има и доста други неясни за Брит-Мари работи. Защо някакви деца играят футбол на паркинга и го наричат игрище, а себе си - отбор. Защо възрастните напускат, а смесеният магазин е и поща, пицария, авторемонтна работилница, кафене и какво ли не още. Има още странни обитателки с бели бастуни, куче и тъмни очила, които не са чак толкова безпомощни, колкото изглеждат, плъх, който вечеря обелени сникърси точно в 18 часа в чиния и със салфетка, разни мъже и жени, по-млади или по-стари, като у всички тях остава нещо поне малко променено след общуването им с Брит-Мари. Все нещо остава, най-малкото чистота, подредени прибори и бикарбонат навсякъде. Защото Брит-Мари беше тук.
А в книгата се разказва и за футбол и доста ще ви помогне да се ориентирате в характерите на хората, ако имате поне бегла представа кои и какви са Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Астън Вила.
- Майка ви за кой отбор викаше? - прошепва тя.
Сами се засмива, сякаш отговорът се подразбира, и отговаря същото, което всички синове на майки отговарят на този въпрос:
- За нашия.
***
- Къде би застанал Сами?
Омар не отговаря веднага и тя повтаря:
- Къде. Би. Застанал. Сами?
- Между нас - отговаря задъхано той.
***
Следва размяна на реплики, които може би не могат да бъдат описани точно като "дипломатични". Но накрая Кент успява да успокои двамата строеваци, като младият мъж обещава да не звъни на охраната, а Брит-Мари обещава да не се опитва повече да го удря с чантата си.
PS. Особено забавно ми стана след като прочетох книгата и забелязах, че на простора срещу мен прането изглежда така:
Няма коментари:
Публикуване на коментар