Сбогом и до скоро - Джефри Дивър

Това беше третата книга, която ми попада от автора след "И няколко червени рози" и "Списъкът "Октомври", но беше най-стресиращата с целокупната си неадекватност. Не може да си пълнолетен и да пишеш така, просто не може! И ако кажем, че сюжетът беше съшит с бели конци, то това би било направо комплимент. За логиката и недостоверността в действията на героя няма да коментираме, а пък за превода - съвсем.

Първоначално си помислих, че това е някакво произведение на ранната му младост на г-н Дивър, което е подхвърлено на издателите, за да се запълни някоя дупка в творческото му вдъхновение. Един вид, ето, млад съм бил, не съм знаел как се правят нещата, пишете с дребен шрифт, че съм бил на 15, когато съм го писал, и ме оставете на мира още една година, за да ви съчиня нещо истинско. Е, нищо подобно, романът оригинално е написан през 2020, когато авторът е бил на 70 години и е имал опита на десетки написани романи.

Дали скоро ще чета пак нещо от Джефри Дивър? Ха-ха!

PS. Книгата разказва за това как частният детектив Колтър Шоу доброволно и под прикритие постъпва в някаква комуна за психопомощ в горите на американския запад, за да разкрие "грандиозно престъпление". По тази си странност може да ви заприлича на "Труден за убиване" от Лий Чайлд, с разликата, че в другата поне имаше някакъв екшън и Джак Ричър биеше лошите с една ръка зад гърба като в сериал по Диема. В тази и това няма, шеметен фарс, казвам ви.