Човек не се ражда със златни ръце. Златото пристига по-късно... след мазолите.
"Хроника на болката" е най-новата книга на забележителния Иво Иванов. С годините подписът под неговите истории "Иво Иванов, Канзас" се беше запечатал в много умове като запазена марка за умело разказване на неподозирани човешки драми и проявления на силата на човешкия дух. Нормално е да се очаква, че след толкова десетилетия писане, човек може да има известна умора или изчерпване, да ползва все едни и същи инструменти, или да обеднее откъм любопитни сюжети. Обикновен човек може би, но не и Иво. Едни от най-силните, най-запомнящите се негови истории съм открил именно в последния му сборник, а една от най-големите ("Безкраен мандат") можете да чуете лично от него в канала му в youtube:
Много неща могат да се кажат за книгата и автора и все ще са бледи. Прочетете историите му, те са нестандартни, някаква смесица между журналистическо майсторство и такова на опитен белетрист. Никой в България не пише така. Най-добрата реклама на произведенията му са самите те и колкото и да разчитате, че някой може да ги резюмира или облече с кратък етикет, знайте, че това не е възможно. Може да прочетете, че това са просто спортни разкази, и това ще бъде непълно. Чрез страниците си Иво издига и развива емпатията, смелостта и решителността, възпява хуманизма. Ако не сте се просълзявали след някоя от историите му, ще сте от малцината такива читатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар