Гроздовете на гнева – Джон Стайнбек

„Гроздовете на гнева“ разказва тъжната история на едно фермерско семейство, което губи земята си, и се принуждава да тръгне да търси спасение в лелеяната Калифорния. Пътят и целта в един момент се сливат, защото излъганите надежди са най-малкото зло, което им се случва във върволицата от неприятности.

Това не е веселият Стайнбек, който ни разсмиваше с безгрижните си пияници или с любовните неволи на най-добрия им приятел. Това е друг Стайнбек – тъжен, отчаян, омерзен. „Гроздовете на гнева“ разказва за Голямата депресия, кризата на кризите, която помита съдбите на стотици хиляди хора. Водовъртеж от мътната вода на времето, отломки от животи и мръсна пяна от най-долните кьошета на човешката душа. Фермерски семейства, които губят земята си, къщите си и всичко друго и тръгват отчаяни по Път 66 да търсят спасение в Калифорния. Хора умират, други мизерстват, оцеляват сред глад и унижения, семействата се разпадат. В Златния щат, перлата в короната на съюза, където „Оки“ (като човек от Оклахома) става най-обидната дума.

От друга страна Стайнбек си е същият, същото остро око за детайлите, за важните неща, които имаме за даденост и затова забравяме. За загубите, които може да понесе семейството, за цената на оцеляването, за смелостта и решителността на майките, които се проявяват чак когато бащите са се стъписали от безизходица. За социалните конфликти между малоимотните и тези, които вече нямат съвсем нищо. За озверяването, болестите и гладната смърт, когато край на нещастията не се вижда и не се вижда...

Политическите нюанси, които са намерили в книгата мнозина читатели, които държат да търсят лявото и дясното във всичко, просто няма да коментирам.

Толкова тъжна книга скоро не бях чел. Още за нея в Аз чета и при Лидия.

Няма грехове и добродетели. Има само това, което хората вършат. (There ain't no sin and there ain't no virtue. There's just stuff people do.)

***

Muscles aching to work, minds aching to create - this is man.

***

Така е, викаха арендаторите, но земята е наша... Тя е наша, защото сме се родили на нея, обработвали сме я, умирали сме на нея. Това прави човека собственик, а не някаква си там хартийка с цифри по нея. (Sure, cried the tenant men,but it’s our land…We were born on it, and we got killed on it, died on it. Even if it’s no good, it’s still ours….That’s what makes ownership, not a paper with numbers on it.)

***

Целият живот на жената е в ръцете. А на мъжа — в главата. (Woman got all her life in her arms. Man got it all in his head.)

***

Забелязала съм, че мъжът живее някак си на тласъци: роди се дете, умре някой — ето ти тласък; купи си ферма, изгуби я — друг тласък. А животът на жената тече равномерно като река. Тук-таме заобикаля някой въртоп, някъде се стича от някой камък, но течението е равномерно… Реката все си тече, тече. Ето как гледа на живота жената. Ние няма да умрем. Народът ще живее — едни хора идват, други си отиват, но животът му продължава вечно.

Дългият път - О'Хенри

Може и друг път да съм споменавал колко объркващо и обезкуражаващо за страстта ми на почитател на неговите разкази действа политиката на българските издатели да публикуват разни негови разкази от различни сборници в едно книжно тяло. Така се случва, че купуваш новоиздадена книга, но в нея има дублиращи се разкази от по-стари издания. Четеш ту за Големия град, ту за Благородния мошеник, ту за каубоите до мексиканската граница, ту за разни авантюристи из неспокойните централноамерикански републики и няма ред. Както и да е...

В този сборник от 2002 на издателство "Кронос" (хвала, работа им е, макар в преводите на единици от разказите да личеше по-различно от характерното за тях високо преводаческо умение) харесах най-много историите за:

• Червените рози на Тоня - как се доставя на капризна госпожица модерна червена шапка, когато разполагаш само с кураж и обикновена бяла.
• Купидон а ла карт - за онази госпожица, която се отвращавала от тъпчещи се господа, до време.
• Съботната вечер на Симънс - за безобидните и добродушни наивници с пари в джоба.
• Значката на полицай О'Рун - в Големия град е лесно богатият да стане беден и обратно.
• До поискване от кредитора - макар да го има в почти всички други сборници, този е приятно пак да бъде прочетен, защото е перла в короната. Освен благородството, честта също задължава, дори ако продаваш контрабандни говеда.
• Авантюристите - !!! - признайте си с ръка на сърцето, не е ли това най-голямата авантюра?
• Висш прагматизъм - за годежа с правилната сестра.
• и всички други рожби на майсторлъка на О'Хенри да разказва. Да пише интересно, да изненадва с неочаквани завършеци, да води историята така, че да се усмихваш и щом я завършиш.

Честита 2016!

Изненадваща доброта и справедливост да ви спохождат тази година, също като в разказ на О'Хенри!:)

Отдел И – Петър Тушков

Дългоочакваната поява на „Отдел И“ в стилен хартиен вид зарадва мнозина посветени, а доста щастливци успяха да получат и автографи от лично от автора на щанда на издателство „Ерго“ на Зимния панаир на книгата миналата седмица. Дойде времето приключенията на Руслан Кригер от Министерство на туризма да запленят още фенове.:)

За какво става дума.

„Отдел И“ е първият роман на Петър Тушков, но за разлика от други дебюти, за този четящата общественост беше подготвена тематично и стилово от множеството разкази по темата, с които авторът обогати световната литература. Романът не може лесно да се класифицира като конкретен тип жанрова литература, защото изкусно прелива през цяла палитра от алтернативна история, трилър, криминале, шпионски роман и какво ли още не – истински литературен фюжън, радостна тръпка за ума на интелектуалеца. Затова колкото и мнения да прочетете за него, всяко ще ви се стори различно, защото различните хора са видели и харесали различни неща в него.

1957. Втората световна е приключила, Германия е загубила, но надпреварата във въоръжаването е кривнала не в посока към обуздаване на атома, а към биотехнологиите. В резултат лабораториите на световните сили разполагат с щамове за какво ли не, включително и за превръщане на вражеската войска в зомбита. На този фон нашето момче - другарят Кригер - се оказва завъртян във вихрушка от събития, привидно несвързани едно с друго, които обаче рязко го изтръгват от мухлясалото му ежедневие в службите и отделите на българското контраразузнаване. Скучните дни и рутинните задачи отстъпват пред по-голяма загадка, в която явно са замесени няколко чужди разузнавания, „случайно“ мащабно учение на Съветската армия в Добруджа, премрежени погледи от страна на... ама хей, нали не очаквате чуете всичко интересно в един абзац?:)

Похвалих ли ви диалозите със секретарката, езика на героите въобще? А пък за специфичните стил и атмосфера на романа продължавам да настоявам, че са страшна сила и авторът няма абсолютно никаква конкуренция в създаването на автентичен и вълнуващ текст в този дух от 60-те години. Не знам дали още го привлича идеята за писане във вселената на Отделите, но според мен това си е адската златна мина. Тепърва се е задало младо четящо поколение, което приема зомбитата, вампирите и върколаците за даденост, и освен това изпитва безпочвени сантименти към „онова време” с всичките му волги с перденца, столово хранене, измъчени служебни фикуси, препълнени пепелници на работното място и опростения мироглед от типа нашите са добри, а всички други - лоши. Затова, а и не само, според мен трябва след успеха на този роман да има продължение, всъщност _настоявам_ за това. Дали нов роман, или нови разкази, няма значение. Само да има още приключения с Русланчо. Нека пак го повишават, нека го разжалват, да се влюбва нещастно, да го бият здравата, да го раняват и да катастрофира, да го лъжат и да го използват, каквото и да е, но накрая на кътни зъби да им го връща на всичките. Прикрит зад блюдата със супа топчета, руло „Стефани” и розов крем нишесте дреме един от най-великите контраразузнавачи на KLETA MAJKA BALGARIQ. :)

Потърсете овреме това бижу в книжарниците или чрез сайта на романа, защото подочух, че бройките са на изчерпване.

Още едно мнение за "Отдел И" в Шедоуденс и откъс ето тук. 

Партньори - Джон Гришам

Сам човек не е за никъде.

Много книги и филми разказват за изкушението човек да посегне към чужди милиони и безнаказано да се измъкне с тях. Тази не е от тях. Тази разказва какво се случва след това, когато най-накрая все пак те заловят.

Младши съдружник в голяма адвокатска кантора успява да измъкне 90 милиона долара от фирмата, да инсценира собствената си смърт и безнаказано да се измъкне нейде в топлите страни, където да се радва на нещата от живота. Не, с това не ви издавам нищо, защото действието на романа започва четири години по-късно, когато някой все пак влиза в дирите му. Той е нужен жив, защото всички (бивши съдружници, клиенти, застрахователи, частни детективи, щатска полиция и даже ФБР) търсят първо парите. Сумата е твърде голяма, за да му се размине просто ей така, по давност. Само че човекът не е случаен и е имал достатъчно време, за да измисли план на действие, който махни, че ще изненада преследвачите, той ще учуди и вас.

Адвокатски трилър от най-висока класа. Чел съм твърде малко от романите на Гришам, но и без да ги познавам ми се струва, че този ще да е от най-добрите му. Изненади, постройка, подготовка, дозиране на напрежението – всичко е безупречно премерено. Страшно интересно четиво, което се чете за отрицателно време. Спокойно може да се постави в категория "Задължителни".:)

Тримата имаха доста солиден опит в политиката и бяха научили един основен урок — трябва ли да предприемеш нещо, което може да се окаже непопулярно, действай бързо. Приключи веднага. Колебанието позволява на болното място да загнои. 

пп
Що за корица е това? Да не е сборник със закони?

Вещици в чужбина – Тери Пратчет

– Жълти павета – обяви Леля. – Къде се е чуло и видяло да се прави улица с жълти павета?

Това е книгата, в която Баба и Леля укориха Маграт за това, че иска да носи панталони и да „ходи по крака“, които панталони впоследствие бяха наречени магралони. Пак в тази книга вещиците откриха, че в чужбина хората се завиват да спят с юргам, което си е много хубава дума, нали? :):)

Как става така, че човек като се оплаче от нещо в салатата си, излиза, че точно това е поръчал!

***

Маграт казва, че [Баба] ще напише книга озаглавена Пътуване за Един Долар Дневно, при туй си е все същия долар.

***

Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо.

***

Гутен ден, голем брато! Майне Домакине, троа бири пер нас, порке е мор. Силну зле.

***

Не харесвам приказките. Те не са истински.

Ламот също е писъл по темата по темата тук. А пък то вече имало и постановка по „Вещици в чужбина“ на Видинския театър, моля ви се, ше извинявате много.