Тайните фалити на комунизма - Христо Христов

Това е доста важна книга, която трябва да бъде прочетена от всички граждани на България, които си мислят, че знаят нещо за управлението на нашата страна между 1944 и 1989. Също и за тези, които най-искрено ни повтарят колко бил хубав и уреден животът тогава за разлика от сега.

Голямата част от важните решения в този период са взимани от управляващата върхушка в пълна секретност. Решения, които с дълбоката си погрешност няколко пъти довеждат България до банкрут. Авторът на книгата Христо Христов е събрал тази доскоро секретна информация от документите по дело №4 за икономическата катастрофа на комунизма. Това дело съдържа тайни доклади, протоколи от заседания, финансово-счетоводна документация, разпити на хора като Тодор Живков, Огнян Дойнов, Андрей Луканов и т.н., общо 1200 тома. От целия този обем авторът е извадил и концентрирал най-същественото по най-болните теми, които по чудесен начин онагледяват некомпетентното и престъпно управление в този период. По това дело няма осъден нито един виновен. Голяма част от поименно посочените и доказани виновници за фалита на България след това се заемат с частен бизнес или политика и по загадъчен начин се оказват обградени с пари и власт доживот.

Особено интересни са темите:

• Как Тодор Живков тайно продава златния резерв на България на СССР, тонове злато, които са натрупани от правителствата преди 1944.
• За унищожаването на селското стопанство, след като централно се решава, че то е губещ отрасъл, а страната трябва да се ориентира към тежко машиностроене и електроника.
• Развиването на „прекрасния” ни военно-промишлен комплекс, резултатът от което е загуба в милиарди долари.
• Българската електроника, която става само за експонати в музеите и за съставяне на вицове. Без осигурена материална база, без ноу-хау, разчитаща на скъпи, но остарели лицензи от запада, без да е в състояние да произведе договорените количество и желаното качество.
• Безумни колоси на тежкото машиностроене, от които няма никаква нужда, и които не могат да бъдат натоварени до степен, че някога да се изплатят.
• Предоставяне на кредити на братски високо благонадеждни страни като Мали, Танзания, Ангола, Ирак, Либия, които кредити не са върнати и до днес.
• Търсенето на нефт в Либия при възможно най-неизгодните условия за България.

Всички тези познати ни авантюри на комунистическото управление донасят различни загуби на България, но всяка една от тях е от порядъка на стотици милиони или направо милиарди долари. Страната няма такива резерви и затова ги взима назаем. Заемите се покриват с нови заеми, защото никой отрасъл не работи достатъчно, за да ги покрие. Така се натрупва познатият ни до болка външен дълг.

Едно интервю с Христо Христов и няколко коментара по същата книга, като най-добър е безспорно този на Копо.

Комунизмът е едно временно отклонение, което един ден ще изчезне от лицето на земята, защото противоречи на човешката природа. Роналд Рейгън, 1975

***

Тогава ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Георги Атанасов, министър-председател, 80те години

***

Предварителни проучвания показват, че месечният екзистенц минимум на едно лице (независимо дали работи или не) 1987 е възлизал на 163лв. Това число свидетелства, че голям брой от семействата в НРБ съществуват под този минимум. Емил Христов, председател на Съвета по управление на икономиката

Вие сигурно се шегувате, г-н Файнман – Ричард Файнман

Белята на компютрите е, че човек започва да си играе с тях.

 

Потърсих книгата, защото се оказа, че от някаква класация за американски топ четива само нея не съм чел. Дори не знаех някой познат да я е пробвал или най-малкото какво представлява. Във въпросната класация бях с резултат 9/10 и реших да отметна и десетата, която се оказа не роман, а чисто биографична.  

Файнман е евреин, американски физик и нобелов лауреат. Работил е по много интересни и важни теми като проекта „Манхатън”, дълбините на квантовата механика, разгадаването на йероглифите на маите и какво ли още не. 

Може да ви направи впечатление, че заниманията му изглеждат разпокъсани, разностранни и без връзка помежду им. Това е защото винаги се занимава само с онова, което му е интересно в момента. Поправя радио апарати, отива за година да свири на барабан в една от школите по самба в Рио. Смята уравнения, описващи въртящи се чинии, измисля начини за отваряне на различни ключалки без ключ, изследва собствените си сънища, редовно ходи да се забавлява със стриптизьорките във Вегас. За този човек казват, че е един от най-великите умове след Айнщайн. 

Забавно беше как докато работи в Лос Аламос по атомната бомба, с жена му (която е на легло в близка болница и скоро ще умре от туберкулоза) са си играли игрички с военната цензура. Отвъд желязната завеса просто биха ги разстреляли. След като първо ги уморят от глад и бой, разбира се. 

В един момент от преподаването му в университета Корнел установил, че не му се занимава с научна работа. Защото бил спрял да си играе. Заиграл се с нещо странично, което било безполезно, но пък му било интересно, и нещата отпецнали. 

По едно време в Лос Аламос нямали достатъчно мощни сметачни машини. Затова обединили по-прости, които си предавали резултата от сметките една на друга. За да изпробват новия метод, първо наредили момичета на бюра в разни стаи и всяка смятала нещо просто, записвала го на листче и го предавала на следващата. Така като подадеш листче със заданието в първата стая, получаваш листче с отговора от последната. Въпросните момичета са изглеждали като тези по-долу, които си тръгват след края на смяната в Оук Ридж, където са обогатявали урана. На тях Дик Файнман ходел да им изнася лекции по безопасност на труда.:) 

Интересен беше урокът, който беше научил покрай мацките от бара – никога не им купувай нищо, ако искаш същата вечер да получиш друго в замяна. 

Любимата дума на Файнман е peculiar.:) 

Не мога да разбера хората, които учат без да разбират. Те учат механично, наизуст, а това знание е толкова крехко! 

*** 

Така изведнъж открих нещо ново за биологията: много е лесно да намериш въпрос, който е интересен и никой не може да му отговори. Във физиката се налага доста да се задълбочиш, преди да си в състояние да зададеш интересен въпрос, на който хората не могат да отговорят. 

*** 

Това е белята да се занимаваш с неща извън твоята сфера: Не ги взимаш на сериозно. 

*** 

Както виждате, аз все се опитвах да поправям хората. 

*** 

Тръпката е да видиш докъде можеш да стигнеш. 

*** 

Разбрах, че картините се продават, не за да направиш пари от тях, а за да си сигурен, че ще се окажат в дома на някой, който наистина ги иска, някой, който би се почувствал зле, ако ги няма. Това беше интересното. 

*** 

Но тогава разбрах, че тези хора не бяха навътре в науката, те не я разбираха. Не разбираха технологиите, не разбираха собственото си съвремие. 

*** 

Японците вярваха, че единствения начин да вървят напред е децата им да са по-добре образовани, отколкото са били те.

Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян 2012 - Сборник

Както вероятно сте разбрали, тази година за пръв път се проведе Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Благодарение най-вече на огромните безвъзмездни усилия и организаторския талант на Преслава Кирова и Петър Тушков това чудесно нещо наистина се случи и то със забележителен успех. Участваха общо 180 непубликувани фантастични разказа от цяла България и света, писани от мъже и жени, по-млади и по-стари, от хора с опит и от абсолютно начинаещи. Моят съвсем скромен принос към общото дело беше да се включа в журито, което оценяваше разказите, т.е. прочетох внимателно всичките 180 поне по веднъж.

След края на конкурса Сборище на трубадури издаде този сборник с първите 22 разказа от класирането, който можете да изтеглите и прочетете напълно безплатно. Както ще се убедите, те в по-голяма или по-малка степен са ориентирани към света на Мелконян. Темите, стиловете и езикът са доста разнообразни, но при всички автори обединяващо е неоспоримото им майсторство и достойнствата на творбите им като образци на висококачествена литература. Ще срещнете какво ли не - алтернативна история, самодиви и юнаци, киберпънк, виртуални пространства и футуристични технологии, пътуване във времето, НЛО, тела и съзнания в най-неподозирани форми и варианти. Във всички разкази има някакво важно докосване, тръпка от неизвестното или от случилата се драма. Изненада или обрат. Няма да преразкажа или цитирам нито един, защото ми се иска да ви провокирам да ги прочетете всичките без да имате предварителен фаворит, както ги четох аз.:)

Аз много обичам да чета разкази (предпочитам ги пред романите) и затова тази електронна книжка се оказа едно малко пиршество за душата. Разнообразието е голямо, а четенето на сборника със сигурност си струва. Обещавам, че след прочита ще имате доста по-оптимистични възгледи за бъдещето на българска фантастика и мястото на съвременните млади хора в литературата въобще.:)

The Playbook – Барни Стинсън

Ако не знаете кой е Барни Стинсън, значи не сте гледали „Как се запознах с майка ви”. Това почти автоматично значи, че спокойно може да не четете по-надолу, защото най-вероятно лично изпитаните и написани от него техники за сваляне на мацки по баровете няма да ви бъдат смешни. Или поне не много. Или не всичките.

Осми март мина и замина, но пък посвещението от тази книга може да бъде цитирано и ползвано и при други поводи.

Посвещението:

Плейбукът се посвещава на тези прекрасни създания, които карат сърцето на младежа да пърха, това на зрелия мъж да се изпълва с радост и карат стареца да се усмихва:
Циците

Триковете на Барни са разделени в няколко категории - номера за начинаещи, за аматьори, за weekend warrior-и и за напреднали. Оформени са по удобна за усвояване схема и заемат максимум половин страница. Поради големия брой запитвания специално е добавен и плейбук за мацки, който се състои от един-единствен номер, който гласи следното:

Успешност: 1000%
Влияе на: всеки мъж, навсякъде, по всяко време
Изисквания: две Х хромозоми
Време за подготовка: няма
Рискове: Твърде лесно?

Сценарий
1. Избирате си мъж.
2. Поглеждате го
3. Спите с него

Иначе задълбоченият анализ на Барни (много задълбочен) е показал, че жените биват привличани от четири основни фактора, но поради практични причини като нежелание да си губи времето, той се е отказал да се занимава с последния:
1. Пари
2. Слава
3. Уязвимост
4. Постигане на емоционално и духовно задоволство

Само два цитата:
Няма опасност за Ви разобличат. Това все пак е наука, а мацките не разбират от наука.
****
1. Приближавате се до целта и й съобщавате, че можете да отгатвате теглото на хората.
2. Заинтригувана, покрусена и парализирана от идеята как изглежда, тя ще поиска да чуе предположението Ви.
3. Взимате числото, което според Вас е истинското й тегло, и изваждате 13 килограма. После изваждате още 2. Съобщавате й това число.
4. Спите с нея.

Дамска детективска агенция №1 – Александър МакКол Смит

Александър МакКол Смит е роден в тогавашна Родезия, сегашно Зимбабве. Като юрист няколко години предава право в университета в Габороне (Ботсуана) и е написал единствената правна книга досега в историята на местното правораздаване. Настоящата книга обаче е силно художествена и разказва пак за Ботсуана, само че за случаите на една предприемчива дама, която решава да открие детективска агенция – Прешъс Рамотсве. Не е ли провокиращо? Кога сте чули изобщо нещо за Ботсуана, освен, че тази година за пръв път се класираха за финалите за Купата на Африка, където всички ги биха като маче у дирек?

В случките криминалното наистина го има, но то не е определящо. Надделява начинът на живот на местните, как разсъждават, какви са им важните неща в живота и как на този фон се разрешават заплетените ситуации с неверни мъже, изчезнали деца и други разни загадки. Историите са разказани по толкова максимално автентично африкански начин, колкото изобщо може да прецени европейското ми съзнание. Струва ми се, че само англичани (а вече и шотландец) могат да пишат толкова „африкански”.

В един от случаите на ма Рамотсве й се наложи да ходи до бушмените по периферията на Калахари. Нали помните оня вечно усмихнат симпатяга с шишето от „Боговете сигурно са полудели”, който говореше някакъв странен език, съставен от цъкания и подсвирквания? Е точно там и при такива хора се развиваше действието.:)

Леко ми погъделичка вниманието това, че на български обръщението mma (госпожа, жена, в книгата се среща повсеместно) е преведено като маа. Е кое е истината, кратко или дълго „а”? Проверих в компетентен ботсвански източник и се оказа, че недоразумението е при нас. По-долу можете да чуете как звучи "Dumela Mma!" или „Здравейте, госпожо!” на сетсвана:



Ще ви препиша и първия абзац, който според мен е образец как се пише интригуващо начало на роман. На преситения съвременен читател, ако не му грабнеш вниманието още със заглавието, корицата и първия абзац, после ще ти бъде доста по-трудно.

Офисът на маа Рамотсве в подножието на африканския хълм Кгале разполагаше с бял ван, две бюра, два стола, телефон и стара пишеща машина. Всъщност имаше и чайник, в който единствената жена частен детектив в Ботсуана си правеше ройбос. А също и три чаши - за нея, за секретарката и за клиента. Какво друго й трябва на една детективска агенция? За тази работа трябва интуиция и интелект, а маа Рамотсве притежаваше достатъчно и от двете. Разбира се, нейните качества не можеше да бъдат включени в инвентара.

Детективката и нейните клиенти постоянно се наливаха с ройбос, поради което от самото начало автоматично ги класирах като силно свои хора.:)

След огромния успех на книгите на МакКол Смит историите за ма Рамотсве са направени на сериал от ВВС и НВО, а филмовите права са били откупени от Антъни Мингела.

Ние сме тези, които първи са разорали земята, когато Модисе (Бог) я е сътворил - гласеше едно старо стихотворение на сетсвана. - Ние сме тези, които правят храната. Ние сме тези, които се грижат за мъжете, когато са малки момчета, когато са млади мъже и когато са старци, на които им предстои да умрат. Ние сме винаги тук. Но сме просто жени и нас никой не ни забелязва.

Българската корица на първия том е била яка.