Абаносов полумесец се надига от море,откъдето идва полумракът син,
откъм далечни брегове.
Хей, делфин! Делфин!
Хамиш Макларън
Никога досега не ми се беше случвало толкова много да искам да чета книга само заради това как ми звучи заглавието. Естествено, аз имах някаква представа за какви ъплифти обича да пише Брин, обаче тази я четох само заради заглавието. (И заради най-любезно заетия ми екземпляр от Горан, разбира се.;) “Звездна вълна се надига” – чува се красивата поезия, силата, нали?
Много пленителен роман. От тези, дето нямат оставяне, докато не ги довършиш. Много пространна история, в един момент ми се струваше, че така щедро се развиват разни нови линии и герои (по едно време взех да ги обърквам кой кой беше, ей!), че никога няма да могат пак да се съберат. Напразни притеснения, защото авторът си знае работата. Леко горда, леко героична, повече приключенска, почти не военна и научна.
Много пленителен роман. От тези, дето нямат оставяне, докато не ги довършиш. Много пространна история, в един момент ми се струваше, че така щедро се развиват разни нови линии и герои (по едно време взех да ги обърквам кой кой беше, ей!), че никога няма да могат пак да се съберат. Напразни притеснения, защото авторът си знае работата. Леко горда, леко героична, повече приключенска, почти не военна и научна.
От какво друго произлизат героите,
ако не от мъже и жени,
които, като нас,
се опитват…
Иначе заигравката е такава. Първият изследователски кораб с неоделфини (т.е. ъпгрейднати до разум от човеците) и малко хора в персонала намира някаква изоставена архаична флотилия някъде си в космоса. И всичко е добре, докато не съобщават на Земята за находката по радиото. Защото в следващия момент всевъзможни враждебно настроени раси, владеещи космоса от милиони години по-рано, започват да ги гонят и стрелят със съвсем не приятелски намерения. Бегълците кацат на случайно изпречила им се планета, която за удобство се състои почти изцяло от океани и има кислородна атмосфера. Идеята е само там да се скрият и поремонтират, а всъщност цялото разнообразие на напрегнатото действие се развихря именно там. Приключения и изненадващи открития. Няма почти никакви философски прозрения за Живота и Смисъла му, но от това книгата само печели. Наистина много приятна за четене.
Ето как вижда нещата с ъплифта Облачето, а пък Шедоуденса пак се е изцепил в своя характерен стил речетативен.;)
Ето как вижда нещата с ъплифта Облачето, а пък Шедоуденса пак се е изцепил в своя характерен стил речетативен.;)
Стоя аз и чакам,
когато дългът ми го изисква,
докато вълната
се надига…
Романът е награден с Хюго - 1982г., Небюла - 1983г. и премията на списание Локус - 1983г.
8 коментара:
Аз с Брон пробвах веднъж, Килн човеците, и не успях.
Та без да съм спец, да запитам: защо си чел Войната на Ъплифта преди Звездната вълна, която се надига? :)
Иначе заглавието е смърт, о да ;)
Брон = Брин, де
пу
:-)
Много дипломатичен текст:-)
Нямаше нужда:-)
Какво като третата книга е по-добра от първата:-)
Ако човек си ги чете по ред така даже е по-добре:-)
@alvin
Не знаех, че са многология.:) Войната ми беше подарък и чак като я прочетох видях каква е била работата. Макар че да ти кажа, няма никакво значение в какъв ред ще ги четеш, те са си доста независими.:)
@анонимен
;)
Много съм ти благодарна, че ми напомни за тази поредица! Четох я с голямо удоволствие а покрай всички нови книги, просто бях забравила за Брин.
Моля, пак заповядай!:) Общо взето може да се разчита на мен да напомням на хората за хубавите стари книги.:)
А освен това пък ми става още по-драго, когато се обаждат хора със сходни вкусове.:)
със сигурност ще продължавам да проверявам какво четеш ;)
Добър старт
Публикуване на коментар