Денят не си личи по заранта - Богомил Райнов

Нелегална търговия с оръжие на немска територия, американски агенти с променливи идеи и един окован от обстоятелствата нашенски разведчик. В този епизод Емил Боев по принуда се утешава в прегръдките на американка с фигура на борец полутежка категория, а при официалните преговори се жабури с уиски. Без да се напива, разбира се. Разгледахме Кьолнската катедрала, сума барове, кафенета и даже една крайно упадъчна дискотека с неонови светлини. 

За мое голямо разочарование се оказа, че не само историята куца поради неясната си и нестройна фабула, ами и е заровена под тонове безсъдържателни разговори. Много монолози, диалози и въобще многолози. Едно близо двестастранично упражнение по преливане от пусто в празно, в което въоръжени с две туби от по 3 и 5 литра, трябва да придобием 4 литра пустота под формата на пряка реч. Или празнота, все тая. Липсваха почти каквито и да е изобретателни шпионски похвати, комбинации и преследвания. Цяла книга се разхождаме, закусваме, обядваме и вечеряме по разни древни немски ресторанти. То не бяха пържоли, то не бяха тортички и сладоледи с каймак?! Ама моля ви се, това какво е - шпионски роман или турски сериал? Доста съм обиден. 

А книгата ми беше предоставена специално (мерси, Ивайло), за да се уверя, че има такава, в която вездесъщият агент с хладен ум и горещо сърце вилнее из ФРГ-то и по-конкретно в известният мюнхенски магазин Кауфхоф. Защото аз като неосведомен, но пък инатлив ценител, упорито твърдях, че няма такава. 

Единствен плюс – интересната идея, че уиски може да се разрежда със спрайт – една от многобройните марки американска лимонада. 

– Албер, закусихте ли? - Прозвучава в слушалката приятен женски глас. 

– Не – отвръщам. – По време на сън никога не закусвам. 

*** 

Хората винаги стават по-любезни, когато предстои да получават пари. 

*** 

Заради една лъжа от чисто сърце никой не е отишъл в ада.