Баба праща поздрави и се извинява - Фредрик Бакман

Това е най-хубавата книга, която съм чал от доста време насам. В книгата се разказва основно за Малко момиченце™ и нейната баба, както и за начина, по който момиченцето опознава роднините и съседите от блока благодарение на бабата. А това са един много особен блок и още по-особена, да не кажа по-силна дума, баба, извадени като от приказна страна, като онези, в които човек се отнася малко преди да заспи.

Съвременна Швеция. Това е отговорът на къде и кога се развива действието. Това е и отговорът на какво е то и какви са героите. Защото те са наистина всякакви - има ги Елса, майка й и баба й. Присъстват още Приятеля и Чудовището, Рено и Ауди, жената с черната пола, която винаги говори по бяла слушалка, момчето със синдром, разни видове и бройки разведени татковци, майки с кариери, майки без кариери, но пък изкукали посвоему, наркоман, войник, таксиметров шофьор, летен полицай, както и хора, които правят кафе и кифлички, които са безкрайно нужни и се приемат охотно, когато проблемите затрупат всички. Всички изброени в последното изречение са фон за действията и новите познания на Елса в дните около Коледа, когато навършва осем. А тя е неверояно умно дете и то не само защото рови в интернет и проверява непознатите думи в Уикипедия.

Страхотен трилър, който май още си няма категория. Много майсторски написан и увлекателен текст, който не може да те остави да го четеш просто така, информативно. Не, историята те увлича и така те засмуква във вихъра си, че накрая седиш с анцуг под юргана посред бял ден, буквите ти се размазват от сълзите, обаче не можеш да спреш да четеш, просто не бива.

Прочетете я и после ми благодарете за страшно веселото преживяване! Добре де, може да поблагодарите малко и на Бакман.

Хартиената менажерия и други разкази - Кен Лиу

Тази книга е доста екзотично четиво, на което трудно се попада, ако човек не го е търсил нарочно. Сборникът с фантастични разкази на Кен Лиу засега е единствената негова книга на български и е кръстен на едноименния разказ, който е спечелил общо взето всички награди в жанра. 

Кен Лиу не е случайно име и за голяма част от темите му няма да сте чели никъде другаде. Стиловете на различните разкази пък са толкова разнообразни, сякаш са писани от различни хора. Ще срещнете фантастика за космос, за далечно бъдеще, за безсмъртие, за близко минало, наситено с ужасна смърт, криминални загадки, мъничко екшън за вкус и азиатска мистика за чар. Критиците никога не пропускат да отбележат последното, което извисяват дори до самостоятелен нов поджанр - силкпънк. Във всички тях Кен Лиу пише много интересно и компетентно. 

Не знам, вероятно има още много такива автори, които могат да пишат толкова разнообразно по различни теми и в различен стил, но ще ви кажа с какво Кен Лиу е единствен. В неговите истории почти винаги има някаква много ясна тъга на азиатки народ, някакво несподелено и неизвестно за света страдание и авторът държи обективно да осветли темата в търсене на облекчение, съчувствие и опрощение. Обективността личи по многото бележки, както под линия, така и след края на разказа. В "Хартиената менажерия" това са болките на поръчваните по каталог азиатски булки от богати бели мъже. "Човекът, който сложи край на историята" пък разказва за ужасите от Втората световна война, които причинява японската армия на завладените народи от югоизточна Азия и по-точно за експериментите с биологични, химически и хирургически оръжия на японския Отряд 731 в лабораториите в Харбин. "Литеромант" е за безкомпромисната борба през Студената война и невинно пострадалите, дори когато са избягали в уж безопасния Тайван. Има още за китайците, които пристигат в трюмовете на кораби на Западния бряг на Америка и се включват в построяването на железниците, участват в Златната треска и въобще в построяването на Щатите такива, каквито ги знаем. Но без да сме знаели колко и какви съдби е коствало това. И така общо петнайсет разказа.

Хубави, много съдържателни истории, каквито най-вероятно не сте чели, и които вървят по-бавно от очакваното и оставят тъжен послевкус. Дано Кен Лиу да може да пише със същия хъс и за весели неща.

Работата на хората в по-малките офиси, чиито прозорци не гледаха към пристанището, беше да търсят на компютрите си отговори на въпросите, зададени от хората в офисите, които гледаха към пристанището.

***

Знаеш ли кое според китайците е най-тъжното нещо на света? Когато едно дете най-сетне пожелае да се грижи за родителите си, а те вече не са между живите.

***

Преди да открием как да живеем вечно, сексът и децата бяха най-близкият начин да постигнем безсмъртие.

***

Онова, което определя хората, не е тяхната самота, а всички онези отношения, които ги свързват.

***

Какви сме ние може да се определи от мястото, което заемаме в мрежата от животи на другите хора.

Смях от британските острови - Сборник

Вицовете и анекдотите са разделени на четири секции, съответно за Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс. Ето по-долу една непредставителна извадка, на която се спрях предимно, защото бяха от най-кратките. Споделям ги без обозначение, вие си се ориентирайте кой за кого се отнася.:)

Въпрос: Как наричат овца, вързана за ограда в Уелс?

Отговор: Увеселителен център.

*** 

Въпрос: Как наричат уелсец с много приятелки?

Отговор: Пастир.

*** 

Кардиганска поговорка: Има едно предимство в това да си беден. Много е евтино.

*** 

Въпрос: Кои са най-хубавите десет години в живота на един ирландец?

Отговор: Трети клас.

*** 

Въпрос: Чували ли сте за ирландския бумеранг?

Отговор: Той не се връща, а само пее песни за това колко много би искал да го направи.

*** 

Ирландците изобретили гайдите и ги дали на шотландците на шега, но шотландците не са разбрали шегата.

*** 

Шотландецът е единственият мъж на света, който е готов да мине през загорелите тела на дузина голи красавици, за да стигне до чаша уиски.

*** 

Чували ли сте историята за шотландеца, който се оженил за момиче, родено на 29-ти февруари, за да купува подарък за рождения й ден само веднъж на четири години?

*** 

Въпрос: Каква е разликата между плешивия шотландец и плешивия англичанин?

Отговор: Англичанинът си купува перука, а шотландецът си продава гребена.

*** 

Въпрос: Кое е най-тънкото нещо на света?

Отговор: Тубичка от паста за зъби, използвана от шотландец.

*** 

Въпрос: Колко шотландци са необходими, за да сменят крушка?

Отговор: Ох! Не е чак толкова тъмно!

*** 

Въпрос: Каква е разликата между гайдата и трамплина?

Отговор: В крайна сметка хората се уморяват да скачат на трамплин.

*** 

Въпрос: Защо гайдарите маршируват, когато свирят?

Отговор: Защото подвижната цел е по-трудна за улучване.

*** 

Въпрос: Какво е определението за джентълмен?

Отговор: Човек, който може да свири на гайда, но не го прави.

*** 

Въпрос: Как можеш да накараш двама гайдари да засвирят в съзвучие?

Отговор: Като застреляш единия.

*** 

Въпрос: Каква е разликата между шотландската гайда и гайдата от Нортумбрия?

Отговор: Шотландската гайда гори по-дълго, а тази от Нортумбрия с по-силни пламъци.

*** 

Въпрос: Кога три стари английски дами ругаят?

Отговор: Когато четвъртата стара английска дама извика "Бинго!"

*** 

Въпрос: Каква е разликата между адвоката и батута за скачане?

Отговор: Човек си събува обувките, когато скача на батут.

Фантом - Ю Несбьо

Плътта е по-силна от духа. 

След като в предишния том старши инспектор Хари Хуле успешно се справи с поредния сериен убиец в Осло, този път детективът си има работа с дрога, наркомани, пласьори и техните неуловими босове. И отново всичко е повече от лично, защото след тригодишен рахат в Хонконг вече извън редиците на полицията, Хари е призован да се върне и да спасява света, защото пълнолетният Олег е арестуван за убийство. В Осло се вихри нарко-война, а на пазара тържествува нова дрога на име виолин, която по загадъчен начин тръгва да се разпростира и да завладява света точно оттам. Защо, как и заради кого Олег е загазил така, научаваме както от постепенните разкрития на Хари, така и от паралелната изповед на убития, които два източника се редуват през глава. Телесата на Хари пак понесоха доста, като за една бройка да бъде заклан, за още една удавен, за още няколко застрелян, като нетипично отвореният край не ни позволи да разберем какво става в крайна сметка с него и Олег. Моля те, г-н Несбьо, никога не прави повече така, срамота е криминале да се зарязва недовършено!

Плетката на действието беше традиционно сложна и добре заплетена, та да не може по-будни читатели да се сетят сами кой кой е. За пореден път гнили ябълки от високите етажи на полицейската кошница останаха незасегнати, но така чичо Ю си оставя достатъчно материал за следващи романи, в които корумпирани ченгета ще играят важна роля.

Научихме още, че кралят на Норвегия е роден през 1937. Също не се опитвайте да си играете с широкоплещест двуметров човек, който има титанова протеза на отрязания си пръст, и зараснал белег от разпорване на бузата от ъгъла на устата, та почти до ухото. Тези признаци само показват, че други хора преди вас са се провалили в опитите си да си играят с него и сега най-вероятно вече не са част от този прекрасен свят.

Стана ми интересно и проследих известна част от действието чрез Гугъл и неговото Стрийтвю. Осло наистина е интересно място за посещение, дано някоя нискотарифна авиокомпания скоро да проправи пътека и за натам.

Този път ми харесаха учудващо много фрази за цитиране, не знам защо.

И последно, до всички автори, преводачи, редактори и коректори: химичният елемент Ti на български се казва титан, не е е нито титаний, нито титаниум, а съответното му прилагателно е титанов, а не титаниев или всичко друго, което срещнах. Благодаря за вниманието.

Юли. По дяволите. Не е ли срамота човек да пукне точно през юли? 

***

На света няма по-хубаво място от Осло през септември. 

*** 

Истинското лице на Осло — един от европейските градове с най-високо потребление на хероин.

***

Подаде на младежа червения си норвежки паспорт с разръфани краища и множество печати. Премного, та животът на притежателя му да се нарече щастлив.

***

Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому… В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари. 

***

Един поет беше казал, че след голямата любов идват малките. 

***

Животът не ни научава на много, но едно ни показва със сигурност: няма връщане назад.

***

По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.

***

Хари опипа бузата си. В кожата се бе забило пластмасово парче. Той го отскубна. За щастие, новата рана се намираше от страната на белега и нямаше опасност да срине драстично акциите му на пазара за женско внимание. 

***

Хари обаче не вярваше в съвпаденията, а в способността на човешкия мозък да открива причинно-следствени връзки — дори там, където те не съществуват. 

***

Асансьорът прозвъня и по коридора отекнаха стъпки: категорични, къси стъпки с висока честота. Така вървят жени с тесни поли. 

***

— Моята мисия е да разпръсквам слънчева светлина, скъпа.

***

Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари. 

***

В Трюлс Бернтсен се бяха приковали три очи. Две със светлосини, измити от алкохола ириси, и едно черно — дулото на собствения му щаер. 

Единствената музика, която запомних, беше „Palladium“ в изпълнение на „Weather Report“. Другото бяха някакви подтиснати металяги, които крещят и се карат.

Списъкът „Октомври“ - Джефри Дивър

Изобщо кой е наясно със себе си, преди да навърши трийсет?

Кое е най-характерното за тази книга? Тя има необикновена постройка - разказва се отзад напред. В първия, втория и (n-1)-вия момент това е изключително дразнещо, защото, за да разбереш мотивите за действията на някой човек, трябва да знаеш какво му се е случило, за да реагира така, нали? Е, тук няма как това да се случи, защото първо прочитате финала на действието, после действието от преди един час, после от по-предишния и така до последната глава, с която всъщност започва историята хронологически. В един момент на четенето обаче авторът много умело контрира радостта, че вече горе-долу сте схванали какво се случва, с нови факти, които обясняват събитията по съвсем различен начин. Обрат и изненада? О, да, и то какви! Точно този финт е голямото умение на Джефри Дивър и трябва да му се признае, че го е направил адски добре. Това прави историята още по-интересна и дори след последната страница те кара да се върнеш в самото начало на книгата, за да си припомниш как завършва в светлината на новите обяснения на действието.

Светът на Джефри Дивър ми хареса, интересен е и вероятно в други негови книги може да се проследи още от него, защото явно го познава добре. Това е Ню Йорк с трафик по авенютата, заведения, миризми, полицаи, престъпност, яхти с нова тапицерия, индийци, геймъри, инвестиционни фондове, източноевропейски перачници за пари... Ню Йорк, който може би вече бих искал да видя.

Стегнато и дори доста напрегнато действие само в рамките на три дни. Добре написан роман, твърде добре. Без да мога да кажа дали благодарение или въпреки нестандартната си постройка, която през повечето време дразни и радва чак в последните страници.

пп.

Забравих да кажа, книгата разказва за отвлечената дъщеря на главната героиня, която трябва да осигури половин милион долара откуп и един таен списък на 32-ма души, който да открадне от офиса на мистериозно изчезналия си шеф. Отчаяната жена е преследвана от похитителите, други кандидати за списъка и полицията, която пък гони шефа й. Или поне за известно време е така.:)

Животът може да бъде разбран само като се върнем назад; но трябва да се гледа напред.

Сьорен Киркегор

***

Тя не слушаше много съвременна музика, поп — изобщо. Обичаше класическа и джаз. Много от изпълнителите на стари сантиментални шлагери и кабаретни парчета. Синатра, Каунт Бейзи, Нат Кинг Коул, Розмари Клуни, Дениз Дарсъл.

***

Габи отвори чантичката си. Кеплър забеляза кълбо прежда, синя и зелена. Спомни си, че тя се успокоява с плетене. Отначало му се беше сторило странно, но пък той си губеше времето с „Енгри бърдс“ и судоку, и да, с гледане на голф.

***

Репутацията бе нещо излишно. Като похвалите, обидите или спортните трофеи от гимназията.

Степени на свобода - Саймън Мордън

"Степени на свобода" се явява трета книга за Самуил Петрович и приключенията му в Метрозоната. Както вероятно знаете от предишните две части, физикът от руски произход, който обитава останките от Лондон след ядрения апокалипсис и псува на майчин език, си изпати доста. Освен физически (в тази книга вече беше с изкуствени електронни очи и сърце с турбина), той на всичкото отгоре вече е и женен. Но тези издевателства явно не са били достатъчни за автора, който го подхвърляше между всевъзможни други опасности като перце за бадминтон - ха спасявай квантов компютър с изкуствен интелект на име Майкъл, който е затрупан от паднал небостъргач, ха обезвреждай стара атомна бомба, ха преговаряй с Църквата по въпроса имаше ли Гюро (т.е. Майкъл) душа, или нямаше. Изпратените убийци от ЦРУ и заплахите от Америка, както и сдобряването с благоверната, са направо нищожни и съвсем дребни прашинки на фона на цялото опасно препускане, което на косъм да му струва живота. Пак. И не само неговия. 

Накратко и без повече издайнически коментари, екшънът е гарантиран! Почупен и полуосакатен Петрович разказва играта на всички, които му мислят злото, с една ръка зад гърба (защото е полуоткъсната, не за друго).:)

Тази книга отново получих от любезните ми колеги от Отдел К (има си и ръкописно пожелание на титулната страница!), които заемат почетно място сред малкото, подарили ми книги, които наистина много да ми допаднат.:)

Нощта на кръстопътя - Жорж Сименон

На загубено междуселско кръстовище се е случило нещо странно. Убит белгийски евреин, търговец на диаманти, е намерен застрелян в автомобила на един от местните жители. Автомобилът е вкаран в гаража на комшията, а комшийската кола е в гаража на онази с убития. И никой от двамата комшии с колите не знае нищо, не е чул нищо, не познава жертвата и няма никаква представа каква е тази история. Вдовицата на убития пристига, но още слизайки от колата и... абе има си изненади, действието не е никак заспало. Копринено бельо, заключени мацки.

Един кръстопът с три къщи - брат и сестра датчани с аристократично потекло, но мизерстващи без доходи във Франция, смотаният застраховател Мишоне и жена му и господин Оскар с автосервиза, който познава всички коли и камиони само по звука. Странни птици. Кой би могъл да има нещо общо с убития?

По книгата има френски филм от 1932 и английски на ВВС с Роуън Аткинсън в ролята на инспектор Мегре. Лули, запалени печки, мъгла, здрач.

Много готино криминале, което ме изненада приятно. Не очаквах чак толкова екшън в книга на Сименон.

— Кой готви? 

— Аз… Той го каза просто, без смущение, без срам...
***
Присъствието на жена пречи, когато се върши работа.

Зло под слънцето - Агата Кристи

На сравнително малък остров близо до брега на Девън (да, пак там), толкова близо, че даже има и път, по който може да се мине при отлив, има популярен хотел, който приютява разни летуващи, включително и мосю Поаро. Неочаквано за всички младата и крайно привлекателна съпруга на един от гостите, много известна актриса, е открита удушена на един от плажовете. Кой може да го е извършил? Кой има мотив и защо? А възможност? Върху това започва да разсъждава полицията и асистирана от частния детектив да задава въпроси на всички присъстващи. Завист, ревност, обида или алчност? Коя подбуда е тласнала убиеца и как е станало, при условие, че май всички заподозрени си имат алибита?

Любим ми е похватът на Агата Кристи да изправя в началото читателя пред неразгадаема загадка и после само след уж безобидни разговори с всички присъстващи бдителното око да успее да отсее къде някой от тях е изпуснал нещо уличаващо. Кой лъже и защо? Страхотна тръпка!

Направи ми впечатление, че много пъти в романите на Агата Кристи действието и разговорите са такива, че не можеш да разбереш през коя година се случва всичко. Не е ли чудесно? Конкретно този роман е от 1941, но какво ли толкова се е изменило в един летен курорт оттогава? Хората лежат по плажа, плуват, ядат, спят, говорят си с другите, играят тенис, гребат с лодки, пийват си от питиетата и блаженстват.

По книгата има филми от 1982 и от 2001, които може би също не е лошо да се пробват.

Обикновено веднъж в живота си човек става за смях заради жена.

Колелото на времето: Окото на света - Робърт Джордан

Както вероятно добре знаете, и то по-добре от мен, „Колелото на времето“ е едно от най-основополагащите фентъзита, които изобщо съществуват. В началото на 90-те то е дало тон за песен на цялата последвала вълна, която днес имаме за даденост.

Робърт Джордан е почерпил щедро от наследството на Толкин много неща, но това не е кой знае какъв кусур, още повече, че той не го крие. Защото Джордан е развил своите герои, характерите и израстването им в по-друга посока и не се е спрял. Вероятно това прави голямата разлика (освен разнообразието от образи, раси, магьоснически ордени, екшън и загадки), защото „Окото“ със своите близо 700 страници поставя основите и залага нишки за развитие на поредица от 14 тома.

В забутано село, което дори не помни, че преди три хиляди години е било съществена част от последната велика империя на този свят, се появяват странни и ужасяващи същества, които имат описаните в легендите черти на тролоците - изродите от Севера, служили на Тъмния преди да бъде окован и обезопасен. Селото е подложено на сеч и огън и става очевидно, че чудовищата търсят нещо или някого. Подозрително съвпадение е, че малко преди това там са пристигнали двама заможни пътници, които решават да поостанат. За какво им е, та там няма нищо интересно?  Разбира се, и децата ще се сетят, че две привидни случайности едновременно няма как да не са свързани. Пътниците се намесват по чудодеен начин и спасяват селото, и което е по-важно, спасяват три момчета, които са били истинската цел на нападението. Защо слугите на Тъмния търсят тези три момчета? Защо са толкова важни? И купища други въпроси изникват, но няма време за тях, защото трябва да се бяга, да се търси помощ и спасение за младежите, селото и даже целия свят, защото Сянката пак се надига и някой трябва да я спре. Последвалите пътешествия и перипетии сплотяват групата (задругата), и макар да нямат единствен пръстен, който да ги владее, мъките им по нещо напомнят борбата на Фродо и компания. Злите сили срещу тях също изглеждат като орки и назгули, но светът тук изглежда малко по-мащабен от този на Средната земя. Кралства, пророчества, история и магия се преплитат в сложни фигури и до последно никой не знае как и защо, защото Колелото се върти и тъче шарката на времето, както само то си знае.

Фентъзито не е само ескапизъм на уплашените от науката и технологиите, то е още социално и морално точило, което е в състояние да изостря и изглажда страни в характерите на читателите, които трудно друг литературен жанр би докоснал изцяло. Тук акцентът е върху  общуването, взаимопомощта, загрижеността и споделянето на познанието, а не толкова върху фактите на самото познание. Какво би направил, с кого и как, ако имаш Силата, без да се задълбочаваме каква е тя и откъде се е взела. 

Сигурно имаше някаква разлика, прецени младежът, в това, как изглеждат нещата, според това дали сам търсиш приключението, или си принуден да го преживееш.

***

— Имената не означават нищо.

***

Бягай, когато се наложи, бий се, когато трябва, почивай, когато можеш.

***

Светът е пълен с глупаци, в чиито глави няма капка разум да си натискат задниците там, откъдето са.

***

— Бедата е там, че сте се заплели в политиката, момко, макар и да не е по ваша вина. А политиката е като мъгливо блато, гъмжащо от усойници.

***

— Според обичая — каза Елейн — придружаваме гостите до самите врати, но не оставаме да ги гледаме как си отиват. Човек трябва да запомни удоволствието от компанията на госта, а не тъгата от раздялата.

***

По-лесно е да си смел, когато някой се нуждае от твоята закрила.

***
Всички жени са Айез Седай.

Басни - Жан дьо Лафонтен

Пак басни на аудиокнига, този път от Лафонтен. Уикипедията казва, че повечето от приказките му не са авторски, а са заети основно от Езоп. През 17-ти век, когато Лафонтен се забавлявал чрез басни да осмива това и онова, подходът му не бил приет добре във Франция, където духовенството изобщо не прегърнало идеята някой да му намира кусури, пък и да ги разказва смешно чрез герои-животни. Кралят също намекнал на Лафонтен да си промени начина на писане. В резултат чичо Жан първоначално решил, че ще му накривят шапката и си отпечатал книгата в Холандия. После поразмислил за здравето си, включително и финансовото, поправил се и прописал и други неща, включително романи и религиозни текстове.

Заглавията на приказките му са познати на всеки - "Заекът и костенурката", "Лисицата и гроздето", "Кокошката със златните яйца", "Лисицата и щъркелът", "Рибарят и рибката", "Двете кози"...

Забелязах някои разлики в познатите ни истории, например в тази за мравката и щуреца. В лафонтеновата версия мравката е стисната и зла, защото не ще да почерпи благородния музикант.

Иначе са приятни, кратки, посланията са ясни и еднозначни и няма никакъв шанс някой да те затормози с въпроса "Какво е искал да каже авторът?". Може обаче и да се попрескочи, не е образователен пропуск.

Градове за хората - Ян Геел

Предполагам, че и вие като мен знаете думата урбанист от Тодор Колев в "Опасен чар": Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог! След тази книга вече познавам още един и съм доста по-наясно какви са тези хора и какво вършат. Най-общо те мислят и дават отговори на това как да се проектират градовете, за да са добри и удобни за живеене за хората. Защото през последните десетилетия на модернизъм в строителството се оказва, че голяма част от построеното има античовешки облик и отблъсква хората, затруднява живота им в такава среда или най-малкото го прави по-неприятен. А градовете могат да са толкова хубаво място за обитаване и Ян Геел разнищва подробно и в детайли кое прави един град удобен за хората, а не за колите. Авторът е едно от най-големите имена в тази област и от дългия си опит с проектиране из различни градове по Земята той е установил най-различни зависимости, които е изложил в книгата си.

Ако градската среда (улици, площади, сгради, алеи, паркове и т.н.) е съобразена с човешките мащаби и сетива, то тя е много по-приятна за обитаване. Ако по тротоарите има повече място за ходене, колоездене, има къде човек да приседне, да поговори, да си почине, погледите да се спират на интересни фасади, всяка следваща врата, магазин или някакъв офис от приземните етажи да е различна от предишната – това е, което авторът нарича „мека контактна среда“. Там, където е прекият контакт на човека със заобикалящата го среда, там трябва да му е удобно, а 50-тият етаж на небостъргача спокойно може да е скучен. Ако същите тези зони, където се движат хората, бъдат пресечени от високоскоростни булеварди, детелини, подлези, надлези, дълги и монотонни стени, най-различни стълбове и светофари, пейзаж без дървета, без чешмички и пейки, без нищо, което да привлече погледа и да те покани да се спреш и да надникнеш, този градски пейзаж говори единствено за провала на архитектите и проектантите, които са го допуснали. Вървейки из града човек не бива да се чувства като преследван беглец, който гледа само как да се скрие някъде.

Книгата е доста интересна не толкова за четене, колкото като храна за размисъл. Какво би могъл човек да подобри сам, в своето място на живот, своя начин на придвижване и кои квартали, предпочита да посещава. Осъзнаването на една ценност я прави по-лесна за защитаване. Осъзнайте сами защо ходенето пеша и колоезденето са добри за вас и тогава никога повече няма да излезете с несъстоятелни твърдения като „Нямам достатъчно време.“ или „Няма достатъчно велоалеи.“, Ян Геел може да ви помогне в това.

Човек за човека е най-велика радост. – Стих от хилядолетна исландска поема „Хавамал“

***

Да бяхме помолили проектантите да проектират градове, които усложняват ежедневието и отблъскват хората от общите градски пространства, едва ли щяха да се справят така ефективно, както с модернистичната идеология.

***

Пустата улица е като празен театър: явно нещо не е наред с представлението, щом няма публика.

***

Най-студената зима в живота ми бе едно лято в Сан Франциско. Марк Твен

***

Дубай, където само за няколко години изникнаха огромен брой високомерни небостъргачи, е друга една голяма градска зона, в която усилията се концентрират върху големия мащаб и зрелищните конструкции, и почти върху нищо друго. Градският пейзаж чисто и просто няма какво да предложи на тукашните жители.

Леопардът - Ю Несбьо

Глезотии като сауна и джакузи са запазена марка на парвенютата.

От цялото кълбо сюжетни линии като че ли има две-три, които тормозят Хари повече от всичко - баща му умира от рак в местната болница, отделът му в полицията се конкурира с друго звено, което при успешно разкрит случай ще ги закрие и ще изземе функциите им, и последно - "Кавалерът", автор на няколко садистични убийства, който успешно разиграва всички разследващи.

Чичо Ю стана вече леко предвидим и клиширан с това да осигурява нова млада и красива полицайка за компания нощем на Хари Хуле. Вече не е никакво предизвикателство, а само въпрос на време, както и очакването да й се случи нещо лошо след това. Винаги така става с жените на старши инспектор Хуле. 

Освен из различните квартали на Осло, сега препускахме още до Хонконг, норвежките заснежени планини, Кигали и Гома, съответно в Руанда и Конго, и като цяло географски романът беше доста удовлетворителен и дори познавателен.

Имам чувството, че от "Мълчанието на агнетата" насам авторите се чудят вече какви гадости да измислят, и в резултат убийците в романите имат кой от кой по-недостоверен вид и са като извадени от телевизионен криминален сериал, но пък е доста интересно за проследяване. Гарантирано непреодолимо предизвикателство е човек да се опита сам да разкрие кой е убиецът.

Вкусът на Ю Несбьо за музиката и алкохола не е особено претенциозен и е на принципа на Пернишката печка – гори всичко. Героите му пиеха каквото има, а слушаха следното:

• Кейти Мелуа, чийто глас наричаха сладникаво-лепкав;
• Speed King на Дийп Пърпъл;
• Flamenco Sketches от албума Kind of Blue на Майлс Дейвис в оригиналния вариант, записан без обработка;
• Трейси Чапман с Fast Car, разбира се, какво друго.
• Концерт на Лусинда Уилямс от Остин;
• И за капак Ханк Уилямс, когото нарочно оставих на последно място, за да мога да му обърна повече внимание. Той се оказа изключително интересна фигура и музикант за направо невръстните 29 години, които е успял да изживее. Преди няколко години за него има направен биографичен филм със заглавие „I Saw the Light“ с Том Хидълстън в главната роля, който непременно ще се гледа!

Завъртя крана на чешмата. Коленете му се опряха о вратата на долапа под мивката. "Джим Бийм" шепнеше името му отвътре.

***

Кучетата дърпаха ожесточено веригите. Виеха, ръмжаха, лаеха, късаха вътрешностите му със зъби. Този път пусне ли ги, няма връщане назад. Ала почне ли пак да пие, не би успял да се откаже от алкохола.

***

В малки нации като Белгия човек трябва да се научи да гледа отвъд границите на родината си, а не навътре.

***

Хари гледаше Белман с възхищението, което човек изпитва към хлебарка в тоалетна чиния. Колкото и пъти да пуснеш водата, тя пак изплува. И накрая завладява света.

***

Мъгла забулваше фиорда и града. Автомобилите се промъкваха крадешком с жълтите си котешки очи.

***

Когато мъжете започват да цитират бащите си, значи навлизат в старостта.

Снежния човек - Ю Несбьо

Алкохолизираният детектив Хари Хуле има нова стая, нова колежка и нова загадка за решаване - Норвегия изглежда се е сдобила с крайно предпазлив и също толкова ужасен сериен убиец.

Според статистиката в страната всяка година безследно изчезват хора. Никому не прави впечатление обаче, че от един момент изчезват повече омъжени жени, които имат деца. Защо, къде, как, какво е общото между тях? Неизвестните, напрегнатата атмосфера и изненадващите обрати държат човек да не може да остави книгата, както и универсалната рецепта от премерени дози секс и насилие. Хари продължава да не може да се справя с жадните кучета в стомаха му, а жените в живота му са друга съществена опорна точка на действието. Ще потвърдя единствено, че този път самият Хари си изпати доста по-сериозно и след развръзката вече не е цял.

Много ми харесва как в книгите за Хари Хуле разследването прескача в различни посоки. Никога заблудата не е само една, никога не е толкова просто. Не е като да ни е повел веднъж по грешна следа, само за да ни изненада после с нещо неочаквано. Не, тук неочакваното е още в началото, после е друго неочаквано, после трето и четвърто... Съвсем дребни трошички ми подсказваха, че поредната следа и заподозрян не са верните, но най-вече, че имаше още много до края на книгата, подозрително много.:)

Не мога да кажа дали Ю Несбьо е най-голямата звезда на скандинавските криминални трилъри, но които и да са претендентите за титлата, трябва да са адски добри, за да го доближат.

По мотиви от книгата миналата година е направен филм с участието на Майкъл Фасбендър и Ребека Фъргюсън, а трейлърът му е обещава достойна версия на написаните страхотии.

По принцип групите със задължителното ръмжене, хриптене, сатанински знаци и бесни барабани предизвикваха насмешката му.

***

Пусна чешмата и изчака водата да се изстуди, сви длан в шепа и пи. Винаги му се услаждаше повече, когато пие от шепа, от собствената си кожа.

***

Глутница жадни кучета в стомаха, които лаеха като полудели. Всичко го тласкаше към минибара.

***

Хари не вярваше във вдъхновението, в прозренията свише или в телепатията. Осланяваше се обаче на късмета. Наричаше късмет не ориста за сполука в живота, а успеха, който възнаграждава системните усилия и съпровожда онези, изплели с цената на неуморен труд толкова гъста мрежа, че рано или късно обстоятелствата заработват в тяхна полза.

Два вида истина - Майкъл Конъли

В Лос Анжелис, където изписването на опиати с рецепта е сериозен бизнес от десетилетия, има нова схема. Наричат ги капери. Те наемат пристрастени към болкоуспокояващите старци, зареждат ги с фалшиви рецепти и ги разкарват с бус из аптеките из целия град. После им взимат лекарствата, дават им по едно, колкото да ги поддържат зависими, а останалото продават на черно. На другия ден пак. Оксикодонът е хит. И така чак, докато баща и син аптекари не са разстреляни показно, заради опитът на младежа да напусне схемата. Това се случва в Сан Фернандо, където след пенсионирането си Бош ходи да помага на доброволни начала и да разнищва стари случаи.

Чак сега ми направи впечатление как Конъли винаги е внимателен със старците. Героите му се държат видимо много уважително със старци в старчески домове, изслушват ги, носят им нещо забранено, но пък любимо за ядене, говорят си с тях за миналото, което обикновено им е много по-ясно запечатано от настоящето. Добри хора, така трябва.

Пак имаше джаз и лосанжелиски ресторанти, Хари пак беше рязък с много хора, да не кажа груб. Срещнахме се с бившия му партньор Джери Едгар, който сега дреме на някаква административна службица извън системата, но веднага се хвърли да помага. Жените вече са сравнително далече от дневния му ред, но работните му принципи си остават същите. Правдата е на първо място, опасността на второ и горко на този, който понечи несправедливо да го натопи по първия параграф. Ново беше и за Хари, и за нас да го виждаме да работи под прикритие, но не беше неприятно. Мики Холър също се мяркаше, като подхвърляше шеги за Матю Макконъхи, който го изигра в "Адвоката с линкълна".

Приятна история, като единственото тъжно е, че трябва да чакам година за следващата.

Мога да прескачам локви - Алан Маршал

За да живеят достойно, хората трябва да побеждават своите слабости.

Алан Маршал е австралийски хуморист от близкото минало, но вие това вероятно си го знаете. Превеждан е обилно още през комунизма и е бил доста популярен у нас.

Централната фигура в този негов автобиографичен роман разбираемо е самият той и борбата му с живота, след като като малък се разболява от детски паралич и остава сакат. Когато обаче си позитивен човек и отвътре повече ти идва да се смееш, а не да плачеш, дори животът с патерици може да бъде смешен, а когато околните видят как приемаш нещата, те също попиват от теб това ведро поведение, спират да те съжаляват и те приемат за равен. Или поне децата го правят, те са по на "ти" с емпатията.

Страшно приятни истории за детството на Алан във фермата, където баща му обяздва коне, а той ходи за риба с приятели, да ловят зайци с примки, да гледа конете, а чат-пат и да ходи на училище. Премеждията му в болницата, с патериците, по-късно с инвалидния стол, как тайно се учи сам да плува и да язди пони. За всички симпатични хора и животни, за природата, скитниците, песните.

Втората половина от книгата му е вече като току-що дипломиран счетоводител, който се мъчи да си намери работа в големия град, където се сблъсква челно с предразсъдъците на възрастните. Горчив опит и унизително отношение, които обаче вероятно са били нужни, за да се кали волята му и да придобие нужния за писателското поприще широк поглед върху хората и отношенията им.

Когато чета хубави книги за деца никога не мога да се начудя как някои хора и като възрастни още помнят начина, по който разсъждават децата. Това го намирам за изключително интересно и дори обикновени случки започват да ме развеселяват и ми е много интересно да ги чета.

Въобще, Алан Маршал е голяма работа и няма да съжалите, ако посегнете към негова книга. Гаранция!:)

По-късно видях някъде една съвсем хубава на вид котка, изхвърлена от някого. Нейната вкочанена неподвижност ме изплаши. Обясниха ми,  че е мъртва.

***

Веднъж татко след като свали някакви нови ботуши, които разтъпкваше, и нахлузи старите, с ластични кончови марка "Джилспай", възкликна: "Тези ботуши са божествена работа." Затова смятах, че Исус носи ботуши марка "Джилспай".

***

Мислех, че когато станеш мъж, страхът, болката и нерешителността просто престават да съществуват.

***

Под влияние на татко аз често сравнявах хората с коне и сестрите, които припкаха нагоре-надолу из отделението, ми приличаха на понита.

***

Уважавах мъжете. Смятах, че са способни да преодоляват всякакви трудности, че притежават голяма смелост, могат да оправят всичко, знаят всичко, силни са и на тях може да се разчита. С нетърпение чаках да порасна и да стана мъж.

***

Когато Алан слушаше как дърварите си говорят за живота:

Смешно, но човек никога не може да се ожени за жена, толкова добра, колкото майка му. Десетки пъти съм се убеждавал! Днес всички жени са еднакви. Може да се каже, че от ден на ден стават все по-лоши. Влез в килера на моята стара майка, например. Дявол да го вземе! И мишка не можеше да си проправи път сред бурканите с туршии, конфитюри, бутилките със сокове и бира. И всичко е направено от нейните две ръце. Помоли жена си днес да ти свари гърне сладко... - той махна презрително с ръка.

Приказки - Александър Пушкин

Друго пътешествие този месец ме изстреля към неподозирани места в руската шир, където освен мачове от световното и безаналогова техника, са оказа че има и друго.

И понеже с предишното пътешественическо книжно предизвикателство с мускетарите видях доста зор с обема, реших да не се нахвърлям примерно на "Война и мир", а леко да си отдъхна с нещо кратко. Така четенето на четири приказки сред жегата на каменния Петербург ми дойде бир таман. По принцип имам силни предубеждения към мерената реч, а в частност към приказката за рибката и неизлечими травми от назубрянето й наизуст в четвърти клас, но чисто по християнски реших да дам още един шанс за поправителен на Пушкин и не сгреших. Приказките се оказаха много приятни.

• Приказка за цар Салтан, за неговия син, славния и силен княз Гвидон Салтанович и за прекрасната княгиня Лебед. (Тук заглавието ме отменя и ми спестява почти изцяло усилията да казвам кои са героите, какви са отношенията помежду им и какво ще стане накрая.)
• Приказка за рибаря и златната рибка. (Рибешката история за мен вече няма зловещ привкус и ужасът от изпитването е изличен. Остана само поуката какво се случва на алчните бабички, както и защо не трябва да се уйдисва на всяка женска прищявка.)
• Приказка за мъртвата царкиня и за седемте юнаци. (Тази беше по-скучна.) 
• Приказка за златното петле. (Не бъдете неблагодарни, защото това не води до нищо добро, и внимавайте на кого какво обещавате.)

Тримата мускетари - Александър Дюма

Нощем всички котки са сиви.

Едно инцидентно служебно пътуване из парижките потайности ме подсети да си припомня историята за мускетарите и техните лафове и приключения. За по-пълно потапяне в местната атмосфера, така да се каже.

Вярвам, че историята за премеждията на четиримата лекомислени младежи е позната малко или повече на всички, така че няма да досаждам с излишни преразкази, а само ще обърна внимание на това, как книги, които имат характеристиката да са интересни, мъдри и забавни едновременно, трудно остаряват. Вероятно и с хората е така.

Както ще се уверите от приложените цитати (доста са, но си струват), не е никак чудно защо тази книга е била любимо четиво на много поколения мъже още преди "Швейк" и "Кръстникът" да започнат да претендират за същото. Героите са млади, лекомислени, бият се за щяло и нещяло, ядат и пият на поразия, посягат на чуждите жени и харчат на широко. Как да не им завидиш?:)

Освен това господин дьо Тревил печели десет хиляди екю годишно, следователно той е много голям благородник.

***

Капитанът на мускетарите вдъхваше възхищение, страх и обич, което е върхът на човешкото щастие.

***

Виждате ли, драги приятелю, вие нямате никаква работа, но аз съм много зает.

***

Със слугите е като с жените: трябва да ги поставиш веднага на мястото им.

***

Жената е създадена за наша гибел и от нея произлизат всичките ни нещастия.

***

Ние сме вярващи като мохамедани и неми като гробове - заяви Атос.

***

Повтарям ви, пазете се, жената винаги ни е погубвала и ще ни погубва и в бъдеще.

***

Господине, не смесвайте предпазливостта със страха. Предпазливостта е добродетел.

***

В същото време на огъня се печаха нанизани на шиш яребици, а от двете страни на голямото огнище кипяха две тенджери, откъдето се носеше смесената миризма на задушен заек и риба с винен сос, които приятно дразнеха обонянието.

***

Дребна работа е това, дребна работа... Това беше любимият израз на Атос.

***

- Вижте какво, драги Арамис, - рече д'Артанян, който ненавиждаше стиховете почти колкото латинския, - прибавете към трудността и краткостта и бъдете положителен, че вашата поема ще има още две достойнства.

***

Не познавам жена, която да заслужава труда да я търсиш, ако си изгубил следите й.

***

Човек играе с всеки, но се бие само с равни на себе си.

***

Аз не вярвам на жените, платих си за това, и най-вече на русите жени.

***

"Дявол да го вземе!" - помисли си Портос. - Това е много жалко. Уважавам старостта, но никак не я обичам варена или печена."

***

По онова време хората не се стесняваха толкова много както днес.

***

Атос, както винаги, нито го разубеждаваше, нито го насърчаваше. Той беше привърженик на свободната воля. Не даваше никога съвети, без да му ги искат. При това трябваше да му ги искат два пъти.

***

Аз съм много доволен, че убих онзи обесник, момчето ми, защото да убиеш англичанин е свято дело.

***

Всичко може да се случи - животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една.

***

Така, позволявам ви да не ми благодарите.

***

Не познавам човек, който заслужава да бъде оплакван цял живот от някой друг човек.

***

В девет часа вечерта, както знаем, улиците в провинцията са почти безлюдни.

***

- Вие сте млад - отвърна Атос - и има време горчивите ви спомени да станат приятни!

Илюстрираните правила на голфа - Наръчник

Тази книга попадна у мен привидно най-случайно, но то е само за да потвърди, че книгите най-добре намират читателите си, а не обратно.

Като се замисли човек, на кого би му била интересна такава странна книга? Да четеш правила? И то за голф? Че то тая игра освен английски старци практикува ли я някой? Пфу, глупави предразсъдъци! Изненадващо или не, но книгата попадна у мен, когато ми беше най-необходима. Запалих се по голфа от телевизията, докато прещраквах каналите ми стана любопитно, после започнах да гледам с все по-голямо увлечение. Попитах в един сравнително близък голф-клуб за курсове за начинаещи, но близо година не получих никакъв хабер от там. И в момента, когато най-после ми звъннаха и се записах, получих тази книга като подарък от близък приятел, който обаче изобщо не подозираше за най-новото попълнение в списъка ми от хобита. И така книгата уцели и момента, и човека от раз. Hole-in-one, както се казва в някои други среди.:)

Изданието е направено с много илюстрации, снимки и примери от действителни състезания. Чудесни хартия и оформление, но както казва един познат книжен плъх - текста няма да го коментираме. Защото на моменти точките, параграфите и алинеите стават на мишмаш, а печатните грешки са сервирани на килограм. Да не говорим за превода, зад който прозира вездесъщата ръка на Гугъл преводача.

При всички случаи е полезно четиво, но ако случайно има второ коригирано издание, то със сигурност ще има какво да се подобри в него.

Фабиан. Историята на един моралист - Ерих Кестнер

Днес една случайно срещната приятелка ми каза, че ще й бъде интересно какво ще ми е впечатлението щом дочета "Фабиан". И това е любопитно не заради мен, а защото книгата е такава, особена.

Това не е Ерих Кестнер от детските му романи. Не е и забавният титан на хумора от "Трима мъже в снега". Този роман е написан съвсем малко по-късно, но вече и времената, и писателят са други. През 1931-ва в Германия кризата набира скорост, икономика, нрави, семейства се рушат, а гвардията от безработни никога не е вещаела нещо добро. На този фон проследяваме съдбата на един любим за автора персонаж - млад доктор по крайно непрактична за онзи момент специалност като рекламата, който още в зората на трийсетте успява да съчетае аскетичното си оцеляване с донякъде романтичен морал. Но докъде ще го доведе всичко това?

Фабиан е странен характер с още заплетени от финиша на младостта решения и преценки. Романтизмът не прощава не само на него, макар повечето пъти той да успява да се справя с несгодите с характерния остър и безкомпромисен хумор. Но с правдата, жените, политиката, държавното управление и въобще всички други неща, за които се палят мъжете след третата чаша, виж, там се взима на сериозно и си носи всичките последици от това.

Вкусът е като от "Тримата другари" на Ремарк. На завърнали се от фронта интелектуалци, които се мъчат да оцеляват в цивилния живот, докато заглушават с пиене алармите на собствения си морал. Да, има необикновена млада жена, която героят да спечели и изгуби, близък другар, безработица, вишновка. Трябва да проверя дали и на други хора им прави впечатление колко си приличат всъщност Ремарк и Кестнер. И съвсем между другото - "Фабиан" е една от книгите, които са горени пред Берлинския университет от нацистите само няколко години след издаването й.

Положително най-подходящата възраст за четене на книгата е след края на двайсетте и преди началото на четирисетте. Тогава ще има най-много неща, които да откриете за себе си в характера и преживелиците на Фабиан. Особено днес, пък макар и засега да няма икономическа криза. Отлагането на брака, разменянето на младостта и морала срещу други ценности. Издигането в кариерата или жертването й за нещо друго. Изтичащото през пръстите време.

Може и да е само в моето око, но в този малко по-късен Ерих Кестнер като че ли се забелязва пръв полъх от нещастните му старини. А може би всичко е могло да бъде и другояче...

Тази корица не е нещо особено, но българската е направо потресаваща.

- Разумните няма да дойдат на власт - каза Фабиан, - а още по-малко справедливите.

***

- Истински позор е - подхвана той след известно време. - Тоя бивш стажант си има жилище, градина, професия, жена с лунички и какво ли още не. А пък ние вегетираме като някакви скитници, все още нямаме установена професия, нито установен доход, нито установена цел, нито дори установена приятелка.

- Но нали ти си имаш Леда!

- И което ме възмущава особено - продължи Лабуде, - такъв един тип си има собствено, лично свое дете.

***

Родителите на Лабуде обитаваха в Груневалд голям старогръцки храм. Собствено това не беше храм, а вила. И всъщност те съвсем не обитаваха вилата. Майка му постоянно пътуваше и се застояваше най-вече на юг, в една курортна къщица край Лугано. Първо, край Лаго ди Лугано й харесваше повече, отколкото край Груневалдското езеро. И второ, бащата на Лабуде намираше, че крехкото здраве на неговата съпруга се нуждае от южен климат. Той много обичаше жена си, особено когато я нямаше. Чувствата му към нея се увеличаваха пропорционално на квадрата на разстоянието помежду им.

***

За нацистите:

- Окъде намирате тая наглост да обричате на гибел шестдесет милиона души, само защото страдате от честолюбието на обидени пуяци и обичате побоищата?

- В световната история винаги е било така - каза твърдо Венцкат и изпразни до дъно чашата си.

- Да, точно тъй изглежда световната история от началото, та до края си! - извика Фабиан. - Човек просто го е срам да я чете. И хората би трябвало да се срамуват да набиват в главите на децата тия неща. Защо трябва винаги да се прави същото, което е било правено някога? Ако тоя принцип беше провеждан с последователност, ние и до днес щяхме да си живеем по дърветата.

- Ти не си патриот - заяви Венцкат.

- А ти пък си тъп като говедо - извика Фабиан. - Това е още по-жалко.

Антарктида - студеният юг - Христо Пимпирев

Христо Пимпирев е лицето на българските експедиции до Антарктида. В тази книга той е разказал за континента и първите му откриватели, както и за първите 25 български експедиции до нашата база на остров Ливингстън. Книгата е наистина луксозно издание в голям формат, твърди корици и плътни гланцирани страници с великолепни фотографии от българските следи из студения юг. За трудното начало на ентусиастите, за безкористната помощ от страна на съседите, за какви ли не открития и перипетии в борбата с природата, даже и за един пингвин на име Гошо.

Много българи са имали шанса да видят лично суровата красота на Антарктика, сред тях учени, политици, фотографи. Благодарение на последните и текста на Пимпирев и ние простосмъртните можем да придобием поне бегла представа за това колко различна може да бъде природата на същата тази планета. От първа ръка ще научите за животните, планините, върховете, снеговете и ледовете, за базите и постиженията на другите държави, за ожесточената надпревара до полюса и съдбите на първите изследователи, за трудностите и жертвите. 

Знаете ли, че средно Антарктида е най-високият континент от всички? Или че някога през палеозоя част от нея се е намирала на екватора? А че е по-голяма по площ от Европа? А че температурите там приличат на тези на Марс?:)

Много приятна книга, която основно се разглежда и по-малко се чете. Вероятно това също помага възприемането й да бъде толкова емоционално и на всички да ни се приисква още повече някой ден лично да видим всичко това.

Домашна бира? Това е лесно! - Авторски колектив

Малко е необичайно, но следващите няколко книги, които ще се появят в този блог, не са художествени. Любопитни и крайно интересни неща има във всички тях, защото засягат някое от моите хобита.

"Домашна бира? Това е лесно!" е второ издание на оригиналната книга от Асоциацията на домашните пивовари в България (АДПБ). Както вероятно знаете, през последните години в България има разцвет, а може би и ренесанс, на домашното пивоварство. Защо ренесанс ли? Защото хората варят и пият бира от хиляди години, а вероятно само през последните сто или двеста тази функция е била иззета от фабриките. Преди това всеки се е справял както може в домашни условия. В развития свят варенето на бира вкъщи си е съвсем обичайно занимание, както приготвянето на зимнина. Дори Барак Обама беше варил в Белия дом.:) Домашната бира съдържа всички полезни вещества, които са отнети от купешката, за да я направят по-трайна, а най-приятното е, че домашната можеш да си я направиш точно каквато ти харесва. Морето от бири от тип лагер в България е в състояние да удави всяка жажда за нещо по-различно. Е, край с това, тук вече ще се пие ейл!

Както и да е, да се върнем на книгата. Тя представлява кратичък, но много подробен и изчерпателен практически наръчник как да си направиш бира вкъщи. Има инструкции, биохимични обяснения, картинки, таблици и дори рецепти на най-популярните видове бири. Асоциацията си има и форум, където любезно обясняват на всеки кое как става, а пък от електронния им магазин може да се набавят всички съставки, които в крайна сметка не са и толкова много - малц, хмел и дрожди, а вода ще си налеете от чешмата.:)

Много полезна книжка, която се надявам да насърчи още хора да се престрашат да се пробват в домашното пивоварство. Лесно е, а е и много приятно! 

Нощна стража - Алистър Маклейн

Леко ретро криминале, което разглежда открадването и намирането на една от най-известните картини в света  - "Нощна стража" на Рембранд. Отначало не знаем нито кой, нито как е изчезнала картината. А тя е огромна - 3,60х4,40m, не е карфица, та да падне някъде... С отговарянето на тези въпроси започват да се занимават агентите на една специална международна организация със забавната абревиатура ЮНАКО. В нея са събрани бивши кадри от ЦРУ, КГБ, Делта Форс и какви ли не други разузнавателни или направо ударни звена от различни държави. Още в самото начало на действието специалистите от ЮНАКО установяват кое и как е станало, като им остава нелеката задача да открият къде е сега картината и как да я върнат обратно. Тук вече действието се развихря и екшънът загрубява, защото ни запраща от Ню Йорк, през Амстердам, та директно в жегата на карнавала в Рио. Тук клишето за злия милиардер, който има непревземаема база някъде в дивотията на Южна Америка, вече ми дойде в повече, но пък методите на героите и самите им действия бяха много приятно разказани. Дали има хепиенд? Можете да не се съмнявате! А, да, действието имаше и още една малко по-шпионска нишка, ама за нея няма да ви казвам, та да остане поне малко загадка.;)

Защо на корицата има бяла котка с кървава дупка в челото подозирам, че не би могъл да обясни никой, включително художникът.

Малко любопитни факти за картината: 

Нарисувана е през 1642. (Нали се сещате каква дивотия е била по нашите земи тогава?) Днес е изложена в Райксмузеум в Амстердам, а истинското име на картината е „Ротата на капитан Банинг Кок“. Тъй като престояла дълги години в мазе, тя била почерняла, и когато я открили, решили, че ще се нарича "Нощна стража" заради тъмния фон, с което име е по-известна и днес. Макар и една от най-известните картини в момента, в миналото не е била одобрена от поръчалите я, защото очаквали хората да бъдат нарисувани в редица, като портрет, какъвто бил обичаят по онова време, и не била изложена на показ. С тази картина започнало финансовото падение на Рембранд.

Над дъгата – Авторски колектив

Най-накрая доброто надделя, първият брой на "Над дъгата" беше преиздаден и аз се сдобих с него! Нали помните "Над дъгата 2"? Е, сега говорим за предшественика му, който се беше свършил още в деня на премиерата, и който любезни люде след това разпространяваха апокрифно чрез имейли (мерси!) и обезпаразитени флаш-памети.

След много кандърми и ниски метани, ритуални танци и димни сигнали щастието изгря и на нашата улица в лицето на куриер, който достави насъщното за задоволяване на комиксовия глад. Само онзи, който никога не се е опивал от комикси с истории за приключения, опасности, смелчаци и злодеи, принцеси и открития, само той не знае що е комиксова абстиненция! Да чакаш до следващия брой, докато си преговаряш предния до качество на наизустяването, каквото не могат да постигнат и пълчища учителки по български с техните безумни искания да принуждават децата да учат наизуст глупави стихотворения. Но както и да е, слава, слава пеем днес...

В този брой ще намерите следните истории:

• “Дичo Πъдapя тpябвa дa yмpe” – тeĸcт Coтиp Гeлeв, pиcyнĸи Πeнĸo Гeлeв (!!!)
• “Ян Бибиян” – пo Eлин Πeлин, pиcyнĸи Poceн Maнчeв (!)
• “Mитaшĸи и нeбecнaтa джaджa” – тeĸcт и pиcyнĸи Pyмeн Чayшeв (!!!)
• “Hиĸи Bнyчeтo и Poли Kyчeтo” – тeĸcт и pиcyнĸи Hиĸoлaй Дoдoв (?)
• “EЛO – Лeгeндa зa Чepнитe Apxaнгeли” – тeĸcт Любoмиp Чoлaĸoв, pиcyнĸи Димитъp Cтoянoв (!!!)
• “Kpaят нa Бeнĸoвcĸи” – пo Зaxapи Cтoянoв, pиcyнĸи Bлaдимиp Koнoвaлoв (!)
• “Дaмгa” – тeĸcт Mapин Tpoшaнoв и Eвгeни Πpoйĸoв, pиcyнĸи Πeтъp Cтaнимиpoв (!!!)
• “Tpимaтa Mycĸeтapи” – пo Aлeĸcaндъp Дюмa, xyдoжниĸ Eвгeний Йopдaнoв (!!!)
• “Πpизpaĸ” – тeĸcт и pиcyнĸи Coтиp Гeлeв (!)

Като цяло, както се вижда от удивителните, които щедро наръсих, историите са супер яки, с някои малки анахронични изключения като Ян Бибиян и други внучета. Чашата на щастието обаче не само не е наполовина пълна, ами е направо до ръба и аха да прелее. Разбира се, с тази доза авторите само ни приканиха да чакаме следващ брой, какво друго? И-искаме о-още, бис!  Авторите на "Дъга" - президенти!:)