Гепардът – Джузепе ди Лампедуза

1860, Сицилия. Из целия Апенински полуостров се вихри нещо като революция, която ще доведе до създаването на нова държава - Италия. Историята разказва за усещанията от този период на старата аристокрация в лицето на сицилианския принц Фабрицио Салина. Умишлено не казвам събития, защото духът на текста е такъв, че не случващото се е важно, а какво извиква то в ума на дона. Лятото и есента на една бунтовна година, а може би и на един живот, които пристигат с нагласата за бурни промени, но в крайна сметка всичко май ще си остане постарому. Някои обществени слоеве леко ще се поразместят, някой и друг добре пресметнат брак и отново парите ще са в правилните ръце. Ако ли пък някой толкова е закопнял за титли, благородници се създават за има-няма три поколения, казва дон Фабрицио.

Приятно е да се чете или слуша такъв роман, защото не те ангажира да внимаваш във всяка дума. Не случващото се е важно, а как е казано. Защо сицилианците са такива, какво е хубавото на тази бедна, суха земя? Изчерпана ли е апатичната аристокрация, има ли още смисъл от духовенството, достатъчна ли е свежата кръв на новобогаташите и бандитите да тласне новата държава към светли бъднини? Образи на стари замъци като Донафугата, с пусти и прашни стаи, ловни кучета, сутрешни излети с пушките, цяла отминаваща епоха.

Романът е пропит едно особено усещане за благородническа увереност и стил. Независимо от средата, времето или обстоятелствата. Още по-малко пък от хората. Така пише и разсъждава само човек, който е дотолкова наясно с превъзходството си, че и през ум не му минава да се засяга или изпитва нужда да доказва каквото и да е комуто и да е. 

Романът излиза близо век след началото на събитията в него и година след смъртта на автора, а малко по-късно по книгата се появява и доста популярен филм с Бърт Ланкастър, Клаудия Кардинале и Ален Делон.

Аудиокнигата любезно чете Корнелия Венева, която влага такова познаване на текста и топло чувство при прочитането му, че издига нивото и стила на Джузепе ди Лампедуза на още по-изискана висота. Умелото боравене с езиците и с възможностите на собствения глас са за пример, а едва забележимата особеност на произнасяното „с“, добавя още капка акустичен чар.

Синовете се раждат за бащите, а не за да тичат подир фустите.
***
Любовта. Разбира се, любовта. Пламък за една година, пепел за трийсет.