Популярна компютърна игра търси още пазарни ниши и за целта е била създадена тази книга. Тя не разказва паралелни истории, за които не е имало време да бъдат представени сред действието, тя разказва самото действие на играта. Или поне аз останах с това впечатление. Кратос и неговият син в тинейджърска възраст Артей кръстосват картата, както географски, така и като различни измерения/светове и се бият с всеки срещнат, за да стигнат върха на планината, където трябва да оставят кесията с праха на кратосовата жена. Още в самото начало научаваме, че всъщност главният герой е бог под прикритие, а над жена му е сина му тежат подозрителни неизказаности. И така бащата с момчето сноват напред-назад, бият и колят всичко живо, а понякога и неживо, и като цяло напредват към върха. Срещаме легендарни оръжия, магии и всевъзможни същества от най-различни митологии, като водещи са гръцката и скандинавската.
Неведнъж съм чел книги по игри, но на толкова странна не бях попадал. Висотата на историите от света на Уоркрафта е на светлинни години, а смисъла и случката тук явно не са били приоритет на автора, за името на когото полагах големи усилия да не го изпиша като балрог.
Накратко, подозирам, че става дума за прилично интересна игра и доста слаба книга по нея. Това е, нямам много други думи.
1 коментар:
Играта стана Game of the Year 2018. Не съм я играла лично, но гледайх плейтру-та и определено беше на ниво. Но няма какво да се коментира, това, което прави една игра интересна (което често е да тепаш пълчища чудовища) е доста безинтересно превърнато в текст.
Публикуване на коментар