"Вещерът" е малко по-различна от повечето стандартни фентъзита, съсредоточени предимно в средновековни версии на англоезичния свят, защото тя е някак по-централноевропейска. Работата на Гералт е да издирва и ликвидира такива зли същества, каквито могат да се открият в други приказки и митове. Да, джуджетата и елфите са си тук, но освен тях той има да се разправя с кикимори, випери, стриги, котолаци, силвани и какви ли още не. Предполагам това е една от причините авторът да е по-популярен у нас, отколкото в Америка, да кажем.
Различните приключения на Гералт са малко разхвърляни из книгата. Отделните глави са ту за нови подвизи, ту за храма на Мелителе, пак убит звяр, после за виолетовите очи на магьосницата Йенефер, с която всъщност се запознаваме чак в последната глава. В рамките на първата книга така и не научаваме много за самия него, какви са тия вещери, кой ги е направил и защо. Само знаем, че те обикалят да ликвидират чудовища за пари.
Макар да заспивах един месец над половин страница, после седнах да я чета с бодър мозък и я изчетох за отрицателно време. Увлекателно четиво, не си губете времето да се измъчвате с него на уморен ум. Така ще пропуснете и интересните приключения, и забавните подмятания на трубадура Лютичето.
Злото си е зло, Стрегобор. По-малко, по-голямо, средно - всичко е едно и също, пропорциите са условни, а границите - размити. Аз не съм свят отшелник, не съм вършил само добро през живота си. Но ако трябва да избирам между едно зло и друго, предпочитам да не избирам изобщо.
***
Може да се направи всичко, въпрос е само на цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар