Несъществуващият вирт – Георги Малинов

Всички инстинкти бледнеят пред бога на удоволствията.

Тази книга, появила се в края на 2010, изглежда като нещо ново, което авторът е сглобил от свои по-стари произведения (съответно от 2002, 2004 и 2005), а поводът може би е дългоочакваното създаване на еКниги – пряката връзка между автори и читатели. А може би не. Не че това има някакво значение, аз не бях чел нито едно от тях и сега бях тотално зашеметен от ударната вълна на качествения български постапокалиптичен киберпънк.

Парчетата в книгата са три – Вирт (повестта, в която издирваме тайнственият наркотик вирт в руините на следреволюционна София, Еврокон за дебют, 2003), Несъществуващият (много динамичен киберпънк с прелестна военна окраска и полунеочакван край) и Хакери на генома (разкошна високотехнологична история за ... хакери, които хакават геноми и създават ... живи същества с 47 хромозоми). Последната ми заприлича по нещо едновременно на Гибсънов разказ и на онази поредица хумористични истории за премеждията на руските учени от секретни институти след промените.:) И трите истории обаче са много приятни, увличат дори предубеден към жанра читател като мен и те карат да искаш още от същото. Всичко е написано изключително професионално и ... а бе просто са страхотни! 3 пъти ура за Жоро Малинов и да го дава все така!:)

Направи нещо за родината си – напусни я.
***
Q-снарядът стига до целта си и се пльосва върху бронята на субмайката като сурово кюфте на кухненски плочки. Изпразва де що гадости има по себе си и доволен се взривява. Субмайката ожесточено опитва да се измъкне. Пуска около себе си енергиен щит и се опитва да даде команда на елементите си за безпощадно съсичане и дълбока оран. Сиреч да превърнат всичко около себе си в радиус от стотина метра в първичен бульон. Само че кюфтето се е изплюло вече в софтуера на машината и всичките ѝ системи са обхванати от остра форма на скоротечна електронна множествена склероза.
***
Спомените се срутват върху мен като стари вещи от счупен тавански капак.

На всичкото отгоре книгата може да се свали безплатно и напълно официално от въпросната книжарница. В случай, че ви хареса, има начин да се върнете и да си я платите. Както направих аз.

пп
Това на корицата трябва да е Витоша с цвят на син камък. В повестта е станала такава заради киселинните дъждове след войните.

Орфеус слиза в Ада – Георги Малинов

Книгата някак си расте. В движение, в хода на четене и напредване на действието става все по-силна.

В началото ми вървеше трудно, не мога да си кривя душата. Тогава ми заприлича на Елемаг. Нали се сещате, онзи средновековен Джеймс Бонд от “Дъгите”. Някога. Имаше си благородство, наша история (макар и малко по-странна), героизъм. Пълноценен уютен комикс без картинки. После пък стана по-приказно. Заприлича на прелестно кротко фентъзи – без мечове, кръв, зли магьосници, елфи, джуджета и други подобни глупости. Приказна история за това как биха живели хората в една такава различна версия на света. Красиво разказано като в началото на “Уилоу”. Но все още само с оскъдни намеци за Голямото Предизвикателство и нищичко конкретно, нито трошичка. А как да устискаме така на гладно до края? Подхвърли ни нещичко, за да не се откажем по средата, уважаеми Г. Малинов! Как какво, ами да понапреднем по криминалната нишка например. Половината книга мина и все нищо не се случва с тримата дознатели, а само се полагат основите, завръзва се завръзката. Не се знае дали ще успея да поддържам напрежението още дълго. Обаче захранен с щедрите обещания на оцелелите след прочита не се отказвам и продължавам. Тогава пък ми заприлича на “Името на розата” – поповете знаят нещо важно, прекалено важно и страшно за обикновените хора и не го казват никому, за да ги предпазят, а хората, които случайно са научили нещичко измират при загадъчни обстоятелства.

В развръзката за моя радост и разочарование едновременно имаше съвсем малко трупове. Просто действието беше набрало такава скорост, че нямаше как да се размине без това. Кален по холивудския маниер, аз вече бях прежалил Смилец, а от Хито очаквах да пречупи циничната си натура и да реагира самопожертвувателно благородно и да спаси Орфеус в някаква страшна и безизходна ситуация. Напрегнат зачаках момента на истината и въздъхнах облекчено, когато и на двамата им се размина на брега на езерото. И се успокоих. А то всичко било нарочно. Обрат на обрата, любимия ми похват. И така успокоен, действието ме закова. Очаквах всичко друго, но не и това. Не беше честно, нали си говорехме за комикси, за приказки и филми? Защо ни удари с истината? За да боли повече? За да ти повярваме? Е, при такова тяло на приказката и при такъв завършек, не би могло да има друг ад не само за Орфеус, ами и за мен. Неприятно е да да ти дават щедро, да ти обещават, да ти показват красота, успех и величие, само за да може след това с едно щракване на пръстите в последните три страници да ти го вземат. Финалът е като силен отрезвяващ шамар, който те връща в калната действителност. Това е и друго няма.

p.s.

Прощавам всичко, което по време на четенето ме подразни, всички паралели с действителни лица и събития, които караха текста да изглежда на места може би ненужно хумористичен.

p.s.2

Аз не бих прекрачил.

p.s.3

1-2k благодарности на ylith за заетата книга. Обещавам поне половин царство за отплата.