Христо Ботйов. Опит за биография - Захари Стоянов

Сиромаси турци, колко ги късаше тях простотията!

Или защо не ставам прав, когато пуснат сирените на 2ри юни.

Изпитвам огромно уважение към Захари Стоянов и то само по две дребни причини – заради нещата, които е избрал да разкаже, и за това как ги е разказал. Продължавам да се удивлявам как може нещо написано не миналия, а по-миналия век, да бъде измайсторено с толкова прекрасен съвременен хумор, колкото и две талиги днешни телевизионни сценаристи не биха могли да докарат. На всичкото отгоре е доста чудно как неговата истина за пътя, истината и живота подозрително добре съвпада с моята. Особено по въпроса защо не харесваме лицето Христо Ботьов Петков.

В цялата книга Захари много тънко и изкусно пързаля Христо Ботев по всяка възможна хлъзгава и леко наклонена тема. Абсолютно съм убеден, че дори и Ботев да беше жив и да му потърсеше сметка за обидите, нямаше да има и една едничка дума, за която да се хване. Уж всичко е написано с почит и за възхвала, но всъщност звучи така изобличаващо, че и на  най-пропадналия безделник не би му било драго да се пишат такива сведения за крадливата му и безотговорна натура.

Непременно трябва да се отбележат дейностите, с които се занимава Христо Ботев от навършване на пълнолетие нататък. Това са факти, които са потвърдени от собствените писма на Христо, както и от негови съвременници, цитирани от автора на книгата:

• Краде на едро и дребно, включително прибори от кръчмите, дрехи от закачалките в читалището, пари в брой от училищното настоятелство.
• Хулиганства и мами за финансова облага много хора из редица руски, румънски и български градове.
• Извършва контрабанда през границата с Румъния.
• Организира и провежда обири с взлом, включително се проявява като касоразбивач.
• Сече фалшиви монети.
• Заплашва с оръжие и изнудва различни хора в Румъния за пари и облаги.
• Извършва въоръжени грабежи.
• Нееднократно лежи по затворите, където се бие със затворниците и ги принуждава да му дават различни неща за по-комфортен престой.
• Взима назаем пари, които „забравя” да върне.
• Гладува и мизерства само защото не желае да работи за изедническата класа. Оставя в същото благословено състояние на пост и молитва майка си и бременната си жена с дни.
• Възхищава се от и подражава на френските комунисти и руските анархисти.
• Проповядва революция чрез избиването на всички заможни хора и цялото религиозно духовенство.
• Чрез различни спекулации успява да изземе печатницата на Любен Каравелов, да го изгони и злепостави в очите на всички и да заеме мястото му.
• Подава си оставката от Революционния комитет, защото не желае чужда дума да се чува повече от неговата и не иска да иде в България да организира въстание с апостолите.

Практиката му е след подобни благородни мероприятия известно време да се укрива, докато спре да го търси полицията.

Той можал да остане в гимназията около две години. В разстояние на това време десетина пъти бил арестуван в карцера, а няколко пъти в полицията за разни безчиния и волности. Най-после учителският съвет решил изгонването из гимназията на Христа Ботйова за недобро поведение. Тая мярка изпълнила и запазила само формалната част на делото, защото Ботйов и така вече бил напуснал заведението по само себе си, по месеци не стъпвал в класовете.

***

Отношението му към преподавателската професия:

А да стои мирен, да се затвори да чете и да се занимава със селските сополиви деца — това би било престъпление от страна на човек като Ботйова.

***

Мнението на Ботев за т.нар. хъшове:

Пусти келеши с келеши! Аз ги мислех, че бог знае какви са гении, а те били кой бозаджия, кой кебапчета пече, кой слуга и пр., всичките кокошари — разказвал той после и примирал да се смее, че много прост излязъл, мислел, че всеки българин, който се е преселил да живее във влашката земя, непременно е горско пиле.

***

Случвало се да няма той панталони и това палто, което било до земята дълго, изпълнявало длъжността и на панталони. По бели гащи, ботуши до коленете и палтото отгоре – никакво подозрение не можело да се възбуди, че съществувало криза в тоалета, свободно ходел той по „Поду могошой”. Един път, когато бил в залата на читалището, гдето имало невиносима горещина от собата, един аристократ забележил на Ботйов – защо той е дотолкова грубиян, та не си хвърля миризливото палто? Ботйов навел глава и излязъл без всякакви критики, но задигнал галошите на аристократа…

***

Когато се случвало майка му да не яде по три дни, защото той предпочитал да прави разходи по хъшовете, той я успокоявал така:

Мале, я остави това мислене, холам ще ти побелеят косите. Толкова години си яла, та какво си придобила?

***

Когато четата слязла в България и тръгнала към Балкана, селяните бягали от тях, криели се и ги издавали на турците. Тогава Ботев заявил:

И ние сме дошли народ да освобождаваме! Где е народът? Где са тия измъчени робове, които ни викаха? Онова, което съм мислил и работил през целия си живот, два дена бяха доволно да го опровергаят, да покажат моето дълбоко заблуждение! Всичко е вече напусто, изгоряха двеста души, историята никога няма да ни прости… По-добре да бях паднал да се удавя в Дунава, да не виждах тоя позор – как българският народ е стадо говеда!

Егоцентричен, отмъстителен, вятърничав, безотговорен, търсещ първо разнообразие, веселба и прослава за себе си – това е бил Христо Ботев. След това е бил поет с всичко на всичко 20 стихотворения, а революционер е бил само на приказки.

Текстът може да се намери тук.