Всяка страна си има гордости, които се изтъкват обикновено на маса пред чуждестранни гости. По-голямата част обикновено изобщо не са верни, като онези за родината на киселото мляко или изобретателя на компютъра, обаче идеята тук е не за нашите, а за норвежките. Става дума за първия криминален роман в света. Книгата е издадена през 1839 г., което давало две години преднина на автора пред "Убийствата на улица Морг" (1841 г.) на Едгар Алън По. Не знам, може и да е така, но едва ли това е най-важното. По-важното може би са забавните напъни да се получи завоалирането на интригата от един жител на 19-ти век, който не е чел Конан Дойл, Агата Кристи, Хърбърт Уелс или пък Чейс, и същевременно да ни разхожда из бита на скандинавците от това време. Казвам скандинавци, защото наистина езиците и обитателите на романа прескачат през немски, норвежки, шведски, че даже и френски. И на този полуостров май не са много наясно кое чие е…
Иначе книгата е забавна, чете се леко, кратка е и накрая има изненадващ обрат в действието, който и мен ме изненада, но пък последната сцена ми остана неясна и не разбрах какво е искал да каже авторът.
Предлагам на четивото да се гледа по-скоро като на исторически паметник и културен феномен, а не с критичното око на крими-фен с широки познания в световното развитие на жанра.
p.s.
И естествено огромни благодарности и похвали за преводачката Веселка Попадийна, на която дължа удоволствието от запознанството с Мауриц Хансен.;)
