Престъпелние и наказание - Фьодор Достоевски

Втори сблъсък с руската литература - този път не челен, както беше с "Майстора и Маргарита". Дори бих препрочел някои пасажи, след някоя и друга година, ей така, от чисто любопитство, за да видя дали ще имат същия ефект.

Историята е богато разстлана в петстотин страници, без да има ясна повествователна причина за това. Останах с впечатлението, че Достоевски е имал за цел да улови всичко перфектно, до най-малката подробност - от това в какво здравословно състояние и разположение на духа е главният герой сутрин, през какво са облечени и какви са реакциите на хората, с които се среща, техните характерни черти и истории, до какво се случва вечер с нашето момче. Разбира се, доста опростено казано. На практика, плетеницата от действия е извънредно умела в своята хаотичност.

Изключително силен Порфирий Петрович - следовател, хибрид между Ханибал Лектър и Шерлок Холмс, и много разочароващ Свидригайлов - безделник, перверзник и пройдоха. Главният герой - Расколников - е един прекрасно непостоянен и ирационален в действията си млад човек, усърдно зает с това да бори посредствеността във всичките и форми. Беше ми безусловно симпатичен през цялото време и на моменти (особено в началото) успя така добре да ме увлече, че успях да погледна през неговия отвратен от света поглед.

Изпипани диалози (добър превод) - винаги е удоволствие да се чете такова нещо. Хубави описания на Петербург - подтискащата атмосфера, беднотията и мърсотията, повсеместната лудост, богатството, еснафлъка и тук-таме някоя напредничава за времето си идея за общественото устройство. Последните не бяха нещо ново и изключително. Бавното действие, присъщо на времето, този път не ми дотежа, даже накрая имаше малко напрежение. Краят като цяло е силно подозрителен. Не мога да реша, кое точно не ми хареса в него - фактът, че Достоевски на практика с лека ръка помилва Грешника или това, че Родя най-позорно предаде каузата на недосегаемите хора, на които всичко им е позволено.

"Лъжата е хубаво нещо, защото води към истината."

"Щом човек започне да се пита: Имам ли право да притежавам власт? - това значи, че няма право да притежава власт."

ПП. Преводът е на Георги Константинов.

Последният от вида си – Андреас Ешбах

Андреас Ешбах се води за най-титулувания немски фантаст. След тази книга вече съм сигурен, че е с право.

Малко преди първата война в Залива американските служби започват работа по проект за „подобряване” на елитни войници чрез импланти в телата им. Идеята е силите и възможностите, които ще им дадат модерните технологии, да ги направят почти непобедими и идеални за специални операции в тила на врага. Проектът е форсиран заради наближаващата война, само че на практика за мнозинството от доброволците дефектите на „пилотната серия” се оказват фатални.

Историята разказва един от шепата оцелели зверските операции и присаждания на всевъзможна електроника. Човек, който си е пожертвал здрава ръка, око, половината храносмилателна система, за да бъдат заменени с високотехнологични заместители. Тъжен киборг, който е пенсиониран без да е използван нито веднъж, и намира утеха в четенето на Сенека. Млад, но вече бракуван, той се е сврял в някакво малко ирландско градче и ... просто живурка. Една несравнима бойна машина, превъзхождаща всеки друг човек, се руши като стара сграда.

Силата на романа не е само в техническите нововъведения, които е измислил и вградил в своя киборг, а по-скоро в настроението и нагласата, с които би живял един такъв човек. Уж всемогъщ, но окастрен от съдбата с голямата брадва.

Има традиционни примамки – срамежливият киборг се оказва влюбен до уши в червенокосата управителка на местния хотел, беше въвлечен в няколко убийства и е преследван от неизвестни хора. Кои са безизразните мъже със залепените за ушите им телефони? Какво искат от него? Защо картата му е блокирана, а пратките със специална храна вече не пристигат? Няма начин да не стане интересна книга, нали?

Романът излиза през 2003, а през 2004 печели и двете големи награди за фантастика в Германия – Немската награда за научна фантастика и Наградата „Курд Ласвиц”.

Капан за сънища – Стивън Кинг

SSDD - Same Shit, Different Day

Установих, че е много тъпо да се опитвам да преразказвам за какво разказва Стивън Кинг. Излиза детско и безинтересно. А когато го разказва той е толкова убедително и вълнуващо.

Този път историята е за четири момчета от Дери, приятели за цял живот, буквално. Животът им е силно повлиян от петия в компанията – Дъдитс, момче със синдром на Даун, което четиримата спасяват от гаврещи се с него гимназисти. (Сега как да разкажа за Дирята от миналото, която започват да виждат те, за наченките на телепатия помежду им, за капана за сънища в ловната им хижа? По-добре да не ги казвам, че ще изглежда несериозно.) После действието се пренася след 20 години, когато в района, където момчетата традиционно всяка есен ходят на лов, пристигат извънземните – разумна плесен, която ползва хората като гостоприемници. Разбира се военните веднагически отцепват района и избиват мало и голямо, за да не се разпростре заразата. Има много стрелба, бойни хеликоптери и един главен и неоспорим злодей. Някой умира, някой оцелява, злото е преборено със сетни сили.

Предизвикателствата са обичайни - средностатистически провинциални момчета спасяват безпомощните, спасяват света, жертват себе си за приятелите. Неща, които са се случвали на всеки, и сигурно затова емоциите на замесените изглеждат толкова истински.

Хубава книга, но само за фенове на автора и жанра. По-сериозно и по-подробно за нея – тук.

Академик Невиждан У. – Тери Пратчет

Поредна здравословна доза свеж Пратчет. Прясно-прясно преведен пак от достопочтения de Cyrvool и пак за безмерна радост на масите. Леко е наивно да се смята, че човек може да добави нещо смислено към завършените философско-хумористични бисери на Пратчет и затова за пореден (но не и последен) път само ще поцитирам в захлас. А този път светът (на Диска) е футбол! Алилуя!:):)

пп
Простете, но не можах да се сдържа с цитатите, такава наслада са.:)
пп2
Имаше и още, ама някак успях да орежа... половината.

Да работиш тук (в свещоливницата) означаваше, че вече нямаш достатъчно представителност за да си просяк.
***
- Бихме могли да поспестим пари, ако спазваме здравословна диета от зърнени храни и пресни зеленчуци. Това би ни позволило да запазим платото със сирената с избор от, примерно, три вида сирене.
- Три вида сирене не е избор, а издевателство! - възмути се Лекторът по Съвременни Руни.
***
Според някои шери не трябвало да се пие рано сутринта. Тези някои грешат.
***
В сърцето на един магьосник винаги има място за готвачки, защото то е близо до стомаха му.
***
Обикновено островърхата шапка в съчетание с роба и жезъл разчистваха пътя по-бързо и от трол със секира.
***
Теоретически погледнато той беше експерт по любовната поезия през вековете и я беше обсъждал надълго и нашироко с Госпожица Церикаишова, библиотекарката на замъка. Беше се опитал също да я обсъди и с Милейди, но тя само се изсмя и каза, че тя била твърде фриволна, макар и доста полезна като инструмент за обучение по използването на езиковото богатство, мерената реч, звукосъчетанията и чувствата в качеството им на средство за постигане на крайната цел, а именно да бъде докарана дадена девойка до това да остане съвсем без дрехи.
***
Гленда не можа да чуе нищо, защото някой наблизо занитваше някакви дрехи. (Джуджешкото модно ателие.)
***
Аз съм изцяло за свободното споделяне на информация, стига те да са тези, които свободно споделят тяхната информация с нас. Архиканцлерът
***
Писмото изглеждаше все едно някой беше отворил кранчето на поезията, забравил го така и заминал на ваканция.
***
- Хайде, двама капитани две крачки напред. Не ми пука кои ще са.
Това отне повече време, отколкото би могло да се очаква, защото тези, които не се бяха измъкнали по терлици от Залата, осъзнаваха, че постът на капитан на отбор предлага забележителния шанс да се окажеш на прицела на язвителния гняв на Архиканцлера. Накрая две жертви бяха изблъскани отпред и не съумяха да си пробият път обратно в редиците на колегите си.
- А сега, пак повтарям, избирайте поред играчи за отборите си, - той си свали шапката и я метна на земята
- Хайде де, това всички поначало си го разбираме! То си е момчешко нещо! Като с момиченцата и розовото е! Знаете как е! Всеки избира по един играч, така че накрая на единия се пада хърбата, а на другия дебелака. Някои от най-скоростните математически изчисления на всички времена са били постигани от капитани на отбори, мъчещи се да не им се падне хърбата... Стой си на мястото, Ринсуинд!
***
Хенри, с пъргавина изобщо не очаквана от магьосник толкова нагоре по главната последователност на диаграмата на Кръцврънк-Съсел, бързо посегна и хвана цигарата, мърморейки си нещо в смисъл „да не вземе да се изцапа”.
***
- Разбира се оттогава изтече много вода, - каза Ридкъли и след още една пауза добави
- Случайно да ти се е припило нещо?
- И да ми се е припило, не е случайно, - отвърна бившият Декан.
***
Пондър Стибънс веднъж беше взел на сто процента изпит по ясновидство като се яви на него предишния ден.
***
- На ограничен бюджет сме, - обясни Архиканцлерът на Бързнек – Нали разбираш, държавно финансиране.
Магьосниците се смълчаха. Беше все едно някой току що да ти е казал, че майка му е починала.
***
Когато двамата началници си тръгнаха, по-старшите преподаватели си отдъхнаха. Повечето бяха достатъчно възрастни за да си спомнят последните две ожесточени битки между магьоснически групировки, най-страшната от които беше едва-едва доведена до край от Ринсуинд размахващ половин тухла в чорап...
Пондър хвърли един поглед към Ринсуинд, който подскачаше неловко на един крак мъчейки се пак да си обуе чорапа. Пондър реши да се въздържи от коментар. То вероятно беше същият онзи чорап.
***
- Какво става тук?
И номерът мина. Изрече ли го с правилния тон жена скръстила ръце пред гърдите си и един неподготвен мъж все нещо ще отговори преди да има време да помисли и дори преди да има време да измисли някоя лъжа.
***
- Женският ум несъмнено е коварен, милорд.
Ветинари погледна изненадано секретаря си:
- Е да, разбира се. Нали трябва да се оправя с мъжкия.
***
Някъде в този момент тя разбра, и то цялото й тяло разбра, че е на път да изригне в потоп от сълзи. Вместо това се зае да мете.
***
- Какво е орк? - не доразбра жената до него.
- А, едно време в Юбервалд ли, май там беше, те са разкъсвали хора и са ги изяждали.
- Чужденци, какво да ги правиш, - изкоментира жената.
***
Зората съумя накак си да надзърне покрай необятната пушилка, издигаща се денонощно над Анх-Морпорк, Града на Градовете, илюстрирайки почти до края на наличното пространство, че димът е белег на прогрес, или поне на това, че някакви хора палят нещо.
***
Прогресът на историята се нуждае от касапи не по-малко отколкото от пастири.
***
Искам от вас да подходите към случая в най-добрите спортсменски традиции на Невиждания Университет, а именно, да мамите само като не ви виждат.
***
- По време на почивката, както разбирам, ще се състои показно шествие на Анкх-Морпоркския акордеонен оркестър, но съм сигурен, че ще посрещнем това изпитание с чест.

Рицари и пекинези – П. Г. Удхаус

Несравнимият талант на Удхаус при завързването и развързването на особено заплетени годежи с участието на задръстени английски стари ергени и капризни госпожици и този път не го е изоставил, никак даже. Напротив, човекът е дал най-доброто от себе си, за да развеселява хората, които се възстановяват от кулинарните излишества на прословутата коледно-новогодишна нощ излегнати с романче до кухненската печка.

Природата не понася вакуум. Самюъл Марлоу беше чувствителен младеж и в продължение на много месеци сърцето му беше необитаемо, добре пометено и излъскано, с приветствен надпис „Добре дошли” на изтривалката. Това момиче като че ли се втурна вътре и го изпълни.

Има двама-трима ергени, които периодично се сгодяват за една и съща червенокоса мома. Действието, разбира се, се развива основно в провинциално наследствено имение, пълно с автентични доспехи, американски милионери, хладнокръвни ловци на диви животни и икономи със слабост към ненужно сложните планове. Както се вижда, това е обичайната среда, за да стане мега-весело и да бъка от „напълно случайни” смешни недоразумения.