Лош късмет и неприятности – Лий Чайлд

Военните следователи са недосегаеми.

Лий Чайлд не пише съвсем реалистично и това е ок. Неговите герои са недосегаеми и още от самото начало подозираме, че те ще бият лошите. Обаче това ние го приемаме като даденост и с нетърпение чакаме да видим какво ще им се случи.

Понеже Джак Ричър няма адрес, електронна поща и телефон, с него е малко трудно да се свържеш. Има обаче дебитна карта и винаги знае точно колко пари има в нея. В един щастлив ден те се оказват с 1 030 долара повече. Някой му е превел точно тази сума. А някога, докато още е ръководел специалната си част, 1030 е бил кодът за тревога. Значи някой от най-доверените му хора го търси за помощ. Започва да ги търси, повечето не отговарят, а един от тях е намерен в пустинята, след като е бил пуснат жив от хеликоптер от 1000 метра височина. Всичко това означава, че някой много лошо ще си изпати.

Много харесвам как Джак открива заложен смисъл в най-случайни наглед числа. Подготвя планове и премисля вероятности за времето, за което трениран човек зарежда пистолет и го насочва в гърба му. Бие се като машина, а юмруците му са като замразени пуйки. Знае какво да каже по телефона, който е намерил в джоба на току-що убит от него непознат човек, за да разбере максимално много неща за онзи отсреща преди да са му затворили.

Подсети ме за Trunk Music на Майкъл Конъли. Слушаше се 80-тарски джаз (първият им убит приятел обичаше Майлс и Колтрейн), основното действие беше в LA, а по едно време пътуваха с кола до Вегас (the root of all evil) за разнищване на подробности.

Не съм вярвал, че ще дойде ден да цитирам Днес.бг, но ето, че е факт.

Хубаво заглавие, хубава българска корица.

Да остана ли? - Гейл Форман

Обикновено такива книги не чета. Ученички, любови, розовко по корицата. Тази обаче ми се падна от една игра по радио Междик ФМ - да са живи и здрави и пак да ме награждават с книги.:)

Образцово американско семейство катастрофира с кола и докато единствената оцеляла се люшка между живота и смъртта, успява да ни разкаже разни неща за голямата си любов към виолончелото, а също и към страхотния Адам, който учи в същото училище и е звезда от местната рок група. Доста скучна история, която е била разказвана толкова много пъти, че е чудно как още се намират хора, на които да е интересен подобен сюжет. А че има такива, може да се види по множеството положителни отзиви в интернет. Тук пък има и цял автентичен откъс. Финалът обаче ми хареса, така е сервиран, че човек така и не разбира дали тя е решила да остане в този свят, или се предаде.

От моя гледна точка имаше някои дреболии по превода, които ми привличаха вниманието, а по-добре би било да не го правят. Думички като накачулвам, сбиротък, израдвам или тръгвам на колеж може и да имат своите ценители, но аз май не съм от тях. Струва ми се, че излишно дразнят погледа подобно на дрозофили над чашата и е по-добре да се избягват при превеждането на романи. Лично мнение.

Като се изключи съдържанието това е една много хубава книга – тънка, лека и с много красива корица.

пп
На задната корица има снимка на авторката, на която много прилича на Кари Брадшоу. Предполагам, че това също продава.

Цифрова крепост – Дан Браун

Quis custodiet ipsos custodes?

В Агенцията за национална сигурност (АНС) в САЩ тайно от широката общественост е построен суперкомпютър с милиони процесори. Единствената му задача е по цял ден да разбива шифри по най-дърводелския начин – чрез налучкване и изчерпване на всички възможни комбинации. И машината започва да мачка всичко наред и да чупи шифрованата кореспонденция на всички терористи (и не само) по земното кълбо. Всички (без бедните терористи) са щастливи, докато един гениален японски математик не разработва алгоритъм, който не може да бъде разбит по метода на грубата сила. Невероятно, нали? При вида на софтуера обаче суперкомпютърът започва да хълца наистина се предава. Японецът заплашва да разпространи кода в интернет, ако АНС не признаят публично, че притежават компютър, с който четат тайната кореспонденция на света. Логично или не, японецът е издирен и убит толкова бързо, че не успява да каже каква е паролата за разшифроване на кода, наречен „Цифрова крепост”. Всъщност с това убийство започва действието. Има преследване из Севиля, Испания, находчиви идеи за намиране на непознат човек в непознат град, запознаване с основите на криптографията, измами, контра измами и перипетиите на двама сравнително млади учЕни, които без малко да се оженят накрая.

Обвиняват Дан Браун, че пишел по клиширана схема. Схема, която създава интригуващи и продаваеми трилъри? Нямам нищо против да чета такива схеми, още повече, че човекът е написал всичко на всичко пет романа. Не един с 10 изсмукани от пръстите продължения, а само пет, и то доста различни като теми и място на действието.

Ето мненията на още хора за същата книга.

Преводът е на Иван Златарски, който пак се е справил чудесно. Хубаво е също да се прочете неговия послепис, ще ви се изясни защо Дан Браун е писал точно по тези теми.

WWW.MUTANTI.COM – Кръстьо Кръстев

Имам фантастична версия за образованието на бъдещето. Когато един ден в далечното и съвършено бъдеще учебниците на децата бъдат прочистени от овехтелите и безвкусни автори, с които са пълни сега, и овакантените места бъдат заети от забавни и смислени съвременни майстори на перото, един от тях без съмнение ще бъде Кръстьо Кръстев.

Кой е той?
Завършил съм журналистика в Софийския университет - една специалност, която не ме научи на нищо хубаво, освен на това какво мисли Ленин за печата. Все пак, имахме един преподавател, когото много обичам - проф. Стефан Брезински; той ме научи къде се пише пълен и къде - кратък член, къде се слагат запетайки, и това ми върши работа и до ден днешен. Иначе, винаги съм се занимавал с писане на разкази и фейлетони.

В тази електронна книжка Весел Цанков е събрал и сглобил перипетиите на мутанта Крум, които иначе Кръстьо Кръстев е издавал като отделни фейлетони. Идеята да се разкаже смешна история подобна на действието от играта „Принцът на Персия” прилича на повестта на Виктор Пелевин „Принцът от Госплан”. В този случай обаче фонът не е запустял институт, а боклучава България от разцвета на прехода.

Честно казано, когато във вестник „Стършел” излизаха неща за Крум, аз ги прескачах без да се замислям особено. Струваха ми се леко пресилени и като че ли излишно ми натякваха за нещастията на съгражданите ми от корабокруширалата ни държава. Сега ми харесаха, но въпреки всичко ми се струва, че това не е най-доброто му постижение и може да се отложи или поне да не започваме с нея запознанството си с Учителя под Редутския кедър.

Fuck! - каза той, за да не се чувства самотен.
***
Човекът пъхна пръсти в устата си и изсвири химна на Европейската общност, известен също като Ода на радостта от глухия немски композитор Бетовен, по стихове на немския поет Шилер, който също не е бил лишен от физически недостатъци.
***
Ракия! - викна Кросното - Повече ракия!
***
- БЕМ ГО! - казва Евстати - Докога ще ги гнявиш тия мръвки у тоя тиган! Заприличали са на кюмюр!
Жена му Памела, в оригинал Цеца, изразява с гърба си презрение по метода на Станиславски.
***
И ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ ВСИЧКО, КОЕТО Е КЛИКНАТО!
***
Какво можеше да се прави с една Принцеса? Да бъде открадната, да бъде омъжена насила, да бъде оставена да се превърне в стара мома, докато се търкаля из възглавниците и се посипва с пудра захар от локума си.
***
Беше една от онези есенни утрини, когато небето се вдига високо и всичко добива прелестна яснота и контраст като картина на японски монитор.

Смях по български

Това е може би най-представителната компилация с най-добрите български хумористи, която съм срещал. Кои по-известни, кои не толкова, но всичките са доста добри. Дадена е почит на архаични звезди като Алеко, когото аз лично не харесвам особено, но явно и без това не може. Голяма част от хората са писали през разни периоди за вестник „Стършел”. В тази своеобразна алея на хумористичната слава са се наредили писатели като Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Георги Мишев, Странислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Ясен Антов, Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Михаим Вешим, Чавдар Шинов, Весел Цанков и други, и други...

Хубава корица, хронологически подредени автори. За всеки от тях има по малко инфо, което включва освен кратка биографична справка и някакъв лаф или смешна случка с него. Книгата е чудесна и е много хубава като за подарък.:)

Такива разкази не могат да се преразказват. Кратките хумористични истории се построяват така, че са смешни само в този си вид. Не можеш да преразказваш виц. Затова ще препиша само малко цитати, пък дано все някой да я оцени.

В края на селото го срещна стара жена с коза и го попита кого търси. „Търся скандинавеца – каза полякът, - като че вдън земя е пропаднал.” Старата жена му каза: „Затуй требе да се връзва. Ако не го вържеш, после няма да го намериш.”
Радичков за изгубилия се турист в едно село
***
А там, където има привързаност, не може да няма и малко тъга, драги читателю! Радичков
***
Учителя Кръстев често поглеждал календара с голата манекенка, опечалявал се и размишлявал. Пийвал чай с гроздова и казвал:
- Старостта също има някои предимства.
После клател глава и добавял:
- Но младостта ги има всичките!
Кръстьо Кръстев
***
Когато рибарите хванат първия паламуд, когато в кафене „Пъци” започнат да сервират мелбите без малките кокетни чадърчета от разтегателна хартия, когато щъркелите се извият над плажа и тръгнат на юг, а баничарят край пощата започне да се успива сутрин, сезонът е свършил. Старият град натежава от есента като узряла смокиня.
Кръстьо Кръстев

Ей тука младите професионални книгоиздателки първи са казали добри думи за книгата.