Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада - Ено Рауд

Ено Рауд е естонски писател на детски книжки и затова името му е такова енигматично. През годините на комунизма книгите му придобиват голяма популярност в Източния блок.

Това е история за трима приятели със странни прякори, които се запознават, сдружават и пътуват с кемпер из околията, за да вършат добри дела. Те са възрастни, но дребни и някак симпатични и се държат малко по детски.

Направи ми приятно впечатление как тримата скитници се отнасят към котешкото племе - като цяло критично, да не кажа враждебно, даже в един момент сгазиха един от най-злите котешки водачи с кемпера.:) Ето как преди години правдата не е ставала жертва на политическата коректност...

Предполагам, че книгата става за възпитаване на малки бандити, които обаче да са достатъчно хуманни, та да имат милост към малки птичета, дори и те да са се излюпили в брадата на човека. Също така да помагат на възрастни дами, които са се заринали с котки, да спасяват градове от котешката напаст, от плъхове, крадливи свраки и въобще да бъдат социално отговорни люде. И периодично да съжаляват, че любимата им прашка не е под ръка, иначе, оо, иначе как щеше да си изпати врагът!

Предполагам, че такива герои, като тези в книгата, биха станали симпатични на деца и възрастни, които не задават много въпроси. За максимално положително възприемане на книгата не трябва човек да пита. Защо тези скитници живеят така, откъде намират пари за храна, бензин и други ежедневни нужди? Разболяват ли се, имат ли личен лекар? Защо не работят нищо? Защо се държат детински, като са възрастни хора даже с бради? Това не е ли малко съмнително? Но това все пак е приказка за деца и затова може би е излишно да питаме каквото и да е.

Когато домът е малък, сърце да е широко.

Поука:

Пиши писма и картички на приятелите си, те не са чак толкова много.

Играч първи, приготви се - Ърнест Клайн

В недалечно бъдеще кризата сред енергийните източници се е задълбочила дотам, че цивилизацията рязко е дала назад. Мнозинството от хората мизерстват, но за сметка на това достъпът до мрежата е все по-лесен и дори предпочитан. Вътре си анонимен и аватарът ти можеш да си го направиш какъвто си поискаш. Затова много хора на практика живеят във виртуалната среда на ОАЗИС и когато създателят ѝ умира, завещанието му става най-интересното нещо - той оставя на всички участници сложна загадка, а който я разкрие, печели цялото му богатство. Действието ни заварва на петата година от обявяване на състезанието, но още никой не е открил нищо от скритото във виртуалния свят съкровище. Докато едно момче от последен клас на гимназията случайно не прави първата крачка, която довежда до вълна от драматични събития, които ще променят много животи и ще дори ще прекратят някои от тях. Загадките на милиардера са все в духа на любимото му десетилетие - 80-те години на 20-ти век и за да могат да се справят с тях героите трябва да знаят из основи всички стари игри, филми и песни, които са формирали поп-културата тогава. Залогът обаче е прекалено голям, за да бъде оставено цялото занимание в ръцете на самотни романтични носталгици. Целият свят ламти за тези милиарди и е готов на всичко.

Отдавна отбелязана за четене книгата набързо беше набавена и погълната заради наближаващата спилбъргова екранизация, която се очаква през март, 2018. Както се казва, последен шанс за съставяне на собствено мнение преди някой режисьор да ни натрапи неговото виждане. Как се чете книга дебела три пръста? Ако е като тази е много лесно - започваш я в събота, четеш до заспиване, сънуваш я, а на сутринта в неделя ставаш по-рано, за да можеш да си я довършиш. И друг път ако ме чуете да мрънкам срещу дебелите книги, не ми обръщайте внимание.

Наскоро се сепнах, докато ровех безцелно в една книжарница, че всъщност в тези магазини/заведения/институции за мен няма нищо интересно. Как е възможно? Просто е, секцията за фантастика/фентъзи/трилъри не беше безкрайна, а в нея аз вече или бях прочел всичко интересно, или останалото не си заслужаваше четенето. В такива тъмни моменти на примирено отчаяние и светулката ти се струва като мълния. А тази светулка, "Играч първи, приготви се", на всичкото отгоре се оказа 99-то ниво, бронирана и въоръжена като за битка за края на света!

Не сте играли компютърни игри? Тази книга не е за вас. Играли сте игри с коли или пък някакви от рода ФИФА-МИФА? Съжалявам, не се брои.

Още ревюта на романа може да намерите при Блажев, Елена, Теми, Катя, Ирина, както и при много други млади души.

Кое е най-важното: Киберпънкът е жив!

Чамкория. Том 2 - Милен Русков

Едно ми направи впечатление - не пише книгата да има редактор. Има автор, художник, коректор, издателство. Аз не знам това добре ли е, зле ли е, но ми се струва, че така авторът, който и да е той, може да изпадне в пристъп на самодостатъчност и да започне да ги пише едни, каквито би ги чела от кора до кора само майка му, един вид. Понякога не е хептен лошо човек да го надзирават и направляват лекичко, особено когато се е обърнал към публиката.

А иначе книгата продължава да е съсредоточена върху размислите на героя-шофьор и да се развива предимно в неговата глава. Кое е добро, кое - зло, коя политика е хубава и коя - не, кой човек е читав и кой не е, коя стока е качествена, коя фирма е благонадеждна, разни леко отвлечени размисли на един опърпан битов философ от градски тип със средно образование от Механото. Няма справедлива кауза, няма интересни герои, действието е скромно, а диалозите забавляват тук-там. 

Поуката би могла да бъде да не се забъркваме с криминални дейности и личности.

Дано Милен Русков спре да пише за известно време, та да му се натрупа пак малко вдъхновение, защото ако нивото на интересност в книгите му продължи да върви така, аз трета негова книга не бих чел.

Мале, прост народ девически! У главата нема никой! Само южният ветър духа там!
***
Живей с лекота и в покой!
***
Добре че мъжете са толкова глупави, особено на млади години, иначе как щеха да живеят жените, немам представа!
***
Български интелигент и петолевка са едно и също нещо. Можеш да си купиш интелигент за пет лева. Българският интелигент е много продажен и много евтин. Това е така, понеже той всъщност нищо полезно не може да прави. 

Последната империя - Брандън Сандърсън

"Последната империя" е първи том от поредицата Мъглороден, с която авторът придобива световна слава. Аз, както обикновено, изчаках да мине първоначална еуфория и щом независим авторитетен източник (Госта) потвърди качеството, се нахвърлих да чета. 

Оказа се доста приятна история с приключения, опасности, загадки и интересни герои, чиято съдба пленява читателя и не те оставя на мира. Светът съдържа огромна империя с едноличен властелин, който от 1000 години (буквално) контролира всичко и всички - благородници, църква и най-вече милионите роби. Има си млада и симпатична мацка за главна героиня, но и достатъчно екшън и почти никакви любови, за да не може авторът да бъде обвинен в мекушавост. Фантастичното зрънце се състои в уменията на някои хора (почти задължително благородници или техни издънки) да черпят супер-сили от погълнати малки дози определени метали, като процесът се нарича "изгаряне". Един им носи изостряне на сетивата, друг - сила и бързина, чрез трети могат да притеглят или отблъскват метали и т.н. Малцина умеят да боравят с по един метал, а единици са тези, които владеят всичките. Главните герои са банда мошеници, които се събират с благородната идея да бутнат империята и да създадат по-добро бъдеще за всички, изключая владетеля. В началото на историята дори самите те не вярват особено на плана на водача им Келсайър, но в хода на действието много неща се променят и наяве излизат истини, които никой не е очаквал.

Любопитни факти за автора: След две седмици на 19.12 Брандън Сандерсън ще има рожден ден, става на 42 години. На младини веднага след университета две години е служил като доброволец в Църквата на Исус Христос и светиите от последния ден в Южна Корея, което предполагам, че го прави мормон.

Поредицата Mistborn (Мъглороден) засега е обявена до осми том, който се очаква да излезе през есента на 2019.

"Шедоуденс" са класирали поредицата на осмо място в десетката си за най-добри фентъзита, за което обаче трябва да имате едно на ум, щом са класирали по-напред произведения като "Малазанска книга на мъртвите" и "Хрониките на Амбър". Да не споменаваме, че начело е "Песен за огън и лед", Хари Потър е последен, а други чутовни поредици дори не са се доредили на каквото и да е място.

Преди години по темата ревю е написал Блажев, както и Тери, Irein (най-подробно), Били Стефанов и много други.

Басни - Езоп

Едва ли има нужда да се обяснява какво са басните и кой е Езоп. Установих обаче, че е много приятно да се припомнят. Уж в тях всичко ти е ясно, макар и разказано малко по детски, обаче поуките им са като леки отрезвяващи шамарчета, прелетели през изминалите оттогава над 25 века.

Интересен и непознат факт (и не само според мен, а според Аристотел и други древни гърци) е, че Езоп е бил тракиец, родом от Несебър (тогава Месемврия). Бил роб, после освободен, заминал за Мала Азия, която тогава, за разлика от днес, е била символ на свобода и напредничавост.

Забелязах също, че оная история за Кубрат, синовете му и пръчките всъщност е била бая по-стара.:)

Изненадах се, когато видях кой друг е писал из блогосферата за Езоп и басните му, а не биваше. Горане, приятелю жарки, разбираш ти от качествена стока.:)

Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:

— Но лани ти обиди моя баща.

А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:

— Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.

Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита не може да има успех.

***

Елен, като бягал от преследващи го ловци, се скрил в едно лозе. Едва-що били отминали, еленът, смятайки, че най-после е успял да се укрие, взел да хрупа листата на лозата. Понеже листата затрептели, ловците се върнали и което е истина, помислили, че някое животно се крие в шумата, та убили със стрели елена. А той, умирайки, изрекъл такива слова:

— Заслужено пострадах! Не биваше да причинявам вреда на тази, която ме спаси.

Баснята показва, че тези, които причиняват зло на благодетелите си, биват наказвани от провидението.