Това е най-хубавата книга, която съм чал от доста време насам. В книгата се разказва основно за Малко момиченце™ и нейната баба, както и за начина, по който момиченцето опознава роднините и съседите от блока благодарение на бабата. А това са един много особен блок и още по-особена, да не кажа по-силна дума, баба, извадени като от приказна страна, като онези, в които човек се отнася малко преди да заспи.
Съвременна Швеция. Това е отговорът на къде и кога се развива действието. Това е и отговорът на какво е то и какви са героите. Защото те са наистина всякакви - има ги Елса, майка й и баба й. Присъстват още Приятеля и Чудовището, Рено и Ауди, жената с черната пола, която винаги говори по бяла слушалка, момчето със синдром, разни видове и бройки разведени татковци, майки с кариери, майки без кариери, но пък изкукали посвоему, наркоман, войник, таксиметров шофьор, летен полицай, както и хора, които правят кафе и кифлички, които са безкрайно нужни и се приемат охотно, когато проблемите затрупат всички. Всички изброени в последното изречение са фон за действията и новите познания на Елса в дните около Коледа, когато навършва осем. А тя е неверояно умно дете и то не само защото рови в интернет и проверява непознатите думи в Уикипедия.
Страхотен трилър, който май още си няма категория. Много майсторски написан и увлекателен текст, който не може да те остави да го четеш просто така, информативно. Не, историята те увлича и така те засмуква във вихъра си, че накрая седиш с анцуг под юргана посред бял ден, буквите ти се размазват от сълзите, обаче не можеш да спреш да четеш, просто не бива.
Прочетете я и после ми благодарете за страшно веселото преживяване! Добре де, може да поблагодарите малко и на Бакман.
Тази книга е доста екзотично четиво, на което трудно се попада, ако човек не го е търсил нарочно. Сборникът с фантастични разкази на Кен Лиу засега е единствената негова книга на български и е кръстен на едноименния разказ, който е спечелил общо взето всички награди в жанра.
Кен Лиу не е случайно име и за голяма част от темите му няма да сте чели никъде другаде. Стиловете на различните разкази пък са толкова разнообразни, сякаш са писани от различни хора. Ще срещнете фантастика за космос, за далечно бъдеще, за безсмъртие, за близко минало, наситено с ужасна смърт, криминални загадки, мъничко екшън за вкус и азиатска мистика за чар. Критиците никога не пропускат да отбележат последното, което извисяват дори до самостоятелен нов поджанр - силкпънк. Във всички тях Кен Лиу пише много интересно и компетентно.
Не знам, вероятно има още много такива автори, които могат да пишат толкова разнообразно по различни теми и в различен стил, но ще ви кажа с какво Кен Лиу е единствен. В неговите истории почти винаги има някаква много ясна тъга на азиатки народ, някакво несподелено и неизвестно за света страдание и авторът държи обективно да осветли темата в търсене на облекчение, съчувствие и опрощение. Обективността личи по многото бележки, както под линия, така и след края на разказа. В "Хартиената менажерия" това са болките на поръчваните по каталог азиатски булки от богати бели мъже. "Човекът, който сложи край на историята" пък разказва за ужасите от Втората световна война, които причинява японската армия на завладените народи от югоизточна Азия и по-точно за експериментите с биологични, химически и хирургически оръжия на японския Отряд 731 в лабораториите в Харбин. "Литеромант" е за безкомпромисната борба през Студената война и невинно пострадалите, дори когато са избягали в уж безопасния Тайван. Има още за китайците, които пристигат в трюмовете на кораби на Западния бряг на Америка и се включват в построяването на железниците, участват в Златната треска и въобще в построяването на Щатите такива, каквито ги знаем. Но без да сме знаели колко и какви съдби е коствало това. И така общо петнайсет разказа.
Хубави, много съдържателни истории, каквито най-вероятно не сте чели, и които вървят по-бавно от очакваното и оставят тъжен послевкус. Дано Кен Лиу да може да пише със същия хъс и за весели неща.
Работата на хората в по-малките офиси, чиито прозорци не гледаха към пристанището, беше да търсят на компютрите си отговори на въпросите, зададени от хората в офисите, които гледаха към пристанището.
***
Знаеш ли кое според китайците е най-тъжното нещо на света? Когато едно дете най-сетне пожелае да се грижи за родителите си, а те вече не са между живите.
***
Преди да открием как да живеем вечно, сексът и децата бяха най-близкият начин да постигнем безсмъртие.
***
Онова, което определя хората, не е тяхната самота, а всички онези отношения, които ги свързват.
***
Какви сме ние може да се определи от мястото, което заемаме в мрежата от животи на другите хора.
Вицовете и анекдотите са разделени на четири секции, съответно за Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс. Ето по-долу една непредставителна извадка, на която се спрях предимно, защото бяха от най-кратките. Споделям ги без обозначение, вие си се ориентирайте кой за кого се отнася.:)
Въпрос: Как наричат овца, вързана за ограда в Уелс?
Отговор: Увеселителен център.
***
Въпрос: Как наричат уелсец с много приятелки?
Отговор: Пастир.
***
Кардиганска поговорка: Има едно предимство в това да си беден. Много е евтино.
***
Въпрос: Кои са най-хубавите десет години в живота на един ирландец?
Отговор: Трети клас.
***
Въпрос: Чували ли сте за ирландския бумеранг?
Отговор: Той не се връща, а само пее песни за това колко много би искал да го направи.
***
Ирландците изобретили гайдите и ги дали на шотландците на шега, но шотландците не са разбрали шегата.
***
Шотландецът е единственият мъж на света, който е готов да мине през загорелите тела на дузина голи красавици, за да стигне до чаша уиски.
***
Чували ли сте историята за шотландеца, който се оженил за момиче, родено на 29-ти февруари, за да купува подарък за рождения й ден само веднъж на четири години?
***
Въпрос: Каква е разликата между плешивия шотландец и плешивия англичанин?
Отговор: Англичанинът си купува перука, а шотландецът си продава гребена.
***
Въпрос: Кое е най-тънкото нещо на света?
Отговор: Тубичка от паста за зъби, използвана от шотландец.
***
Въпрос: Колко шотландци са необходими, за да сменят крушка?
Отговор: Ох! Не е чак толкова тъмно!
***
Въпрос: Каква е разликата между гайдата и трамплина?
Отговор: В крайна сметка хората се уморяват да скачат на трамплин.
***
Въпрос: Защо гайдарите маршируват, когато свирят?
Отговор: Защото подвижната цел е по-трудна за улучване.
***
Въпрос: Какво е определението за джентълмен?
Отговор: Човек, който може да свири на гайда, но не го прави.
***
Въпрос: Как можеш да накараш двама гайдари да засвирят в съзвучие?
Отговор: Като застреляш единия.
***
Въпрос: Каква е разликата между шотландската гайда и гайдата от Нортумбрия?
Отговор: Шотландската гайда гори по-дълго, а тази от Нортумбрия с по-силни пламъци.
***
Въпрос: Кога три стари английски дами ругаят?
Отговор: Когато четвъртата стара английска дама извика "Бинго!"
***
Въпрос: Каква е разликата между адвоката и батута за скачане?
Отговор: Човек си събува обувките, когато скача на батут.
След като в предишния том старши инспектор Хари Хуле успешно се справи с поредния сериен убиец в Осло, този път детективът си има работа с дрога, наркомани, пласьори и техните неуловими босове. И отново всичко е повече от лично, защото след тригодишен рахат в Хонконг вече извън редиците на полицията, Хари е призован да се върне и да спасява света, защото пълнолетният Олег е арестуван за убийство. В Осло се вихри нарко-война, а на пазара тържествува нова дрога на име виолин, която по загадъчен начин тръгва да се разпростира и да завладява света точно оттам. Защо, как и заради кого Олег е загазил така, научаваме както от постепенните разкрития на Хари, така и от паралелната изповед на убития, които два източника се редуват през глава. Телесата на Хари пак понесоха доста, като за една бройка да бъде заклан, за още една удавен, за още няколко застрелян, като нетипично отвореният край не ни позволи да разберем какво става в крайна сметка с него и Олег. Моля те, г-н Несбьо, никога не прави повече така, срамота е криминале да се зарязва недовършено!
Плетката на действието беше традиционно сложна и добре заплетена, та да не може по-будни читатели да се сетят сами кой кой е. За пореден път гнили ябълки от високите етажи на полицейската кошница останаха незасегнати, но така чичо Ю си оставя достатъчно материал за следващи романи, в които корумпирани ченгета ще играят важна роля.
Научихме още, че кралят на Норвегия е роден през 1937. Също не се опитвайте да си играете с широкоплещест двуметров човек, който има титанова протеза на отрязания си пръст, и зараснал белег от разпорване на бузата от ъгъла на устата, та почти до ухото. Тези признаци само показват, че други хора преди вас са се провалили в опитите си да си играят с него и сега най-вероятно вече не са част от този прекрасен свят.
Стана ми интересно и проследих известна част от действието чрез Гугъл и неговото Стрийтвю. Осло наистина е интересно място за посещение, дано някоя нискотарифна авиокомпания скоро да проправи пътека и за натам.
Този път ми харесаха учудващо много фрази за цитиране, не знам защо.
И последно, до всички автори, преводачи, редактори и коректори: химичният елемент Ti на български се казва титан, не е е нито титаний, нито титаниум, а съответното му прилагателно е титанов, а не титаниев или всичко друго, което срещнах. Благодаря за вниманието.
Юли. По дяволите. Не е ли срамота човек да пукне точно през юли?
***
На света няма по-хубаво място от Осло през септември.
***
Истинското лице на Осло — един от европейските градове с най-високо потребление на хероин.
***
Подаде на младежа червения си норвежки паспорт с разръфани краища и множество печати. Премного, та животът на притежателя му да се нарече щастлив.
***
Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому… В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари.
***
Един поет беше казал, че след голямата любов идват малките.
***
Животът не ни научава на много, но едно ни показва със сигурност: няма връщане назад.
***
По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.
***
Хари опипа бузата си. В кожата се бе забило пластмасово парче. Той го отскубна. За щастие, новата рана се намираше от страната на белега и нямаше опасност да срине драстично акциите му на пазара за женско внимание.
***
Хари обаче не вярваше в съвпаденията, а в способността на човешкия мозък да открива причинно-следствени връзки — дори там, където те не съществуват.
***
Асансьорът прозвъня и по коридора отекнаха стъпки: категорични, къси стъпки с висока честота. Така вървят жени с тесни поли.
***
— Моята мисия е да разпръсквам слънчева светлина, скъпа.
***
Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари.
***
В Трюлс Бернтсен се бяха приковали три очи. Две със светлосини, измити от алкохола ириси, и едно черно — дулото на собствения му щаер.
Единствената музика, която запомних, беше „Palladium“ в изпълнение на „Weather Report“. Другото бяха някакви подтиснати металяги, които крещят и се карат.
Изобщо кой е наясно със себе си, преди да навърши
трийсет?
Кое е най-характерното за тази книга? Тя има необикновена
постройка - разказва се отзад напред. В първия, втория и (n-1)-вия момент това е изключително
дразнещо, защото, за да разбереш мотивите за действията на някой човек, трябва
да знаеш какво му се е случило, за да реагира така, нали? Е, тук няма как това
да се случи, защото първо прочитате финала на действието, после действието от
преди един час, после от по-предишния и така до последната глава, с която
всъщност започва историята хронологически. В един момент на четенето обаче авторът
много умело контрира радостта, че вече горе-долу сте схванали какво се случва, с
нови факти, които обясняват събитията по съвсем различен начин. Обрат и
изненада? О, да, и то какви! Точно този финт е голямото умение на Джефри Дивър
и трябва да му се признае, че го е направил адски добре. Това прави историята
още по-интересна и дори след последната страница те кара да се върнеш в самото
начало на книгата, за да си припомниш как завършва в светлината на новите
обяснения на действието.
Светът на Джефри Дивър ми хареса, интересен е и вероятно
в други негови книги може да се проследи още от него, защото явно го познава
добре. Това е Ню Йорк с трафик по авенютата, заведения, миризми, полицаи, престъпност, яхти
с нова тапицерия, индийци, геймъри, инвестиционни фондове, източноевропейски перачници
за пари... Ню Йорк, който може би вече бих искал да видя.
Стегнато и дори доста напрегнато действие само в рамките на три дни. Добре написан роман, твърде добре. Без да мога да кажа
дали благодарение или въпреки нестандартната си постройка, която през повечето
време дразни и радва чак в последните страници.
пп.
Забравих да кажа, книгата разказва за отвлечената дъщеря на главната героиня, която трябва да осигури половин милион долара откуп и един таен списък на 32-ма души, който да открадне от офиса на мистериозно изчезналия си шеф. Отчаяната жена е преследвана от похитителите, други кандидати за списъка и полицията, която пък гони шефа й. Или поне за известно време е така.:)
Животът може да бъде разбран само като се върнем назад;
но трябва да се гледа напред.
Сьорен Киркегор
***
Тя не слушаше много съвременна музика, поп — изобщо.
Обичаше класическа и джаз. Много от изпълнителите на стари сантиментални
шлагери и кабаретни парчета. Синатра, Каунт Бейзи, Нат Кинг Коул, Розмари
Клуни, Дениз Дарсъл.
***
Габи отвори чантичката си. Кеплър забеляза кълбо прежда,
синя и зелена. Спомни си, че тя се успокоява с плетене. Отначало му се беше
сторило странно, но пък той си губеше времето с „Енгри бърдс“ и судоку, и да, с
гледане на голф.
***
Репутацията бе нещо излишно. Като похвалите, обидите или
спортните трофеи от гимназията.
