04.12.08Тази история не е на Робърт Уолър, нито е на Мерил Стрийп и Клинт Ийстууд. Тя си е на Робърт и Франческа. Тъжно ми е, ще пиша друг път.
…
07.12.08
От една страна, трезво погледнато, това може да бъде просто историята на общите четири дни и три нощи на двама непознати. И толкова. Но това вероятно би ми навлекло справедливия гняв на еманципираните домакини от десетките страни, в които е издавана книгата. Защото може да бъде и нещо по-възвишено, което и аз, и те сме усетили, въпрос на настройка и впечатлителност. Представете си ги само двамата герои - никой от не е и подозирал, че другият изобщо съществува. Никога в бъдеще няма пак да се видят. Какво толкова, ще каже някой, та то половината свят си живее на one night fun, описва подобни “завоевания” и после прави филми от тях, които да бъдат изконсумирани от другата половина. Сигурно затова ми е толкова трудно да обясня защо тази книга е толкова различна.
Сигурно всеки двама влюбени си въобразяват, че техния случай е единствено по рода си космическо събитие или поне хормоните им говорят така. Не знам, не мога да преценявам през чужди очи, обаче съм сигурен, че съвсем не младите Франческа и Роберт са перфектното олицетворение на случая с мълнията от разговора на Чарли и Том от “Четири сватби и едно погребение” (виж първия коментар). Почти без думи, напълно взаимно, дълбоко и неподатливо на последвалите десетилетия.
На едно място Робърт казва, че през целия си живот двамата все едно са пропадали нанякъде без път и посока, докато накрая не се е оказало, че всъщност просто са летели един към друг. Перфектното до невъзможност съвпадение на две умствени настройки, които се срещат по чиста случайност, само за да разберат, че след четири дни и три нощи никога повече няма да се видят. Ето за това ме беше яд. Защото е грехота, защото е много жестоко, а се случва сравнително често.
Книгата е написана за 11 дни и е абсолютна авторова измислица.
…
07.12.08
От една страна, трезво погледнато, това може да бъде просто историята на общите четири дни и три нощи на двама непознати. И толкова. Но това вероятно би ми навлекло справедливия гняв на еманципираните домакини от десетките страни, в които е издавана книгата. Защото може да бъде и нещо по-възвишено, което и аз, и те сме усетили, въпрос на настройка и впечатлителност. Представете си ги само двамата герои - никой от не е и подозирал, че другият изобщо съществува. Никога в бъдеще няма пак да се видят. Какво толкова, ще каже някой, та то половината свят си живее на one night fun, описва подобни “завоевания” и после прави филми от тях, които да бъдат изконсумирани от другата половина. Сигурно затова ми е толкова трудно да обясня защо тази книга е толкова различна.
Сигурно всеки двама влюбени си въобразяват, че техния случай е единствено по рода си космическо събитие или поне хормоните им говорят така. Не знам, не мога да преценявам през чужди очи, обаче съм сигурен, че съвсем не младите Франческа и Роберт са перфектното олицетворение на случая с мълнията от разговора на Чарли и Том от “Четири сватби и едно погребение” (виж първия коментар). Почти без думи, напълно взаимно, дълбоко и неподатливо на последвалите десетилетия.
На едно място Робърт казва, че през целия си живот двамата все едно са пропадали нанякъде без път и посока, докато накрая не се е оказало, че всъщност просто са летели един към друг. Перфектното до невъзможност съвпадение на две умствени настройки, които се срещат по чиста случайност, само за да разберат, че след четири дни и три нощи никога повече няма да се видят. Ето за това ме беше яд. Защото е грехота, защото е много жестоко, а се случва сравнително често.
Книгата е написана за 11 дни и е абсолютна авторова измислица.
26 коментара:
Tom: Oh, I don't know, Charlie. Unlike you, I never expected "the thunderbolt." I always just hoped that, that I'd meet some nice friendly girl, like the look of her, hope the look of me didn't make her physically sick, then pop the question and, um, settle down and be happy. It worked for my parents. Well, apart from the divorce and all that.
Наистина е грехота, наистина е жестоко и наистина се случва твърде често. Гадно е. Според мен обаче има причина, за да е така. Но не ми се иска да я споделям, защото е твърде лично като мисъл.
Филмът на мен ми хареса, колкото и да съм еманципирана домакиня. Усещането, което носеше ми хареса, въпреки че нали- краят...раздялата...жестокото...
Така си е, права си, накрая човек остава с приятно чувство, въпреки раздялата. Не знам защо, предполагам, че е в човешката природа повече да се радва, отколкото да тъгува.:)
Хм, не съм съвсем съгласна - защото в човешката природа е и вредното любопитство и апетитът към чужди драми и трагедии, което в много случаи смятам че допринася за депресии у много хора.
Скоро в моя блог стана въпрос за един разказ от Рей Бредбъри "Езерото", от който ми остана много горчив вкус в душата, въпреки майсторлъка на автора или може би точно заради него.
Затова различавам два вида такива произведения:
- жизнеутвърждаващи - които макар и с лош край, някакси успяват да изхвърлят от мен негативизма и оставят положителна и градивна енергия; и
- жизнесмачкващи - след края на които се питаш, има ли смисъл животът изобщо...
Вярно е, че колкото повече въпроси предизвиква едно произведение, толкова повече то допринася за развитието на читателя. Но пак смятам, че има два начина за това - красив и горчив...
Защо животът все трябва да бъде подложен на разбор и класифициран, а съставните му части забодени с карфици за хербарии? (Освен че е интересно, троши време и ни кара да се чувстваме значими, докато се опияняваме от това да слушаме собствените си думи.)
А
ПП. Ако е под 200 страници, ще й се пробвам.
@ Tom
The question that I pose is really easy (are you the one). It came to me the moment you walked by. It seem to me you looked at me so sweetly. The moment that I stared into your eyes.
Аз и филма не съм гледал.
Не съм ли трошач, а? :)
@алвин
И аз не съм.;) Обаче и трошач не си, защото тия, които работят цял живот в трошачното, съм чувал да се съмняват дали с тая професия ще изкарат даже и само за чорапогащниците на дъщерите. Същите хора говорят на доста по-висок глас, дори когато е тихо в стаята.;)
Ама такова, не, как може! Да пукна на място! Собствената ми плът и кръв да публикува такъв "постинг", че и да не се срамува да се подпише под него! Не вярвах на очите си, когато видях чие име се мъдри най-отдолу. Language, darling!! ДУМАТА "ПЕРФЕКТНО" ДА СЕ СВЕДЕ ДО МИНИМУМ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ИНАЧЕ НЯКОИ НЕЗАБАВНО ЩЕ БЪДАТ ПОГРЕБАНИ БЕЗ КОН! ХАУ!
Глухарче
В справедливия си гняв пропуснах една запетайка! Познайте къде.
Гл.
Аз сега на Панаира много се почудих дали да не си взема продължението „Танго”. Отказах се, защото ми се стори много странно. В смисъл… продължение? Едно от най-съществените неща в тази история е, че тя свършва... Просто и окончателно. Казват, че „Танго” била самостоятелен разказ и все пак не би трябвало изобщо да е останало нещо за продължаване.
(Карфиците за хербарии по-горе два пъти ги прочетох като карфици за хлебарки. Получи се доста експресивна визия на забодения по стената, класифициран живот. Сори за тази глупост, но нямаше да ми даде мира, ако не я бях споделила. :)
@A
насмалко да помисля, че ме цитираш ;-)
И аз не бих одобрил продължение, дори и да знаех за него.:)
Сега ударно чета едно класическо сци-фи с космически кораби, експлозии, планети и повечко умрели в бой, та да замажа работата. А пък вчера цял ден бях в гората с пушка на рамо и куче на връзка в ръката. А после даже май напсувах едного на ум! Вече заслужих ли си поне едно гърбаво магаренце за превоз из Вечните ловни полета? Или такъв пършив койот като мен и там ще се вози само с градски транспорт?;)
Ама,
А
ПП. Аз бих сложил многоточие.
А защо да не са могли да се срещнат пак? Аз съм гледала филма, но съм забравила. Нещо май не им е било толкова перфектно душевното съвпадение, а? Пък и от 4 дни, къде ти да са сигурни ....
@princessa
Ами защото тя си имаше мъж и деца, а пък той заминаваше за Индия (глей колко тъпо ми звучи сега:).
А за сигурността, няма начин как да са сигурни, обаче книгата е написана така, че да повярваш.:)
Не знам къде блях досега, та не се изказах по същество. Книгата не съм чела, но гледах филма. Казват, че книгата е около 20 пъти по-добра. И все пак идеята се хваща и във филма, и то с невъоръжено око. Първо, евала на автора, че си е измислил всичко сам. Обаче от друга страна такава една ситуация (двамата души, които се срещат и си допадат, а после се разделят)е по-често срещана, отколкото си мислим. Принцесо, не ти ли се е случвало? Хващам се на бас, че е. Не е важно да останат заедно до края на живота си. Дори не трябва. Важното е, че са се срещнали, че всеки от тях е дал по нещо на другия. Подобни спомени някак си топлят душата и отначало може и да боли, но то няма значение. Ами че човек не може да хуква с всеки срещнат, който му допада, нали така? Ясна ли е картинката? Човекът е описъл нещо много интимно и красиво и браво, че е успял да го направи както трябва. Дали го е преживял, или е послъгал, също няма значение. А онези, които живели в непрекъснато щастие до края на дните си ги има само в приказките.
Глухарче
@ Глухарче
"Ами че човек не може да хуква с всеки срещнат, който му допада, нали така?"
О! Ами ако си купиш билет за што крони и гледаш представлението от непосредствена близост, не би ли ти се приискало да избягаш с някой циркаджия?:)
Estestveno! Obace ne sam hukvala sled vsichki tsirkadjii v jivota si, nishto, ce mi se e iskalo, nali i v tezi neshta triabva da ima izvesten red? Proshtavaite za latinitsata.
Gl.
Gl. кажи за запетайката, дали я излових.
А
А., засече запетайката като снайперист! За награда получаваш пура или кокосов орех по избор (виртуални).
Гл.
Не можах да не се сдържа да драсна и аз един ред...
Когато прочетох тази книга, за пореден път се убедих, че е трябвало да се родя мъж, обаче някой там горе ме е объркал. Историята ми се струва толкова сладникаво досадна, в нея няма нищо, което да те грабне. Още от самото начало знаеш, че тези двамата ще се разделят и си знаех, че накрая някой ще умре, че да е по-драматично, като в сапунка, само дето там нямаше да е смърт, ами сигурно амнезия :)
За познанство от четири дни можеш да си внушиш за доста голям брой хора, че са сродните ти души. Цаката обаче е да живееш 20 години с въпросния човек, да му переш мръсните чорапи, да го гледаш как се подлага на битов алкохолизъм, как псува или примерно се заглежда по някоя друга по улицата, когато си мисли, че ти не го виждаш, та... след всичките тези неща все още да го обичаш и да вярваш, че той е сродната ти душа. За четири дни и баба знае :)
:)
Като принципна житейска позиция и аз съм абсолютно съгласен с тази представа, защото тя точно съвпада с моята. Тя си ми е веднъж установена, проверена с примери и не се отстъпва за нищо на света.:)
Обаче (не е лошо да има от време на време по едно "обаче" за драматизъм;) с някои приятели редовно си спорим по въпроса кой какви очаквания има. Аз редовно защитавам позицията на мръсните чорапи, а пък те - на мълнията. И така всеки път, като никой не възприема и грам от гледната точка на другия. И като прочетох книжката реших, че може би съм схванал гледната им сапунена точка, и понеже знам, че и двамата следят блога, рекох да проверя да ли съм разбрал правилно. Аз лесно се впечатлявам от много работи и чисто литературната страна на впечатлението може погрешно да бъде приета за моя житейска гледна точка. Още повече, че най-често пиша веднага след прочита и под влиянието на текста.:)
Така "трагично неразбран" заслужих справедливи обвинения в излишна парадна лигавост, както и заплахи да бъда погребан без кон, което всеки знае, че не бива да се допуска.:)
Или в обобщение, както го казва бащицата Шаги, "It Wasn't Me!":)
Склонна съм да се съглася с
"За четири дни и баба знае :)"
Филмът толкова много ми хареса навремето, че се отказах да чета книгата.
Пишете ме разколебана...
Hazel, прочети я... ако не си го направила вече! )))
Всъщност филмът (за разлика от доста други филмирани книги) е много добър, но... както винаги се случва... той съвсем не може да създаде това впечатление, което остава след затварянето на последната страница от книгата...
Може би защото, четейки, всеки си създава свой собствен свят, свързан със собствените му мечти и спомени...
А не е ли именно това магията на книгите?!?
Аз винаги съм възприемала по "моя си начин" филмирани книги, които преди това съм чела... сега се сещам за "Парфюмът" (такива очаквания и такова разочарование...), напоследък "Яж, моли се и обичай" (не точно разочарование, но не и това, което очаквах)...
Та... исках да кажа (твърде многословно се получи)... ЧЕТЕТЕ... )))
Моля, моля, моля ви...
Четох тази книга преди много време, зае ми я една приятелка. Искам да си я имам, но не зная откъде мога да си я купя. Отдавна си мечтая за книгата.
Не искам филма.
Ако някой от вас не държи да има книжката или знае къде може да се купи българското издание, моля, пишете ми на canastya@gmail.com
Ще съм много, много благодарна.
Варна
20 февруари 2012г.
Публикуване на коментар