Това е най-хубавата книга, която съм чал от доста време насам. В книгата се разказва основно за Малко момиченце™ и нейната баба, както и за начина, по който момиченцето опознава роднините и съседите от блока благодарение на бабата. А това са един много особен блок и още по-особена, да не кажа по-силна дума, баба, извадени като от приказна страна, като онези, в които човек се отнася малко преди да заспи.
Съвременна Швеция. Това е отговорът на къде и кога се развива действието. Това е и отговорът на какво е то и какви са героите. Защото те са наистина всякакви - има ги Елса, майка й и баба й. Присъстват още Приятеля и Чудовището, Рено и Ауди, жената с черната пола, която винаги говори по бяла слушалка, момчето със синдром, разни видове и бройки разведени татковци, майки с кариери, майки без кариери, но пък изкукали посвоему, наркоман, войник, таксиметров шофьор, летен полицай, както и хора, които правят кафе и кифлички, които са безкрайно нужни и се приемат охотно, когато проблемите затрупат всички. Всички изброени в последното изречение са фон за действията и новите познания на Елса в дните около Коледа, когато навършва осем. А тя е неверояно умно дете и то не само защото рови в интернет и проверява непознатите думи в Уикипедия.
Страхотен трилър, който май още си няма категория. Много майсторски написан и увлекателен текст, който не може да те остави да го четеш просто така, информативно. Не, историята те увлича и така те засмуква във вихъра си, че накрая седиш с анцуг под юргана посред бял ден, буквите ти се размазват от сълзите, обаче не можеш да спреш да четеш, просто не бива.
Прочетете я и после ми благодарете за страшно веселото преживяване! Добре де, може да поблагодарите малко и на Бакман.
5 коментара:
Всейи го хвали Бакман, а аз продължавам упорито да страня от него. Твоето мнение обаче го взимам предвид и по-натам някъде, когато поизчистя намислените за четене заглавия, ще му дам шанс :) Весело посрещане на Новата година ;)
Благодаря за доверието и Честита Нова година!:)
Бакман явно е много умел в писането, но има една склонност да пише за тъжни работи. Казаха ми, че това е нормално и той животът си е такъв, но понякога човек като мен предпочита поне в книгите, които чете, да има по-весели нотки.
Затова и толкова се зарадвах на тази книга за Елса. Чух от доверен източник, че тази за Уве също била много силна, но съдържала и няколко неуспешни опита за самоубийство на главния герой, което съчетано с леко киселия му и сприхав нрав засега я отлага в листа на чакащите прочит...:)
За много години! Жив и здрав и още много публикации ти желая :)
Благодаря за инфото, надъхан съм, но наистина имам доста неща за отмятане и по натам ще обърна внимание и на Бакман.
„Човек на име Уве“ е различен и е доста-доста сърдит на живота, но не е тъжен.
„Баба праща поздрави и се извинява“ и почти продължението „Брит-Мари беше тук“ са единствените не съвсем попиляващо тъжни работи на Фредрик Бакман.
Добре че имах късмета да прочета първо тях, защото ако бях почнал от ужаса на Бьорнстад надали изобщо щях да прочета дори и един от романите на Бакман, а така криво-ляво успях да прочета и петте истории.
Но след като прочетох двата романа за „хокеят на Бьорнстад“ определено спирам за неопределено време четенето на ледени книги от Скандинавия – или поне до края на август когато и при тях може би ще докрета топлина и лято.
Горан
Ами аз не съм ги пробвал другите, но от тази определено останах доволен, което не може да се каже за "Бьорнстад". А това за четенето им през август вероятно е най-добрата препоръка за подходящо време за четене!:)
Публикуване на коментар